Надежда Василковска: „Иска ми се бъдещето ни да е в България”

* Предпочетох Калгари, защото е много чист град,
с отлична инфраструктура и добре платена работа за работливи хора
 

Канадските репортажи на Стефан

Първата троянка в Калгари

Бях чувал за Надежда Василковска само от разказите на дъщеря ми Маргарита. За първи път я срещнах на едно коледно парти тук в Калгари, на което се бяха събрали около тридесетина наши сънародници. Домакините – пловдивчани, притежаваха просторна супермодерна къща, отличен терен за купонясване на много хора. А българите и в чужбина умеят да се веселят; нашата съгражданка пък събра овациите на присъстващите с прекрасно изпълнение на няколко български народни песни. В края на партито се разбрахме да даде интервю специално за „Троян 21”.

Но?! Графиците на хората тук са разчетени за месеци напред, така че чак днес (4 февруари) успяхме да се срещнем. Оказа се, че посещаваме един и същ фитнес център и ето ни на разговор в кафе-бара му. Надежда Василковска е родена през 1974 г. в Троян, завършва средно образование в троянското СОУ „Св. Климент Охридски”, а висше в УНСС - София, специалност „Финанси”. Като малка пее в троянската детска вокална студия „Усмивка” при Атанаска Ненковска, а по-късно - във формация „Прелюдия” при Светла Червенкова. По линия на една студентска програма посещава САЩ и решава да остане в Чикаго, където живее 6 години. През 2003 г. се премества в Канада, установява се в Калгари и се оказва, че е ПЪРВАТА ТРОЯНКА, заселила се в Калгари.

*****

- Надя, защо предпочете Канада вместо САЩ и защо избра точно Калгари?
- Избрах Канада, защото тук животът е много по-сигурен, по-уреден, с по-добри социални условия, бих добавила - и по-спокоен. Тук по-лесно се получават документи за пребиваване, канадско гражданство и по-престижна работа, съответстваща на квалификацията. А предпочетох именно Калгари, защото е много чист град, с отлична инфраструктура и добре платена работа за работливи хора.

- Какво работиш? Добро ли е заплащането и удовлетворена ли си от това, което вършиш?
- Работя в банка, в отдел „Обработка и отпускане на заеми за недвижимо имущество”. Доволна съм от работата си, от заплащането, но удовлетворена – в момента не напълно. Имам цели, към които се стремя.

- Какви странични интереси имаш?
- Времето тук на никого не стига. Постоянно сме в движение, но успявам да отделя за пеене и танци.Участвам в състав към българската общност в Калгари. Миналата година изнесохме няколко концерта, които се приеха много добре от сънародниците ни.

(Тук ще направя малко отклонение. Навръх Нова година, когато е и рожденият ми ден, Надя ми се обади по скайпа и рече: „Чичо Стефчо, това е за теб”; и... запя. Запя ми: „Я кажи ми, облаче ле бяло, къде ходиш, що си ми видяло...”. Ясният, кристално чист глас ме притаи, опъна носталгичната струна, навлажни очите ми, а сърцето затуптя в ритъма на Троянския Балкан. Внуците ми, които бяха наблизо, зяпнаха - какво става с дядо им, кой му пее по нета.)

- Освен пеенето имаш ли друго хоби?
- Кънки на лед заедно с децата, туристически походи, с приятели за риба през уикендите и отпуската.

- Интересуваш ли се от събитията в България, в Троян?
- Разбира се. В течение съм на всичко, ставащо там. По интернет и по телефона следя нещата. А сайтът на „Троян 21” е отличен. За съжаление от това, което чувам, което чета и което виждам, нещата съвсем не са розови. Все пак живея с надеждата един ден всичко да се оправи и да се завърнем по родните места.

- И как виждаш бъдещето на семейството си? И къде - тук в чужбина или в България?
- Иска ми се бъдещето ни да е в България. Мечтая да се върна, но... може да си остана само с мечтата?! Най-сложно става с децата, ние не загърбваме българското. Всяко лято те са в Троян, тичат, играят на воля, хранят се добре, общуват свободно. Тук е различно - нервни са, ограничени в чувства, в емоции, но пък организирани, отговорни. Не знам, много е сложно, с всяка измината година те стават все по-малко българи и все-повече канадци.

- Липсват ли ти роднините, приятелите?
- Как не? Разбира се, че ми липсват. Баща ми и майка ми се редуват да идват и гледат децата (в момента и двамата са тук), но ми липсва брат ми и снаха ми, приятелите, съучениците… Но какво да се прави - такъв е животът.

- Знаят ли българите в Калгари що за град е Троян?
- Да, всички мои познати са чували за Троян и за прочутата ни троянска сливова ракия. Знаят го като тихо, приветливо планинско градче с чист въздух като тукашния, като отлично място за туризъм.

- Като бивш промишлен град не го ли знаят?
- Не са и чували за това.

- За финал на интервюто ни какво би казала за читателите на „Троян 21”?
- Поздравявам близки и познати! Нека 2012 година да е по-добра за всички троянци. Успех и повече оптимизъм, повече усмивки!

4 февруари 2012 г., Калгари, Канада

Интервю на Стефан Генков

Начало

Още по темата:

• Баскетбол или ски - това е въпросът!
  

Tweet