Инж. Минко Топалски: Най-общо – нещата са зле

* „Да погледнем Троян – много троянски фирми работеха за износ и това спасяваше положението, но кризата ги удари и всичко някак рязко се срути” * „Едно семейство, в което и двамата са останали без работа – а такива случаи има много – какво прави, вдига се и напуска Троян; свидетели сме вече на такъв процес, който може да доведе града до невероятна демографска криза”

(продължение)

- Г-н Топалски, има ли политически решения, които са добри за повечето хора, но пак са лоши?

- Зависи. Да вземем един пример – идва, да кажем, някаква голяма търговска верига в Троян.

- А дано!

- Добре, мнозинството вика „а дано”. Но я да вземем тези 120 троянци, които имат собствени магазинчета и които хранят още по 4-5 човека. Вече стават 800-1000 души, за които решението в Троян да стъпи голяма търговска верига не е добро.

- Но ако питаме останалите 23 хиляди троянци, които в някои отношения са принудени да купуват най-скъпите стоки в България?

- Да, ако питаме тях, те ще са „за”. С лека ръка обаче не може да се каже кое е най-вярното решение. Икономическият принцип е ясен: има потребители, консуматори на някаква стока, има други, търговци, които я предлагат тази стока. Тъй или иначе ние живеем в пазарно общество, където играят фактори като печалба, търсене и предлагане, конкуренция и т.н. А водещ в целия този процес е печалбата – всичко се прави заради нея. Тя е и ще бъде решаващият фактор.

- Минаха почти две години, половината от управленския мандат на ГЕРБ в Троян. Как ще коментирате тази ваша управленска „половинка” – чуват се и негативни, и хвалебствени оценки?

- Ще се върна малко назад. Аз се навих да се занимавам с политика, защото беше ред да дойдат европейските пари. Беше минала вече една година от влизането ни в ЕС и се разбра, че ще е много важно какво ще правим с парите от европейските фондове, как ще ги управляваме, ще успеем ли да ги усвоим. Защото само когато има пари, може да се направи нещо за един град; и точно тук е ролята на политиката, на политическата воля и умението да се вземат точни политически решения – накъде да се насочат ресурсите, кои са приоритетите и т.н. Този бе големият ми мотив да се занимавам с политика.

Но съм длъжен да направя една уговорка. Нещата изглеждаха така отвън, но отвътре се оказа по-различно. Наистина Троян през тези две години спечели изключително много проекти, благодарение на които имаме шансове да вървим напред. Но се притеснявам от друго. Един пример – да вземем реконструкцията на поредния участък от ул. „Христо Ботев”; спечелихме проект, направихме всичко, каквото трябва, изпълнителите почнаха работа и за 5 месеца свършиха толкова, колкото предишната фирма за 3 години, работят много бързо. Но? За да продължи всичко в такива темпове, би трябвало да стартира и проектното финансиране. Първото плащане към изпълнителите е за 1,6 млн. лв., ама парите не идват. И като не идват, нали се сещате какво се получава – собственикът на фирмата изпълнител трябва да финансира нашия обект?! Което не може да стане. И резултатът е, че има опасност нещата да зациклят, макар и не по наша вина.

- Какво се получава – че неуредиците с европейското субсидиране удрят тези, които са работили добре и са спечелили много проекти?

- Така се получава. А после иди обяснявай на хората, че нямаш сестра. Много се направи през тази година за санирането на училищата и детските градини в общината, за над 3 млн. лв., с пари по фонд „Козлодуй”. Обаче и тук има едно „но” – конкурсите, изборът на изпълнители по този фонд се прави отгоре; и нито една троянска фирма не бе избрана за основен изпълнител на някой от обектите; същото бе и с материалите – бои, мазилки, лепила и т.н., никой от троянските производители не бе предпочетен.

- Добре – управлението на ГЕРБ в Троян прави сериозни неща в инфраструктурен план. Но малкият, обикновеният човек иска да му е добре тук и сега и казва – в Троян нещата не мърдат. Две са нещата, от които зависи качеството на живота – да има къде да работиш и да има къде да се забавляваш, а май и двете не са в изобилие в Троян в момента?

- Да погледнем нещо много важно – троянския стадион. Вярно е, той е в окаяно състояние, но спечелихме проект за 900 хил. лв. за оправяне на свлачището (на стадиона и на Римския път). Да, но без проектиране никакви дейности не са възможни, а проектантите дерат по пет кожи, защото така са намерили. И какво се оказва – че тази внушителна сума от 900 хил. лв. я стегне, я не само за проектирането?!

- Как стои Троян в момента – в най-общ план?

- Най-общо – нещата са зле. „Хемус” затвори, „Машстрой” върви натам, „Елма” от години е на ръба, чува се, че „Балканфарма – Троян” се превръща от производствено предприятие в складова база, има и други примери в тази посока. Твърди се, че междуфирмената задлъжнялост в България възлиза на над 120 млрд. лева, което е два пъти повече от брутния ни вътрешен продукт – макар никой да не знае дали тази цифра е вярна; може и да не е – да е доста по-малка, което обаче е по-малко лошо, а не добро. Същото е и с външния дълг на България – и той надвишава брутния ни вътрешен продукт, над 60 млрд. лв., макар и в този случай данните да са спорни. Безспорно е обаче, че търговското ни салдо е отрицателно, около 45 млрд. лв. Това е много лошо.

- Защо е лошо?

- Земеделският министър го обясни най-добре. Наскоро той илюстрира отрицателния ни търговски баланс с примера за българската шопска салата, която се състояла от: турски домати, македонски чушки, румънски лук и сирене, което се прави от палмово масло?! А ако стане някаква извънредна ситуация и затворят границите – в България ще настъпи хуманитарна криза, глад.

- Кой е виновен за тази ситуация – външни фактори или ние нещо не сме наред?

- Тук никога нищо не е било наред и, дето се вика, ние сме си в постоянна криза. Да погледнем Троян – много троянски фирми работеха за износ и това спасяваше положението, но кризата ги удари и всичко някак рязко се срути. И докато в някои съседни градове кризата се усеща по-плавно, на нас тя ни се стовари изведнъж.

- През 20-те преходни години Троян наистина оцеля без трусове, но сега падаме отвисоко и тогава най-боли. Така ли е?

- Така е. Икономическата, пък и политическата логика е такава – в Троян сега няма работа. Само за последните три месеца на улицата бяха изхвърлени 1000 човека.

- Това рефлектира остро и върху вас, управляващите.

- Рефлектира върху много неща. Едно семейство, в което и двамата са останали без работа – а такива случаи има много – какво прави, вдига се и напуска Троян. Свидетели сме вече на такъв процес, който може да доведе града до невероятна демографска криза. И Общината трябва да направи максималното за разкриване на нови работни места – което, според мен, може да стане само чрез европейските пари, чрез европейските проекти, като местните фирми биват използвани за изпълнители и подизпълнители. Единственият начин на този етап!

- А защо сериозните инвеститори подминават нашия град?

- Сложен въпрос.

- Възможно ли е „пликчетата”, които са искани, да са били много дебели и да са отказвали инвеститорите? Или да са отказвани по разни други начини – с презумпцията по-добре да не идват, за да не ни „мътят водата” (конкурират)?

- Не. Тези твърдения ми звучат малко насилено. По-скоро има обективни фактори – явно не сме достатъчно атрактивни за големите инвеститори.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Първата част на интервюто с инж. Минко Топалски - виж ТУК

Tweet