Бай Иван Кутровски от Белиш

* Днес столетникът живее в Плевен – жизнен, с бистър ум,
заобиколен от роднини и приятели

На 100 години

Иван Кутровски

Един жилав балканджия – Иван Кутровски от с. Белиш, Троянско, на 20 ноември 2012 г. отпразнува вековен юбилей. 100-годишнина! Да си жив и здрав, столетнико! По-долу за юбиляря разказва неговата дъщеря Донка, която живее в Плевен, където в момента е и бай Иван. Т21

ОЩЕ ПРЕЗ 7-МИ ВЕК прабългарският кан Кутраки навлиза по течението на река Осъм и се заселва в района на днешния Троян. Кутраките оцеляват през столетията, доказателство за което е и тукашната фамилия Кутровски.

ИВАН ДИМИТРОВ КУТРОВСКИ е роден на 20 ноември 1912 г. в с. Белиш, в многолюдно семейство. Първата жена на баща му починала при раждане и оставила едно сираче, момче. Майка му също имала предишен брак и две момчета от него – първият й мъж заминал на гурбет в Америка и там остави костите си. Случило се така, че двамата вдовци се събират, заедно с трите малки момчета. По-късно си прераждат още две, пак момчета, едното от които е Иван. Многолюдното семейство живее в немотия, но момчетата растат здрави и стават добри хора. Всички много се тачат и обичат.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ син – Марин Кутровски, става известен шивач и се оженва в близкото село Врабево, за жена от богат род; живее до 90 години. Синът му Димитър Кутровски изкарва школа за авиатори, завършва и военна академия – специалност военно разузнаване; шест години е военен аташе на България в Рим и се прибира в София малко преди задържането на Сергей Антонов. Вторият брат – Атанас Нановски, живее в Белиш и Троян, а после става послушник в Рилския манастир и е осиновен от тогавашния патриарх Кирил; умира на преклонна възраст в София. Третият брат - Миньо Нановски, се оженва в Драшкова поляна, Троянско, където живее и работи до смъртта си, също на преклонна възраст. Иван е четвъртият, а петият брат, най-малкият, е Васил Кутровски; Васил се оженва в Белиш, но умира много млад при трудова злополука – едва на 38 години. Наследниците на петимата братя се уважават и почитат и до днес.

ИВАН УЧИ само до 4-то отделение и е принуден да работи. Семейството имало коне и първо се грижел за тях, а после отива при брат си Марин във Врабево. Там изкарва 5 години и учи шивашки занаят. На 20 отива войник, служи в интендантската рота в Горна Баня. След войниклъка работи заедно с още три момчета от Белиш като келнер в Оряхово; после спечелва някакви пари и заминава за София, при брат си Атанас, живеят срещу кино „Влайков” и всяка вечер слушат филмите.

Като медийна звезда на сбора на с. Белиш, 29 май 2010 г.

СЛЕД ДОСТА скитане се връща в Белиш, вече мъж на 28 години, със самочувствие, имал и грамофон и радиоапарат, с които много се фукал. През февруари на 1940 г. се жени за Елка – една от големите хубавици на селото. След две години двамата вдигат нова къща, раждат им се две дъщери – Донка и Симеонка. Бай Иван има две внучки, 3 правнука и 1 праправнук, тази година голямата му правнучка е абитуриентка.

ЦЯЛО ДЕСЕТИЛЕТИЕ вече бай Иван живее Плевен, основно при внучката си Елка и съпруга й. И днес столетникът е жизнен, с бистър ум и здрав дух и с чувството си за хумор, което не му е изневерявало никога. Завъдил е и много приятели плевенчани. Навремето първият човек на Плевен Пенко Герганов, също белишчанин, казва за Иван Кутровски: „Това е най-работният човек в Белиш!”.

Донка Кутровска 

Начало

Tweet