* Не за любовта, а за обичта, вечната
Читателите ни пишат
Когато пуснах кучето, то ме отведе до него. Живеещият на края на улицата старец. Милият, току що беше погребал жена си! Широкополата шапка не скриваше зачервените от плач очи, а измършавялата му фигура подсказваше мъката, която го бе обзела. Слушах и не го прекъсвах! А старецът ми описа почти целия си живот със своята Донка – така се е казвала съпругата му. И тогава каза нещо, което ме стресна – той не искаше да живее, искаше да сложи край на живота си! Чутото ме съкруши! Стоях и не знаех какво да кажа. И си тръгнах! Но се замислих – не за любовта, а за обичта, вечната.Красимир Атанасов, Троян
По-нова публикация
2 коментара:
Пускайте по-често такива човешки неща...
Прав си,това е като да походиш бос-да усетиш и малките камъчета,от които всъщност е изграден светът ни....АЙ с-с-с-с...
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)