Като се забави цикъла, си е гайле

* „Слава богу, всичко е било един сън! Само Витлеемската звезда или някоя друга, която много прилича на нея, проблясваше в мразовитото небе...”

"Читателите ни пишат"

Казвали сме го на няколко пъти - чрез сайта на Т21 читателската ни публика откри свой нов любимец, направо жив троянски класик, станал популярен под псевдонима Ай с-с-с-с… (съкратено Айса). Негови верни фенове неотдавна дори издигнаха кандидатурата му за кмет на Троян, на което той отговори подобаващо - всеки да прави каквото най-му приляга. Не можем да пропуснем и този му текст - един троянски фейлетон, вдъхновен от материала „Какво (не) ни донесе Дядо Коледа?” Поздрави за Айса – тайнствения писач.

Т21

*****

ДНЕС Е ИГНАЖДЕН, наближава „да славим Млада Бога”, да шетат коледари, да ври в котлето кървавица и да си прощаваме грешки волни и неволни. И както си мислех всичките тези работи, блажено изтегнат на дивана, замаян от красотата на настъпващите празници и от две чаши „Mavrud & Merlot”, съм заспал. Спя и сънувам…

КОЛЕДНА НОЩ, ПОЧТИ ЗАСПАЛ град с най-голямата коледна почти елха в почти Европа, покрит със сняг площад в стил „късен соц” и купчина камъни в единия край и над всичко това - Витлеемската или някаква друга, но почти звезда. Бодра група коледари потропват с криваците пред съседната сграда, приличаща и на Музей, и на Конак, и пеят, явно съвременна коледарска песен:

Сурва весела година,
до година до амина!
Здраве, щастие и рози,
бесен секс във всички пози
пожелаваме на вас
от страна на дядо Мраз!

СЛЕД КАТО СВЪРШИ ПЕСЕНТА, коледарите събраха глави и заспориха откъде да започнат коледуването. Ама как откъде, та то си има традиция - не се стърпях аз. - Почва се от Кмета, Даскала и Попа. Слава богу, послушаха ме и... ей го отсреща Кметството. Вратите отворени, лампи мигащи и немигащи, но в кметския кабинет - само леля Пена чистачката. Де го Кмета, лельо, да му честитим, че се роди Млада бога, песни да му попеем? - викат коледарите. А-а-а, нема го, нема. Или е в Елванген, или във Виньо сюр Сен, а може и у Брюксел да е. Оправят водния цикъл или нещо друго. Е, така е, като се забави цикъла, си е гайле - спогледахме се ние с коледарите, - ама я да попеем на съседния кабинет, на Ачо Балев, той свети.

ОТВЪТРЕ СЕ ЧУВАШЕ ГЮРУЛТИЯ, сигурно комисиите още заседават, проблемите на общината решават, че малко ли са? Така се и оказа! В началото решаваха как „во Струга града дукян да имам”, после сума време белиха платно с някаква Биляна чак на Охридското езеро, молиха се на некакъв ветър да отвори пътя за Драма (нали затвориха пътя за Кулата) и накрая Миле Попйорданов болен ми легна! Явно от изтощение. Мислехме вече да влизаме, да помагаме, но точно тогава Ачо изрева „земи огин, запали ме, направи ме пепел” и усетихме, че работата става дебела. Само това оставаше, да ни обвинят, че сме запалили общината. А както се е наострила милицията...

ВИКАМ ИМ НА КОЛЕДАРИТЕ: Я да вървим у Даскала, те, даскалите, кротки хора, сигурно още прелиства читанките и ще ни се зарадва. Ядец, няма го и няма да се върне скоро, както ни обясни една бдителна и осведомена комшийка. Не им превели още септемврийските заплати, бюджета им „делегиран, но изконсумиран”, както тя се изрази. Затова кара такси при Иван Макариев и в момента сменя гума пред „17-ти век” в Терзийското. Чака да свърши банкетът на Комуналните, че ромите, като пийнат, са ларж.

Е, ВИКАМ СИ, ЩЕ ВЪРВИМ У ДЯДА ПОП, той ще се отсрами, може и по някой суджук да нанижем на криваците, па и по някоя благословия да отнесем! Не би - поп Марин пак беше на дискотека. Само расото му се ветрееше в антрето, а калимавката украсяваше главата на снежния човек в комшийското дворче. Явно дядо поп обичаше децата и тази вечер беше без униформа.

И ТУКА ВЕЧЕ СЕ СЪБУДИХ. Слава богу, всичко е било един сън! Само Витлеемската звезда или някоя друга, която много прилича на нея, проблясваше в мразовитото небе, сякаш ми намигаше…

Ай с-с-с-с, 20 декември 2010 г.
(коментар към материала „Какво (не) ни донесе Дядо Коледа?”)

Нататък

Tweet