Картините му греят като жълтици

* Сирак Скитник: „Един твърде смел млад художник” * Втората му изложба е в Студентския дом в София, открива я лично Симеон Радев

100 години от рождението на Иван Шошков

ТРОЯН Е град, който може да се гордее с плеяда все талантливи художници. Един от тях е Иван Шошков. На 26 ноември се навършват 100 години от рождението му.

ИВАН Е НАЙ-МАЛКИЯТ СИН в бедно и многолюдно семейство - четирима братя и една сестра. Баща му умира твърде рано – когато Иван е едва 10-годишен. Бедността и мизерията го принуждават да прекъсне образованието си и да постъпи в дърводелска работилница – да учи занаят. Страстта си към рисуването Иван Шошков проявява още в тези години. Тетрадките му са изпъстрени с различни скици. И въпреки че близките му не отдават особено внимание на тези му занимания, той упорства. Напуска работилницата и постъпва в текстилната фабрика на Петър К. Балевски, за да събере пари и да завърши гимназия. След това тръгва за София да се запише в Художествената академия – без пари за път, пеша, през Балкана… И в столицата немотията е негова вярна спътница. Като студент се оженва за Делка – негова колежка, богато момиче. Разликата в социалния статус е причината Иван да не бъде приет от нейните роднини. И когато се разболява от туберкулоза, близките й я принуждават да го напусне…

ВЪПРЕКИ БОЛЕСТТА и личните несгоди, Иван Шошков успява да завърши с отличие живопис в класа на проф. Никола Маринов. При дипломирането си през 1941 г. урежда в Академията самостоятелна изложба. Представя 20 свои творби. Още през следващата 1942 г. Шошков организира самостоятелна изложба в галерия „Аксаков” в София. Излага около 50 маслени платна - пейзажи, портрети и битови сюжети. Изявата намира широк отзвук в периодичния печат. Ще цитирам само оценката на Сирак Скитник – един от най-популярните критици за онова време: „Един твърде смел млад художник. Защото е смелост една година след завършване на учението си да правиш самостоятелна изложба. Смелост е да започнеш от най-трудното – с една композиционна живопис, за която са нужни дълги проучвания, утвърдени знания и преди всичко – дар. Дарование младият изложител безспорно има.” Изложбата е показана и в Троян.

СЛЕДВАЩАТА 1943 Г. Иван Шошков организира втората си самостоятелна изложба - в галерия „Студентски дом” в София. На нея излага 70 картини. Открита е лично от Симеон Радев. Оценките на художествената критика и този път са впечатляващи.
След завършването на Академията Иван Шошков се завръща в Троян и през следващите години работи като художник на свободна практика. Сам признава, че „народът е неизчерпаем източник на сюжети – плодната земя, житата, овощията, копачките, орачите, жътварките и косачите, вършитбата и беритбата на царевица – и всички хора, свързани с тоя труд, и всичко, свързано с живота”. В платната на художника откриваме целия живот – празници, пазари, трудови сцени, пейзажи от родния град и околностите…

ИВАН ШОШКОВ се включва в сформираната към Общия работнически синдикален съюз театрална трупа и се посвещава изцяло на дейността й – подготвя пиеси, гримира, взема участие в проектирането и направата на декорите. Понякога е суфльор, друг път – актьор. Около него се групира рояк рисуващи ученици от града. Сред тях особено се откроява Иван Пеевски – негов любимец. Двамата излизат в околностите на Троян да рисуват пейзажи. Години по-късно Иван Пеевски признава, че Шошков е „човекът, който ме направи художник”.

НАРЕД С РИСУВАНЕТО Иван Шошков печата във в. „Заря”, в някои списания и троянски вестници интересни статии по различни проблеми на изкуството. Особено внимание заслужава статията му „Художникът сред народа”, публикувана във в. „Заря” през 1940 г. В нея Шошков разказва следната случка: „В махала Белиш, Троянско, рисувах пейзаж с жена, която цепи дърва. Разговарях отвреме-навреме със селянката. Тя ми казваше: ”Майка, аз не разбирам от картини… Само иконите на манастира съм гледала…”. Вдигна брадвата и с всичките си сили удари в цепеното дърво. После добави: „Картината трябва да грее като жълтица…”. Трепнах. Думите на селянката като острие на брадва се врязаха в паметта ми. От живота е извлякла тя чувството за това „греене като жълтица”!”

НЕГОВАТА ТРЕТА И ПОСЛЕДНА самостоятелна изложба в София е през 1945 г. Болестта се оказва по-силна от изкуството… През есента Иван Шошков постъпва в Александровска болница… Умира в София на 5 февруари 1946 г., от туберкулоза. Остават неговите картини. Които греят като жълтици… Остава жив и споменът за бедния, но много талантлив художник.

*****

Родният му дом – Шошковата къща, от десетилетия приютява талантливите деца на Троян. В навечерието на годишнината на Иван Шошков – на 25 ноември 2010 г., четвъртък, в 17:00 ч., на фасадата на сградата ще бъде открита паметна плоча, а в залата ще бъде показана мултимедийна презентация за художника Иван Шошков.

Тотка Станчева,
Музей на занаятите - Троян

Начало


Още за Иван Шошков - виж ТУК

8 коментара:

Анонимен каза...

Когато гледам неговите картини,освен,че ми доставят чисто естетическо удоволствие,си мисля и за дарбата,която даже мизерията не може да унищожи.Защото е дадена от Бог!Дарбата е подарък,който всеки от нас е получил,идвайки на този свят,за да изпълни мисията си.Този човек очевидно е изпълнил мисията си,въпреки краткият си живот и трудностите,които той му е сервирал.Сещам се и за един друг творец със същата фамилия,който също си отиде прекалено рано.Явно,които Бог обича-рано ги прибира при себе си.....АЙ с-с-с-с.....

Teddy ot "normalnia sviat" каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
troyan21 каза...

Според познатите правила на сайта - разкарах коментар на латиница!
админЪт

Teddy ot "normalnia sviat" каза...

A az si misleh che pravite izkluchneie za balgarite ziveesti v chuzbina. Mnogo interesna logika. Nesto grozno , tzinichno i losho li kazah che me iztrihte kato pravopisna greshka? Zasto se zaiazdate??? Ne vi pravi chest. A ste ostavili komentari na latinitza v po-politicheskite statii? Moze bi za da si misliat horata che az sam gi napisala??? Kakav absurd!!! Aman ot smetki i podlsoti! Sas sigurnost podobni deistvia, mi deistvat anti-nostalgichno. Nadiuavam se da se opomnite. Bulgaria ima nuzda ot vsichkite si sinove i dasteri, nezavisimo kade ziveiat i kak ziveiat. Nali vsichki sme balgari. Kakvo kato pisha na latinitza, nali znaete kak da chetete? V kraina smetka e Vazno e poslanieto. Ostavili ste sasto i tzinizmite na kirilitza tochno pod snimkite za detskata gradina "8mi mart". Nesto logikata vi kutza.

Генадий Маринов, Т21 каза...

До №4 (Teddy ot "normalnia sviat"):

СКЪПА ТЕДИ, защо се засягаш?! Твоите коментари са великолепни, радвам им се - аз лично, а мисля и много от читателите ни; и не само защото са силно ангажирани и загрижени за родното, за Троян и България, а защото са качествени - казват много неща, носят идеи, имат заряд, дават ни толкова нужния поглед отвън. Но правилата са си правила, и те са част от оня ред, към който се стремим и който все не достигаме, нали така?!

А двете правила (изисквания) към коментиращите в сайта на Т21 не са случайни и нашият администратор Стоян Борджуков го е казал много ясно, цитирам:
"1. Коментарите на български език се правят с българската азбука – от уважение към българския език и българското;
2. Пише се с малки и главни букви (а не само с главни) – заради хигиената на четене.
Тези две правила ще бъдат съблюдавани безкомпромисно. Казано друго яче – „българските” коментари на латиница и коментарите само с главни букви ще бъдат изтривани."

За цинизмите и т.н. лоши приказки също е обяснено, аз съм го обяснил и ще си позволя да се самоцитирам:
"АЗ СЪМ ЗА ПЪЛНАТА СВОБОДА НА МНЕНИЯТА във форума на Т21, парирал съм всякакви предложения и намеци "лошите", "грубите", "нецензурните", "мръсните", "неудобните" да се блокират (примерно чрез регистрация и излизане от анонимност или направо чрез триене). Продължавам да стоя на тази си позиция; може да звучи помпозно, но за мене принципът "Не съм съгласен с мението ти, но съм готов да направя всичко, за да можеш да го изкажеш свободно" е свят и не смятам да отстъпвам от него."

С уважение: Генадий Маринов, гл. ред. на Т21

St.Bordjukov каза...

До Teddy ot "normalnia sviat":

Госпожо, ние НЕНОРМАЛНИТЕ, които живеем в България и изкарваме пенсиите на родителите Ви, практикуваме азбуката създадена от свети Климент доста отдавна. На компютрите си държим и НОРМАЛНАТА американска подредба. Странно е, но вече и в Майкрософт (една нормална според Вашите рабирания фирма) са научили ВЕЧЕ и за азбуката, създадена от Светията. Когато отидете на "Регионални настройки" + "Езици" + "Детайли" - спокойно можете да си добавите азбуката на Светията, подредена по удобния за Вас начин.

Освен това, ако си мислите, че се напъвам да чета какво е писано на ШЛЬОКАВИЦА - ме бъркате с някого... Още по-малко ме интересува кой и откъде го е писал. Това, че съм мързелив и мразя да се напъвам, е главната причина да трия без да гледам и без да чета! И ще продължавам! И без това за Вас НОРМАЛНИТЕ ние, които изкарваме пенсиите на близките Ви, сме НЕНОРМАЛНИ. Но пък не ми пука нито за Вас, нито за другите , като Вас! Оплачете се на Обама и го пратете да ми се скара.

С уважение - администраторът простак - Ст. Борджуков

Анонимен каза...

Стоянчо, Теди знае че живее в свят с ненормалности (различни от нашите). Затова и "нормалния свят" е в кавички.

Ст. Борджуков каза...

"Стоянчо" бях господине едно време, когато си играехме с Вас по върбака! За съжаление много време мина от тогава и съм Ви забравил.

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |