Картините му греят като жълтици

* Сирак Скитник: „Един твърде смел млад художник” * Втората му изложба е в Студентския дом в София, открива я лично Симеон Радев

100 години от рождението на Иван Шошков

ТРОЯН Е град, който може да се гордее с плеяда все талантливи художници. Един от тях е Иван Шошков. На 26 ноември се навършват 100 години от рождението му.

ИВАН Е НАЙ-МАЛКИЯТ СИН в бедно и многолюдно семейство - четирима братя и една сестра. Баща му умира твърде рано – когато Иван е едва 10-годишен. Бедността и мизерията го принуждават да прекъсне образованието си и да постъпи в дърводелска работилница – да учи занаят. Страстта си към рисуването Иван Шошков проявява още в тези години. Тетрадките му са изпъстрени с различни скици. И въпреки че близките му не отдават особено внимание на тези му занимания, той упорства. Напуска работилницата и постъпва в текстилната фабрика на Петър К. Балевски, за да събере пари и да завърши гимназия. След това тръгва за София да се запише в Художествената академия – без пари за път, пеша, през Балкана… И в столицата немотията е негова вярна спътница. Като студент се оженва за Делка – негова колежка, богато момиче. Разликата в социалния статус е причината Иван да не бъде приет от нейните роднини. И когато се разболява от туберкулоза, близките й я принуждават да го напусне…

ВЪПРЕКИ БОЛЕСТТА и личните несгоди, Иван Шошков успява да завърши с отличие живопис в класа на проф. Никола Маринов. При дипломирането си през 1941 г. урежда в Академията самостоятелна изложба. Представя 20 свои творби. Още през следващата 1942 г. Шошков организира самостоятелна изложба в галерия „Аксаков” в София. Излага около 50 маслени платна - пейзажи, портрети и битови сюжети. Изявата намира широк отзвук в периодичния печат. Ще цитирам само оценката на Сирак Скитник – един от най-популярните критици за онова време: „Един твърде смел млад художник. Защото е смелост една година след завършване на учението си да правиш самостоятелна изложба. Смелост е да започнеш от най-трудното – с една композиционна живопис, за която са нужни дълги проучвания, утвърдени знания и преди всичко – дар. Дарование младият изложител безспорно има.” Изложбата е показана и в Троян.

СЛЕДВАЩАТА 1943 Г. Иван Шошков организира втората си самостоятелна изложба - в галерия „Студентски дом” в София. На нея излага 70 картини. Открита е лично от Симеон Радев. Оценките на художествената критика и този път са впечатляващи.
След завършването на Академията Иван Шошков се завръща в Троян и през следващите години работи като художник на свободна практика. Сам признава, че „народът е неизчерпаем източник на сюжети – плодната земя, житата, овощията, копачките, орачите, жътварките и косачите, вършитбата и беритбата на царевица – и всички хора, свързани с тоя труд, и всичко, свързано с живота”. В платната на художника откриваме целия живот – празници, пазари, трудови сцени, пейзажи от родния град и околностите…

ИВАН ШОШКОВ се включва в сформираната към Общия работнически синдикален съюз театрална трупа и се посвещава изцяло на дейността й – подготвя пиеси, гримира, взема участие в проектирането и направата на декорите. Понякога е суфльор, друг път – актьор. Около него се групира рояк рисуващи ученици от града. Сред тях особено се откроява Иван Пеевски – негов любимец. Двамата излизат в околностите на Троян да рисуват пейзажи. Години по-късно Иван Пеевски признава, че Шошков е „човекът, който ме направи художник”.

НАРЕД С РИСУВАНЕТО Иван Шошков печата във в. „Заря”, в някои списания и троянски вестници интересни статии по различни проблеми на изкуството. Особено внимание заслужава статията му „Художникът сред народа”, публикувана във в. „Заря” през 1940 г. В нея Шошков разказва следната случка: „В махала Белиш, Троянско, рисувах пейзаж с жена, която цепи дърва. Разговарях отвреме-навреме със селянката. Тя ми казваше: ”Майка, аз не разбирам от картини… Само иконите на манастира съм гледала…”. Вдигна брадвата и с всичките си сили удари в цепеното дърво. После добави: „Картината трябва да грее като жълтица…”. Трепнах. Думите на селянката като острие на брадва се врязаха в паметта ми. От живота е извлякла тя чувството за това „греене като жълтица”!”

НЕГОВАТА ТРЕТА И ПОСЛЕДНА самостоятелна изложба в София е през 1945 г. Болестта се оказва по-силна от изкуството… През есента Иван Шошков постъпва в Александровска болница… Умира в София на 5 февруари 1946 г., от туберкулоза. Остават неговите картини. Които греят като жълтици… Остава жив и споменът за бедния, но много талантлив художник.

*****

Родният му дом – Шошковата къща, от десетилетия приютява талантливите деца на Троян. В навечерието на годишнината на Иван Шошков – на 25 ноември 2010 г., четвъртък, в 17:00 ч., на фасадата на сградата ще бъде открита паметна плоча, а в залата ще бъде показана мултимедийна презентация за художника Иван Шошков.

Тотка Станчева,
Музей на занаятите - Троян

Начало

Още за Иван Шошков - виж ТУК

Tweet