Ехото от победите на „Чавдар” отеква и в Канада

* Моята прогноза е 2-ро място в крайното класиране и сребърни медали за нашите, но дай боже и златни, защо не
Баскетбол, коментари 

Мъжкият баскетболен отбор на Троян бие. Бие въпреки всичко - липсата на пари и нормална зала, невярващите, мрънкачите, злоумишлениците, със сигурност има и такива. Бие и то не къде да е, а в националната А-група, втория ешалон на родния баскетбол. Радостта е голяма. Но мнозина, и не говоря за злоумишлениците, за/на тях е излишно да се говори, се питат „Моментен фойерверк или ново начало?”. Питат и друго – оправдано ли е привличането на толкова външни играчи, това не омаловажава ли успеха ни, троянски ли е този успех, не препречваме ли пътя на местните момчета и т.н. Затова решихме да дадем думата на фенове и разбирачи, на всички, обичащи баскетбола и „Чавдар” (Троян) - да си кажат своето на страниците на Т21, без никакви ограничения, без спестяване на неудобните неща.

Пръв взе думата спортният коментатор на Т21 и бивш активен баскетболист и треньор Стефан Генков, който сега е в далечна Канада, но следи троянските баскетболни работи много внимателно и ангажирано. Анализът му получихме по електронната поща в събота (25 януари). Т21
Стефан Генков
Кой е Стефан Генков? Завършил е НСА, тогава ВИФ - специалност баскетбол, специализирал в Русия, играл в отборите на ВИФ и „Чавдар” (Троян), 25 години практикува тренъорска дейност в ССШ - Ловеч и в „Чавдар”. Минал последователно през школата за подрастващи, подготвил десетки троянски баскетболисти (негово откритие е Кою Коев, 205 см, засега единственият троянец, играл години в националния отбор на България, както и Ради Ибов, 206 см, включван в националния отбор при юношите младша възраст) и изградил мъжки отбор от местни момчета, начело на който е цели 10 години. Юношеския му отбор през 1978 г. е най-ръстовия в България и на финалния турнир се класира на 6-то място. През същата година от БФБ му поверяват почетната задача да води юношеския национален отбор в Мача на звездите (1 победа и 1 загуба).

След оттеглянето си от треньорската работа доста години е извън баскетбола, но след включване на „Чавдар” в първенството на „А” РБГ  пое баскетболната рубрика на „Троян 21” и пиарската дейност на отбора. Той е един от немногото баскетболни специалисти у нас, имащи щастието да се докоснат до Магията на извънземните от НБА – известно време живее в Чикаго и гледа на живо няколко мача, негови репортажи оттам можете да видите в сайта на Т21, а в момента, в Калгари, следи колежанските първенства на САЩ и Канада. Нещо повече – в Калгари упражнява треньорската професия с групи подрастващи и изучава методиката на работа в някои от големите спортни клубове там.

С КОКО, мой колега вифажия, емигрант от миналата пролет, се запознахме във Фитнес центъра и вече почти година, всяка неделя коментираме баскетбол, от 8:00 до 10:30 канадско време (17:00 - 19:30 българско). След уморителна работа по невероятните уреди за сила, гъвкавост, издръжливост, плуване, джакузи, сауна..., отмаряме  на кафе в просторното барче, спорим, ловим бас кой е по-добър – „Чавдар” )Троян) или „Академик” (Благоевград), Коко е „маке”. Умря от яд, когато ги бихме в Благоевград през есента, но чинно ми купи бутилката уиски от спечеления бас. Покрай нас двамата доста други българи научиха за „чудото” Троян .

Мъжкият отбор на „Чавдар” (Троян), сезон 2013/2014 г.
ТОВА впечатляващо тазгодишно представяне на отбора естествено ме подтикна да взема отношение по темата и да изложа становището си. Макар и толкова далеко, следя развоя на събитията и дори не съм много учуден от представянето на нашите. Достатъчно ми беше да разбера в началото, че Лъчо (Лъчезар Диков) ще бъде отново на кормилото, а и когато видях тимовия лист с повечето познати на мен играчи, бях уверен, че ще играем водеща роля. Досегашното представяне го потвърждава. При съвременните средства за информация и комуникации един уважаващ себе си треньор е достатъчно да влезе в сайта на БФБ (много добър сайт!) и да е в състояние да направи разбор на изигран мач и на предстоящ такъв .

ИЗМИНАХА няколко сезона, откакто една ентусиазирана група младежи (за тях съм писал неведнъж) се самоорганизираха и подкрепени от тогавашното ръководство на клуба (Иван Макариев, Никола и Димитър Пиронкови) изградиха мъжки баскетболен отбор на „Чавдар”, имащ задачата да върне славата на прекратилия съществуването си отбор преди 20 години. Задача трудна, имайки предвид, че се започваше от нищото. Моите адмирации към всички тях. Няма да се връщам назад в тези няколко нови сезона (началото е през сезон 2009/2010 г.), само ще отбележа, че се видя, че само с гол ентусиазъм не става и отборът най-често бе в дъното на класацията.

СЕГАШНОТО издание на втората по сила баскетболна група в родното първенство („А” РБГ) е аналог на някогашната „Б” РБГ, в която „Чавдар” се подвизаваше успешно десетилетия, но с тази разлика, че тогава играеха 10-12 отбора, а сега едвам се скалъпват до 8 - много тревожна тенденция, идваща да покаже ниското ниво на българския баскетбол днес, но това е друга тема и други са тия, които трябва да работят по нея. Сега в „А” РБГ има четири отбора (ИУ - Варна, „Академик” - Благоевград, „Академик” - Пловдив и нашия Чавдар Троян ), открояващи се над останалите четири - тези на Видин, Русе, Габрово и Шумен. Които обаче следват друг модел на работа - участват в групата предимно с млади местни момчета (някои са в юношески и  младежки национални гарнитури) и се борят и печелят проекти и съответните държавни и други субсидии.

ЗА КОЙ модел на работа съм аз? Веднага ясно и категорично отговарям – за комплексния, за смесения модел. На този етап ние нямаме нужните местни играчи, дори младежи нямаме. Затова поддържам тезата: силен мъжки отбор, побеждаващ, завоюващ привърженици и приятели на баскетбола в Троян и същевременно къртовска работа с подрастващите, за да можем в най-скоро бъдеще да се радваме на местни попълнения.

КАКВО предстои до края на сезона? Може и да не е излязла още статията ми и „Чавдар” вече да е схрускал безпроблемно „Дунав 2007” (Русе) и с оглед на това, че очаквам загуба на „Академик” (Пловдив) в Благоевград, да сме заели еднолично 2-рото място във временното класиране. Със сигурност ще завършим първия етап от разменното гостуване на 2-ро място. През втория етап, в който ще участват първите четири отбора, ще бъде по-интересно - защото ще се зачитат резултатите от първия кръг и ще се играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. Тук е възможно да се получат изненади и всеки отбор от четворката може да стане първи. Моята прогноза е 2-ро място за „Чавдар” в крайното класиране и сребърни медали, но дай боже и златни, защо не.

ПРЕДСТОИ и Купа на федерацията. За финала от значение ще бъде къде ще се проведе? Сигурен съм, че ще е в Благоевград. А ако в Троян имахме нормална зала, БФБ щеше да зарадва привържениците на феномена „Чавдар” през този сезон. Уви, имаме отбор, но нямаме зала, както се изрази един приятел на баскетбола в Троян. Искам да споделя, че сегашното ни салонче, което ние наричаме „зала”, тук, в Канада, не става дори за някое индианско училище. Трябва да си кажем истината – че съвсем скоро в нашето салонче няма да се разрешава да се играят срещи от първенствата, защото то е отлично за тренировъчна дейност, но за състезания - само с големи компромиси, както е в момента. Научавам за интересна среща между общинското ръководство в лицето на кмета Донка Михайлова, президента на БФБ Георги Глушков и ръководството на БК „Чавдар” по тази тема. Адмирации!!! Глушков е предложил готов безплатен проект и дано на всички вече стане ясно, че един модерен и съвременен Троян и особено неговата младеж се нуждае от такова спортно съоръжение.

Колежански баскетбол, Калгари, 2014 г.
И СЛЕД ТОВА важно отклонение да завършим със състезателната дейност на отбора. Считам, че Купата на БФБ може да се спечели от нашия отбор. Защо? Защото сме най-опитният, а след толкова мачове вече ще имаме необходимата ни натренираност, която, макар и да звучи малко куриозно, ние добиваме чрез мачовете, а не толкова с тренировки. 

Стефан с Дино, талисмана на „Динозаврите” от Калгари
ЗАВЪРШВАМ, като с няколко реда и прикрепени към тях снимки, искам да споделя впечатленията си от последните баскетболни мачове, които наблюдавах тук. Играха   университетските отбори на „Динозаврите” (Калгари) и „Кучетата” от Саскачеван, съответно мъжки и женски. Макар че баскетболът не е толкова популярен тук, в залата за 3000 човека имаше около 500, играта набира скорост, а нивото й в тази студентска лига бих сравнил с това на нашата НБЛ - далеко от нивото на Колежанското първенство на САЩ, което също следя ежедневно в директни тв програми. Наред с атрктивния баскетбол, който наблюдавах, искам да кажа и няколко думи за атмосферата в залата. Фантастична - духов оркестър, мажоретки, тв камери, кратки баскетболни игри на деца в почивките, талисманът на отбора Дино забавлява и позира с всеки желаещ да се снима с него. Това липсва при нас, а сега е моментът - когато „Чавдар” е на гребена на вълната - за инициативи, атракции, томболи, нови неща... изобщо за шоу! Айде нашите!

25 януари 2014 г., Калгари, Канада

Стефан Генков

Още материали на тема баскетбол от същия автор:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |