Одеждите на св. Петка и иконата „Достойно естъ” пристигат в Троян

Съобщение
на църковното настоятелство при храм „Св. Параскева” (Троян) във връзка с честванията на храмовия празник – Петковден, 14 октомври

Чудотворната икона "Достойно естъ"
Скъпи братя и сестри,

С преизпълнено от духовна радост сърце ви съобщаваме, че храмовият празник тази година ще бъде осенен от едно изключително благодатно събитие, а именно - посрещането на две  светини в Троянския храм. Това са чудотворната икона „Достойно естъ” (чудотворно копие, донесено от Света гора), която, както знаем, с кървави сълзи предизвести кончината на блаженопочившия патриарх Максим и одеждата на св. преп. Петка Търновска, която ще остане в храма.

Одеждата е самото облечение на св. мощи на св. Петка, които почиват в митрополитския храм в гр. Яш (Румъния) и периодично биват преобличани, а свалените вече одежди се даряват за благословение на вярващите по целия свят. По молба на Високопреосвещения митрополит Гавриил одеждата на св. Петка, последно свалена от нейното пречисто тяло, е дарена на Ловчанска епархия от архиепископа на Яш и митрополита на Молдова и Буковина Теофан.

Редът, по който ще протекат честванията на празника, е следният:

* 13 октомври, неделя, 16:00 ч. – посрещане на светините в гр. Троян на площада пред Общината и отнасянето им с лития в храма „Света Параскева”;
* 14 октомври, понеделник, 8:00 ч. – утреня, архиерейска света Литургия в храма „Света Параскева”;
* 15 октомври, вторник, 8:00 ч. - утреня, света Литургия, 12:00 часа – отпътуване на иконата „Достойно естъ” за гр. София.

От Църковното настоятелство

*****

Според житието на св. Параскева, писано от св. Патриарх Евтимий

св. Параскева
НЯКЪДЕ през Х-ХI в. в благочестиво семейство от село Епиват, населено по това време от тракийски славяни, на брега на Мраморно море недалеч от Цариград, между Голямо Чекмедже (Буюкчекмече) и Силиврия се родила Божията отроковица Параскева. Възпитана в християнско благочестие, от детство стремежът й бил живот според Господните заповеди, защото знаела, че единственият начин да заживее с Господа е опазването на закона му в пълнота. Положила милосърдието за свое духовно основание. Онази добродетел, която на дело изпълнява Господнята повеля: „Възлюби своя ближен като самия себе си”. Така живеела праведната девица, докато дошло времето да посвети себе си, според единственото си желание, на Господа. Това станало веднага щом починали родителите й. С брат си Евтимий, който също посветил себе си на Господа в епископско служение, раздали имуществото си на бедните и всеки тръгнал по тесния и скръбен път към Господа.

ПОДВИЗАВАЛА се девицата Господня в преподобнически подвизи първо в родния си град, после в Цариград, сетне в Йорданската пустиня. Както се казва в житието й „трупала подвиг след подвиг”. Изнурявала плътта си, за да очисти разума и чувствата си от стремежите на плътта, защото добре познавала Господните слова: „Само чистите по сърце ще видят Бога”. А това бил единственият й стремеж. Да заживее по дух, подобно на светите ангели, за да се сподоби с лицезрението на Господа. Залогът за това бил отречението от света, от похотта на очите и сластите житейски. Деянието било помненето на смъртта, монашеския постриг (според някои изследователи светата приела монашески постриг при първото си отиване в Цариград, а според други – в девически манастир в околностите на Иерусалим, където се подвизавала в иноческия чин няколко години преди отшелничеството си) и пустинножителство. Резултатът бил придобиването в пълнота на Светия Дух. Така Бог се прославил в светата девица. Но не забравил и нея да прослави сред народа й. В края на дните й Той я върнал в родния й Епиват. Починала като странница, непозната никому. Така я й погребали, вън от градските стени.

СЛЕД ВРЕМЕ върху нея в трапа хвърлили тялото на някой удавен моряк. Епиватчани не се поколебали да го сторят, макар че видели нетленното тяло на преподобната. Но от незнание какво да сторят, те отново го заровили в трапа. Същата нощ станало чудо. Преподобната в царско одеяние, обкръжена от свети ангели, се явила насън на някои благочестиви люде, открила им коя е и повелила да извадят мощите й. Така и сторили. С литийно шествие и много почести пренесли мощите й в храма. Още веднага започнали да източват чудеса на изцеление, които не престават и до днес. Византийската църква, в чийто диоцез се намирал тогава Епиват, положила грижи за прославата на тази чудна Божия девица, просияла в преподобнически подвизи. През ХII в. един патриаршески дякон в Цариград написал първото й житие.

ДО 1231 Г. МОЩИТЕ на преподобната се намирали в местната църква на съседно на Епиват градче, където светицата, според първото й житие, била почитана “като изцелителка и покровителка на бедните”. Сетне, подтикнат от благочестиви подбуди, българският цар Йоан Асен II и улеснен от благоприятни политически обстоятелства, пренесъл светите й мощи като най-ценно съкровище в старопрестолния Търновски град. Поставил ги с много почести в „Царския храм”. Според царската хроника това станало през 1238 г., на 14-я ден от месец октомври. Поради което и паметта на преподобната се чества на тази дата. Мощите на света Параскева останали в Търново 155 години до завоюването на града от османците през 1393 г.

*****

МНОЖЕСТВА от различни краища се стичали на поклонение към този храм, за да получат здраве или избавление от житейска беда. И сред хората се разнесла мълвата за чудотворната изцелителна и закрилническа сила на мощите на преподобната. Свети Патриарх Евтимий написал ново житие на преподобната. Тогава превел на български език и името й. „Параскева” на гръцки език е „Петка” на български (идва от „петък”, 5-я ден от седмицата, когато Господ е бил разпнат на кръста). Същото направил и с името на гръцката светица Кириаки, което на български означава „Неделя”. Още щом мощите на преподобната дошли в Търново, вече не била наричана Епиватска, а носела името Търновска. До края на XIV в. из всички предели на страната непрекъснато се умножавали църквите, носещи нейното име. В Търново самата „Царска църква”, според думите на св. Патриарх Евтимий, в която лежали мощите, носела името “Св. Параскева”. А в София, според хрониката, още през втората половина на XIII в. имало малка църква със същото име. А през втората половина на XIV в. или в началото на XV в. пак там бил издигнат втори храм на нейно име. Така че в София църквите на името на св. Петка Търновска били две.

КОЛКО СИЛНА била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта. Все пак столицата била превзета, а най-ценното от плячката поднесено на султан Баязид за избор. За този епизод Цамблак разказва така: „Когато всички скъпоценни неща се донасяха пред лицето на царя (Баязид), донесено бе и тялото (мощите) на преподобната (Параскева), оголено от многоценните одеяния, а облечено в някакви малки и дрипави одежди”. Султанът не проявил интерес към тях и някои духовници измолили мощите да бъдат изнесени от града, като ги изпратили във Видин.

Храмът в Яш (Румъния), където са мощите на св. Параскева
ТАКА ЗАПОЧНАЛО странстването на мощите на преподобната. Три години след това, когато Срацимировата държава паднала под османска власт, мощите на св. Параскева били отнесени в Белград. А и след неговото падане отново били занесени в Цариград. Оттам благочестивият молдовски владетел от български произход Василий Лупу пренесъл мощите в град Яш, столица на тогавашното Молдовско княжество, днешна Румъния. Това станало, според положения надпис, в храма „Свети Три светители” на 13 юни 1641 г. На 27 декември 1888 г. мощите на света Параскева биват пренесени в новата митрополитска катедрала на града „Сретение Господне”, където почиват и до днес.

отец Марин Божков

Още по темата:

8 коментара:

Анонимен каза...

Много, много се радвам! Браво! Имала съм щастието да бъда в Яш...страхотно,че вярващите ще имат възможността да се докоснат до тези светини и да се помолят за добро, от което днес имаме много силна нужда!

Анонимен каза...

Хората са празни отвътре, никакви икони не са в състояние да напълнят душата на човек. Само той сам може да запълни празнотата като се обърне към себе си. Всичко е в сърцето, няма нищо навън. Всеки търси спасение навън, търси сламка да се хвани а не търси там където е нужно, в себе си...... Най трудно се лекува духовното невежество!

Анонимен каза...

Да ме прости Господ, ама този прояден от комунизъм град изобщо не заслужава тези святи дарения.
Най-подходящи за този град ще са одеждите на Г.Димитров, с които е обличана и преобличана мумията му, както и портрет на Тодар Живков, който е като икона за жителите на този комунистически град до ден днешен.
Както знаете, комунистическата община Троян не отпуска никакви средства за църквата, смазва я с непосилни данъци, но когато дойде църковен празник или църковно събитие - стой та гледай как троянските комуняги са напъплили Църквата или Манастира като марокански скакалци, че се и кръстят като вентилатори.
Господи помилуй!

Анонимен каза...

За съжаление напълно съм съгласен с 3-ти!!!

Анонимен каза...

Аз също съм съгласна с 3-ти.

Анонимен каза...

3-ти е злобен тъпак, а 4-ти и 5ти седесарска сволач!

Анонимен каза...

6-ти, можете ли да оборите поне едно изречение на 3-ти? С факти, с аргументи и конкретно.
И хайде по-полекичка с квалификациите. Единствения злобен коментар е вашият.

Анонимен каза...

На 3 11 1993 г при операция на ч дробсъм изпаднала в кома на 7 11 излизам от кома.Започнаха необясними чудеса.Леля живее в София.На 28.8.1994 решихме с леля да отидем на Рилския манастир на Богородица.На 26.8.94 пристигнах в София.Същия следобед почивайки си на дивана в съня ми се яви жена,която ми заповяда да трьгна с нея.Отговорих и,че не я познавам и не мога да тръгна с нея.На 28 в църквата на Рилския манастир се навеждам и целувам иконата на Богородица и когато се навеждам пред другата икона:изведнъж като че ли иконата оживя,вглеждам се и виждам жената,която ми се яви на 26.В миг споделих с леля,че това е жената,която ми се яви-тя ми обясни,че това е св.Петка.На другия ден с леля посетихме църквата св.Петка,която се намира в района ва площад св.Неделя.Леля помоли отчето да ни даде някаква информация за св.Петка(тогава този отец сподели с леля,че е роден в Козлодуй).Тогава той се реши и ни подаде книгата за живота на св.Петка.Книгата е голяма в черна подвързия и е написана с много ситни букви.И понеже заминах на почивка в Сливенски минерални бани-имах време да я прочета цялата.След един месец я върнахме обратно в църквата св.Петка.А дали беше случаен този жест от отчето за доверието на нас непознатите.След време в съня ми се яви отново св.Петка намирам се пред една огромна затворена врата и заключена с сгромен катинар.Пред вратата беше оплочино със стари каменни плочи.Върху тях имаше нападали сухи листа.Наведена с ръце се мъчех да почистя шумата.Наведена виждам обувки,изправям се и виждам св.Петка.Тя каза:Сега ще те убия-отговорих и Неможеш аз съм силна жена.Незнайно от къде и как в ръцете и виждам огромен нож.Тя го насочва срещу мен,но не ме оцели.И така 3 пъти.Тогава тя каза;Наистина си силна жена-тръгни с мен.И винаги съжалявах защо първия път не тръгнах с нея и сега се хванахме и тръгнахме по една каменна пътека от груби плочи.Срещу нас идваха две дебели циганки.Аз казах-виж колко са радостни тези циганки.А св.Петка ми каза-това не са циганки,а твоите две болести,които сега ще отшумят.И ето сега след 20години по-късно в съня ми се явява гр.Яш-Румъния.Влизам в интернет и в търсачката търся.И какво видях фоторепортаж-снимки Ловченската епархия-поканена в Яш и подаряват плащеницата на св.Петка-която я предават в Троянския манастир.Поместени са около 40снимки-но снимки 10,11 и 13-особено 13 разпознавам пътеката по която тръгнахме със св.Петка.Под тези 3 снимки пише само Възкресение Христово.Другите са описани подробно.Необяснимо е вижда се куптор и стълбища.3 пъти е опожаряван град Яш.Значи ли това свещенно място да е останало като такова и се е запазило от пожара.Надявам се някой да ми помогне-искам да разбера.Защо ли и тези които са поместили този фоторепортаж да ми помогнат да се разбере истината-благодаря.

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |