До Чикаго и назад: На фитнес в Чикаго (2)

* „Като разбраха, че съм бил треньор по баскетбол, станах на почит и ми засвидетелстваха доверие да съставя отбор” * „Спечелихме игрите с 2:1, станахме приятели с останалите момчета, снимахме се и за „Троян 21” * „Измислили са го... измислили-и-и-и…! Китаец на загуба не работи”

Продължаваме сътрудничеството си с нашия човек в Чикаго (САЩ) Стефан Генков. Вече ви казахме - известният играч и треньор от славните години на славния някога баскетболен отбор на „Чавдар” (Троян) от около месец е на гости на дъщеря си Маргарита и семейството й в града на Ал Капоне и „Чикаго Булс”. И, както се вижда, не си губи времето – освен на няколко мача на любимите „Бикове”, не пропуска и други чикагски забележителности и екстри. Разбира се – с внука, гид в огромния град. Вторият чикагски материал на г-н Генков, специално за Т21, е посветен на… фитнеса и една най-обикновена и достъпна за всеки чикагска спортна зала; но не бързайте да се подсмихвате на прозаичната тема – спортната зала ни „говори” и за много други и далеч по-важни неща от живота.

Т21

*****

И В БЪЛГАРИЯ СЪМ БИЛ НА ФИТНЕС: и в Троян, и в столицата, но това тук е друго; много, много по различно. Влизаме в огромна по квадратура, на два етажа сграда . На входа , усмихнати администраторки поздравяват: „Хай... Хай!”. Поздравяваме и ние: „Хай!”. Експедитивно ни упътват в нужната посока. Ползваме 7-дневна преференция, заплатена от Районната община за пълния пакет от дейности в центъра. Това е третото ми посещение.

ЕСТЕСТВЕНО - ПЪРВО СМЕ В БАСКЕТБОЛНАТА ЗАЛА. Два отлични терена, блестящ паркет, игрища със стандартни размери, десетки топки. По около 10 човека на всяко игрище упражняват дрибъл, стрелба, пасове. Набързо се сформират отбори по показани възможности на загрявката. Като разбраха, че съм бил треньор по баскетбол, станах на почит и ми засвидетелстваха доверие да съставя отбор. И тук моят приятел от далечното минало, известното футболистче и чешит Пижо, би вметнал своя лаф: „Който веднаж се е научил да кара колело, никога не забравя ?!". Спечелихме игрите с 2:1, станахме приятели с останалите момчета, снимахме се и за "Троян 21".

ПРЕЗ ОГРОМНИ СТЪКЛЕНИ ПРЕГРАДИ, друга група, с други интереси, карат велосипеди на специални фундаменти, по въображаеми горски терени, показвани на голям екран. Звучи мотивираща музика, инструкторът, като диджей с микрофон в ръка, диктува: „На педали, натисни, повдигни глава, завий надясно, спускай, разхлабвай, давай, давай, още, ощеее…!”. Пот се лее на поразия от черни, жълти, бели - разноцветна група участници. На същия етаж, по дълги коридори, с десетки надписи упътвания и указания - съблекални, стотици шкафчета за багаж, кантари, сушилни...

ВЛИЗАМЕ В ПОМЕЩЕНИЯТА ЗА ВОДНИ ПРОЦЕДУРИ. Ето ги и басейните - за деца, за по-големи, за възрастни, водна пързалка, отстрани шезлонги, наредени десетки чисти хавлии. Инструктори следят всяко движение в басейна, обучават желаещите да се учат да плуват. Температурата на водата и на въздуха са оптимални, кристално чиста и силно хлорирана, водата непрекъснато се пречиства. Удоволствието от допира с нея е пълно. После влизам в джакузито. Горещата бълбукаща вода приятно ме облива, отпуска и окончателно прогонва умората. Напълно отпочинал, разпуснал, освободен от напрежението на деня влизам в сауната. През облаци от пара едва съзирам свободно място да седна. Горещият въздух, влагата, високата температура, силният аромат на мента (или нещо подобно), предизвикват обилно потене, но и особена и неизпитвана сладост за старото ми тяло. Не стоя много, опасявам се за сърцето…; и отново в басейна, плуване и... стига за днес; като перце съм.

ОГЛАДНЯВАМ ЯКО, но Гита, дъщеря ми и това е предвидила. Води ме в „Китайски Бюфет". Какво е това? На входа заплаща за двама ни по 10 долара. Викам й: „Откъде знаеш какво ще ям, че плати предварително? За тия 10 долара някъде така ще се наплюскам, че и ще хартишат?!”. А тя: „Не бой се бе, глупчо, и тук ще се наплюскаш! Щом сме платили - влизаш, ядеш колкото и каквото си искаш…”. В три двойни редици са наредени: предястия, супи, печено, пържено, варено, задушено, салати, плодове, десерти, сладоледи, сокове, нектари - от цял свят. На самообслужване е. Слагам по малко, искам да опитам от всичко, не съм стигнал и половината на пътя, а чинията - препълнена . Поглеждам гузно, но Гита ми вика: „Споко, като го изядеш, може пак да си вземеш”.

СЯДАМЕ И ПОЧВАМ ДА НАГЪВАМ, вкусвам от всичко - скариди, риба, агнешко (то беше и Гергьовден този ден, 6 май), пилешки бутчета, май и жабешки панирани имаше... Абе, вкусно го направили тия китайци, хареса ми много! Ям и гледам - на съседната маса една двойка американци, ама бая американци, може да имаха 250 кг двамата, седнали пред едни ми ти блюда, моето в сравнение с техните - като грахово зърно до две грамадни тикви... Мисля си: "Къде им е Киро на кирия на собствениците?”. Пък после си викам: „Измислили са го... измислили-и-и-и…! Китаец на загуба не работи”. Спокойно си вземам и плодове и сладкиши. Яко хапнах!

Толкова за днес.

Чикаго, 9 май 2010 г.

Стефан Генков

Начало

Още по темата:

• До Чикаго и назад: За втори път на мач на "Биковете" (1)
  
• ДоЧикаго и назад: "И в чуждий край стана му тясно..." (3)
• До Чикаго и назад: „Абе, тия американци всичките българи ли са?!” (4)

Tweet