Росен Йорданов: Архитектурата е като смесването на вода с олио

* Мутробарокът е нещо ужасно, София е невероятна смесица на стилове, в Троян има красиви стари къщи в окаяно състояние * Добре че решихме да не слушаме критиките много-много

Интервю 

Росен Йорданов, Троян, м. юни 2016 г.

Едно талантливо троянско момче – 5-курсникът в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София Росен Йорданов, в края на м. май спечели престижно архитектурно отличие. Росен, в екип със състудентите си Богдан Радичев и Радослав Тодоров, участва в 12-тото издание на световния студентски архитектурен конкурс „Мулти-Комфортна Къща”, организиран под егидата на прочутата френска компания „Сен Гобен груп” и насочващ младите архитекти към устойчивото енергоспестяващо строителство. След убедителната победа в националния кръг, троянецът и колегите му дублираха победата си на финала в Минск (Беларус), при конкуренцията на над 200 проекта от целия свят. Заданието било да се проектира ефективен градоустройствен модул (жилищен квартал) в рамките на бившата военна зона „Червеният двор” в периферията на гр. Брест.

В момента 24-годишният Росен е на студентска бригада в САЩ, но буквално ден преди да замине успяхме да разговаряме с него – за архитектурата, България, Троян, мечтите и доста други неща. Спечеленият конкурс бе само поводът. Разбрахме се да си говорим на ти.

***

- Кажи ни още нещо за себе си, за „предархитектурния” ти троянски период?

- Завършил съм СОУ „Васил Левски”, със сребърен медал, в специализираната паралелка по математика и информатика. Сега правим 5 години от завършването – доста бързо минаха тези години.
 

При представянето на проекта в Минск, Беларус, м. май 2016 г.

- Как избра архитектурата?

- Добре съм и с математиката, и с рисуването, а и двете са важни за архитектурата и за кандидатстването. Математиката ми вървеше от малък, докато с рисуване не се бях занимавал целенасочено. Но после тръгнах на уроци и проведох доста сериозна подготовка преди кандидатстването в УАСГ. Приеха ме с доста висок бал, бях в десетката от всички кандидати.

- Какво е архитектурата – изкуство или нещо друго? Но със сигурност е голяма отговорност, защото не е само бетон и строителство, а носи послания и те остават дълго; например тези зловещи соцпанелки, „нацвъкани” из цялата ни страна, включително в Троян – те ще ни облъчват с посланията си още десетилетия. Съгласен ли си?

- Архитектурата се смята за изкуство, но всъщност е много специално изкуство. Тъй като е нещо средно между изкуство и наука. Защото има обективни фактори и норми, които трябва да се следват. И в същото време, както каза и ти, носи послания, които въздействат и емоционално. Всъщност тази комбинация между емоционално и обективно (рационално) е комбинацията, която се среща в архитектурата.

- Много деликатна комбинация?

- Да, така е, много деликатна комбинация. И трябва да се внимава много с нея. Нещо като смесването на вода с олио, трябва много бъркане, за да стане хомогенна смес. И всъщност това е любопитният момент в архитектурата. Но повечето хора в България в момента мислят, че архитектурата е бизнес и следват само обективните норми.

Абитуриент, 25 май 2011 г., Троян

- Тоест, каквото каже инвеститорът с парите, това изпълняват архитектите. Човекът с парите коригира фантазиите, идеите, всичко. Така ли да го разбираме?

- Да. Един архитект в България, ако иска да изкара пари, трябва безропотно да слуша инвеститора. Което не е особено продуктивен подход. И затова под път и над път у нас никнат такива сгради. Та така – архитектурата е нещо много специално, и много трудоемко. За да я правиш, трябва да натрупаш много, включително много обща култура. Работата на архитекта в някаква степен е и социална дейност - контактуваш с хора и изпълняваш техните изисквания, но в същото време трябва да пресъздаваш своите идеи.

- Днешната нова, посткомунистическа България става ли по-красива в чисто архитектурен план?

- Има стремеж. Но аз не мога да дам категорична оценка, все още съм в началото на професионалния си път. Мога да кажа само личното си мнение – смятам, че има движение нагоре и добри попадения. Но въпреки проблясъците последните ни 25 години не са особено успешни.

- Как ще коментираш тъй наречения мутробарок?

- Това е нещо ужасно, най-лошото възможно. И е във връзка с казаното, че човекът с парите диктува всичко. Другите изпълняват, включително архитектите, и правят много компромиси.

- Възможно ли е днес в България да се реализира някакъв много мащабен и значим архитектурен проект?

- Не съм сигурен.

- Каква е архитектурната ти оценка за столицата ни София, там се строи много, има голяма динамика в тази посока?

- София е невероятна смесица на стилове. Не се действа в една посока и това засилва тази тенденция, разностилието на моменти дори води до хаос.

- А за Троян?

- Аз обичам Троян и тези ми чувства донякъде ми пречат да направя обективна архитектурна критика. Със сигурност това, което може да се подобри, е реновацията на стари архитектурни паметници. В Троян има немалко красиви стари къщи, някои на по 100 и повече години, които са в окаяно състояние. Да вземем любимата ми ул. „Любен Каравелов”, тя е характерна в това отношение, срещу ОУ „Иван Хаджийски” също има няколко интересни къщи, по главната улица също. Но с къщите, които са със статут на архитектурни паметници, положението е много сложно – има много ограничения и изисквания, които оскъпяват евентуалните ремонти, а никой не помага на собствениците за тези разходи. Би трябвало да се помисли в тази посока.

След награждаването за първото място в 12-тия конкурс "Мулти-Комфортна къща"

- Доволен ли си от образованието в България, от УАСГ?

- Имам много колеги, които постоянно се оплакнат. Обаче аз съм на мнение, че основната причина за неуспехите е в самия човек, в нас. Изпадал съм в доста разгорещени спорове с такива хора – в крайна сметка висшето образование не е задължително, личен е изборът дали да учиш; ако си недоволен от България, бягай в чужбина, никой не те спира. 

- Мислиш ли, че ние, българите, много се оплакваме?

- Ами, да. Много се оплакваме. Сега ще бъда откровен – аз допреди година също се бях отчаял, нямах успехи, не съм отличник в университета. Хвърлях много труд, но без резултати. Това ме правеше по-черноглед.

- Нямаш успехи, а изведнъж печелиш световен конкурс?

- Не знам, можи би тук критериите не са съвсем точни. Дори този наш проект с двамата ми колеги, който бе работен от нас извънучебно, го доказва. Те, тъй като специалността им е такава, жилищно строителство, го използваха и като учебен проект, явяваха се на защити, обсъждания и получаваха много критики от преподаватели от университета. И добре че решихме да не слушаме критиките много-много и да правим нещата, както ние смятаме за добре. Оказа се, че знаем дори повече от преподавателите в тази област, енергоефективната устойчива архитектура, която е сравнително нова материя у нас.

(Следва)

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet