Николай Нанков,
областен координатор
на ПП ГЕРБ и кандидат за народен представител:
БИЗНЕСЪТ ОТИВА ТАМ, КЪДЕТО ИМА ИЗГРАДЕНА ИНФРАСТРУКТУРА, А ХОРАТА ЖИВЕЯТ ТАМ, КЪДЕТО ИМА РАБОТА
Платена публикация
|
Николай Нанков |
* В кампанията си социалистите премълчаха за кредитните милионери и дебелите сметки в офшорни фирми, за 25 млрд. лева, които дължим на енергийната мафия * Но на кого му пука за троянци? Такива ще бъдат тези партии и ако управляват - непукисти
- Г-н Нанков, остават броени часове до края на официалната кампания. Вие пътувахте непрекъснато, срещнахте се с много хора - на какво заложихте през тези дни, за да убедите хората да ви гласуват
доверието си?
- Заложих на честността и фактите. В кампанията много ни помогна това, че където и да отидем, имаше нещо съградено и направено в нашия мандат. Помогнахме и за решаването на някои проблеми в движение, като нагледно показахме какво означава мотото ни „Имаме воля”. Не обещахме нищо, което не можем да изпълним, и
хората много добре осъзнават, че във време
на криза не могат да се случат чудеса.
Признахме грешките си и кадрови, и управленски, но и заявихме как ще ги поправим. Никога не си позволихме черен пиар или оплюване на опонентите ни. Нима не можехме да им разкажем за корупционните скандали в Здравната каса и подкупите в особено големи размери, с които се свързва името на водача на листата им или пък да им припомним, че Димитър Горов беше с шестмесечна условна присъда за шофиране в нетрезво състояние? Не го направихме.
Най-често разговаряхме за доходите и за заетостта. Най-важното е, че хората разбират, че можем да харчим, толкова колкото имаме. Съгласни са с нас, че
държавата не трябва да създава изкуствена
заетост, а да бъде партньор на бизнеса
и предприемачите, които ще им осигурят и работа, и доходи. Ние поехме управлението при ниски доходи и ниски пенсии. И независимо от тежката криза изплатихме вдигането на пенсиите от 2009, планирахме увеличението им от април тази година, увеличихме минималната работна заплата от 240 на 310 лева, увеличихме заплатите на учителите, на спешната и психиатричната помощ, на администрацията. Но, да, осъзнаваме, че това не беше достатъчно. В следващия мандат ще продължим целенасочено именно в политиката на доходите и на заетостта, най-вече младежката, като предвиждаме допълнителни 150 млн. лв. за мерки за справянето с нея.
Налагаше се да се усмихваме многозначително, когато ни задаваха въпроса
„Защо г-н Горов от БСП сега ни обещава магистрала „Хемус”,
нали все ви нападаше с тези магистрали и казваше,
че асфалтът не се яде?”.
Обещава, след като нашето правителство осигури европейско финансиране за нея. Да, нито асфалтът, нито тухлите, нито бетонът се ядат, но те хранят. Строителството само по себе си създава заетост, а каквото и да построим, отваря работни места за неговата поддръжка или експлоатация. Бизнесът, който е и работодател, отива там, където има изградена инфраструктура, а хората живеят там, където има работа и където могат да учат, спортуват, прекарват свободното си време в уредена, естетическа и безопасна среда – затова ние градихме и обновявахме, и ще продължим да го правим, детски градини, училища, читалища, болници и социални центрове, паркове и детски площадки, църкви и джамии, стадиони, спортни зали и площадки, театри, музеи, улици и площади, пътища, пречиствателни станции, магистрали, водопроводи и канализационни мрежи, депа за отпадъци. Един възрастен човек тук в Ловеч, юрист, ми каза: „Момче, аз съм си комунист, ама правителство, което строи, заслужава втори мандат. Това, което направихте, радва всички ни. Иначе навсякъде цареше разруха.”
Обещахме на хората, че ще бъдем сред тях. В началото на годината споменах, че област Ловеч не случи на депутати, с което не спечелих симпатиите на тогавашните ни депутати и от трите партии. Да представляваш народа означава да се срещаш редовно с избирателите си в района, да отвориш всички възможни канали за комуникация, да слушаш и да чуваш, да виждаш и да почувстваш. И след това да пренесеш народната воля или в парламента, или пред изпълнителната власт. Това обещахме - да лобираме за хората от Ловешка област, да задаваме техните въпроси при парламентарния контрол към правителството, те да определят нашия дневен ред. И отново казвам - заложихме на реалистичност и откровеност. Искам да можем да гледаме нашите съграждани в очите.
- ПП ГЕРБ единствена включи троянец на избираемо място - как ще коментирате, защо другите партии „отсвириха” Троян?
- За мен единственото обяснение е фактът, че троянци не са покорни и раболепни хора. Те не мълчат и отстояват правотата си, те са критични. Командно-административните партии не търпят будни и свободни хора. Затова ги наказаха. Вътрешнопартийно наказание, с което тотално пренебрегнаха хората. Не може структурите на втората по-големина община да номинират свои представители, доказани играчи на тяхната си местна политическа сцена - уважавани от членове и симпатизанти и с респект у опонентите им, и борбата за вътрешно надмощие или стремежът за грубо покоряване да надделеят. Но на кого му пука за троянци? Такива ще бъдат тези партии и ако управляват - непукисти. Но това няма как да стане.
- Вашите най-големи опоненти тук и в цялата страна са БСП. Чухме от тях толкова много обещания, че ако всички се изпълнят, само за година ще сме в рая... Как ще коментирате?
- Знаете ли, внимателно следя кампанията БСП. Започнаха с противоречиви обещания – „ще вдигнем осигуровките, няма да ги вдигнем; ще премахнем плоския данък, не ще запазим корпоративния плосък, но ще въведем прогресивен данък за физическите лица; о, не, ще бъде семейно подоходно облагане и ще въведем необлагаем минимум от 310 лв., всъщност, объркали сме – хората, получаващи 340 лв. например, след облагане ще получат по-малко от 310 лв.; ще национализираме, няма да национализираме”. След това тотално оплитане седнаха и написаха официална предизборна платформа, в която има 142 обещания. Тези обещания ги разшириха в други документи и предизборни материали. Например в сферата на здравеопазването тук в нашата област ни предложиха 16, бих ги нарекъл, пожелания, а не обещания, а в платформата им са 9, като 3 от тях не ни ги обещават тук. Станишев в обиколките си пък кой каквото го попиташе, той обещаваше – включително разреши пушенето на обществени места пред ресторантьорите, но го забрани пред онкоболните.
И така в този предизборен миш-маш ангажиментите им към избирателите набъбнаха до над 500, което означава, че ако управляват трябва да сбъдват по едно обещание за всеки ден и половина. Вие сами преценете дали това е изпълнимо и реално, без да се вглеждаме в размерите на обещанията - например обещаха 250 000 работни места, т.е. трябва да разкриват по 266 на ден от първия ден след изборите. Кампанията им заприлича на
„Вие не можете да си пожелаете толкова,
колкото ние от БСП можем да ви обещаем”.
Лично на мен ми стана ясно от тази програма, че ще направят много разходи, но никъде не видях от къде идват приходите. Съмнявам се, че ще върнат парите от офшорките, Швейцария и Австрия – по-скоро пак ще задлъжнеем, а тези щедри разходи неминуемо ще доведат до разклащане на валутния борд и тогава Лукановата и Виденовата зима ще ни се струват, че са били рогове на изобилието. А от всички медии ни залива риториката на Станишев – „трябва да”, „необходимо е”. И ние знаем какво трябва и какво е необходимо, но знаем и колко и как е възможно да се постигне, защото сме реалисти, а не социалисти. И няма да вземем на заем, няма да вземем чужди пари, за да създадем у хората фалшиво чувство за напредък.
„Болестта на социализма е, че евентуално
парите на другите свършват",
беше казала покойната Маргарет Тачър. Те винаги харчат парите на другите.
Програмата им не издържа и след като усетиха, че не успяват да заблудят хората с безочливия си популизъм за мед и масло във време на криза, минаха в другата им присъща крайност – скандали.
- Да, през последните две седмици темата с подслушванията ескалира? Като че ли ГЕРБ не говори много по темата с подслушванията. Вие ще коментирате ли?
- Да, аз категорично съм срещу нерегламентираното подслушване. Аплодирам и светкавичната експедитивност на прокуратурата. Да, така трябва да се действa и то не само в предизборни времена. Убеден съм, че със същия размах ще започнат работа по енергийните скандали около БСП и кръга „Фронтиер”, лобисткия скандал „Хохегер – Станишев – Моника Йосифова”, водното огледало в Кърджали, делото за подслушване „Галерия”, Камчийски пясъци, заменките на горите, изчезналите доклади за организираната престъпност и много други, които са потънали в прах, но не са забравени от хората.
Но днес когато на дневен ред са въпроси като доходите на хората, икономическото развитие на страната, стоящите предизвикателства на кризата, бъдещето на страната ни, целта на заглушителния шум на тези сканадали е в три насоки: първо - да се измести дневният ред на държавата,
второ, да не се чуят други теми в публичното пространство –
за кредитните милионери от ДС, партийната и комсомолската номенклатура и дебелте сметки в офшорни фирми пак на същите, за 25 млрд лева, които всички ние дължим на енергийната мафия, и трето - да се разколебаят хората и да се намали избирателната активност. А всички знаем на кой е нужна ниската избирателна активност – на партиите с твърд електорат БСП и ДПС и на купувачите на гласове.
- Сигурно не е богоугодно да водим този разговор в дните на возкресението, но... кажете, отправихте ли молитва за изборна победа тези дни?
- Гласът на народа не се печели с молитви. Печели се с работа и аргументи. Отправих молитва за здраве, сили и мъдрост. И вярвам, че всички ще постъпят мъдро и отговорно на 12 май и ще отидат да гласуват по убеждение и по съвест и няма да продадат правото си на избор срещу 20, 30 или 50 лева. Бих искал колебаещите се и тези, които са решили да не гласуват в деня на размисъл, а той не случайно се нарича така, да седнат и да поразсъждават.
Къде отива гласът им, ако не гласуват?
Какви са последиците от това?
В регистрираните 33 листи в област Ловеч има партии и коалиции, които нямат никакъв шанс да влязат в парламента. Някои от тях са с чисти намерения да участват заради промяна, но други са т. нар. „ловци на субсидия”, стремящи се чрез див популизъм и най-вече чрез купуване на гласове да достигнат бариерата от 1% от гласовете, което ще им осигури държавна субсидия от 2 000 000 лева за следващите четири години, но след изборите няма да чуете и дума от тях. Как се случва ли? Проста аритметика. При 50% активност са им необходими да напазаруват 35 000 гласа, но при 70% - 49 000. Разликата от 14 000 би им струвало поне още 280 000 лева. Но какво са те на фона на двата милиона, които ние всички ще им платим чрез субсидията. Трябва ли да насърчаваме такива партии? Трябва ли да им позволим да търгуват с нашето право да управляваме чрез своя избор? Трябва ли да им станем съучастници в престъплението „купуване и продаване на гласове” дори и като не отидем да гласуваме?
Колкото повече хора отидат да гласуват, толкова повече
парите на тези печалбари на наш гръб ще отидат на вятъра.
На 12 май твърдите електорати на БСП и ДПС „под строй” ще се отправят към урните и те ще изберат нашето бъдеще, ако ние вместо да гласуваме, останем с приятели на маса, за да се оплакваме и мърморим, вместо сами да дадем посока на бъдещето си. Да, в тези дни може и да не е богоугодно да говорим за избори, но е народоугодно. Защото само след няколко дни всеки от нас ще трябва да решава бъдещето на държавата ни – независими в Европа или потънали в дългове и зависими от олигархичните червени кръгове и ДПС обръчи.
Купуването и продаването на гласове е престъпление.