За язовира в Черни Осъм – отвътре (2)

* „Андрей Луканов вика генералния директор на „Водоканалинвест“ и го пита: „Започнала ли е бетоновата отливка на яз. „Черни Осъм“?“ Нашият директор казва, че не е. Луканов: „Това е добре. Спира се строителството на яз. „Черни Осъм“. Свободен сте“ * „Казаха на бабите – когато видите товарен камион да върви нагоре по реката, лягайте на асфалта. И бабите лягаха и камионите се  връщаха“ * „Някогашната красота сега е заменена с мръсотия, всичко е изпочупено… Ето какво постигнаха бабите, които лежаха пред камионите“

Пенка Панамска
Другата гледна точка
Авторката Пенка Панамска дълги години е дясна ръка на най-големия троянски строител, незабравимия Цанко Лалев (1933-2004) – първо като счетоводител и главен счетоводител на троянския Стройрайон (Общостроителното предприятие), оглавявано от г-н Лалев, а след това и до днес в частната му фирма, поета в най-ново време от дъщеря му инж. Лилия Цанкова. Г-жа Панамска пряко участва в започналото в края на 80-те години строителство на яз. „Черни Осъм“ и е ангажирана с това дело като главен счетоводител на инвестиционната дейност на капиталовото строителство до спирането на обекта през 1990 г. По-долу представяме нейния разказ и оценката й за неслучилия се черноосъмски язовир, за който отново се заговори след тежките засушавания това лято и водните проблеми на Ловеч и Плевен. Т21
(продължение от миналия брой)

ИСКАМ да припомня, че точно тогава, на 10 ноември 1989 г., стана смяната на един строй с друг у нас – от социализъм преминахме към пазарна икономика. Това бе сериозна промяна – премахнахме общонародната собственост и преминахме към частната собственост и се появиха се частници, които командват всичко.

ЗАЩО УМРЯ язовир „Черни Осъм“?  Заповедта за спирането на язовира дойде на 22 март1990 г. Не се забравя тази дата. Много хора, включително и ние, останахме без работа. Тогава министър-председател беше Андрей Луканов – от 8 февруари 1990 г. и после от 29 ноември до 2 декември 1990 г. Роден в  Москва, баща  му е руснак, и когато го избраха за министър, имаше хора, които предупреждаваха, че Андрей Луканов не е българин. В края на м. ноември 1089 г. пред 200 членове на ЦК на БКП и пред подбрани стопански дейци (представете си, че перестройката на Горбачов е на 10 ноември 1989 г.), състояла в Българската индустриална асоциация на ул. „Раковски“ 134 в София Луканов казва: „Другари, назначаваме ви за милионери“. И само след три месеца при нас дойде заповедта му за спиране на яз. „Черни Осъм“. През м. февруари 1990 г. Андрей Луканов вика генералния директор на „Водоканалинвест“ и го пита: „Започнала ли е бетоновата отливка на яз. „Черни Осъм“?“ Нашият директор казва, че не е. Луканов: „Това е добре. Спира се строителството на яз. „Черни Осъм“. Свободен сте.“ И така – от този язовир, от  Кремиковци, от циментовите заводи в Плевен и Перник и от още и още други обекти са раздадени на наши хора и на юнашко доверие необслужвани кредити на стойност 2,7 милиарда лева. През 1996 г. Андрей Луканов  беше застрелян с четири куршума. И след време питат нашия министър на строежите Григор Стоичков: „Г-н Стоичков, г-н министър, много красива къща имате в Бояна. Откъде толкова пари за строителството?“. А той се смее и цинично, но откровено отговаря: „Дадоха ми ги, защо да не ги взема?!“.

А ЗА ЕВЕНТУАЛНОТО срутване на язовирната стена, с което плашат хората някои – да не пишем. Ние сме  държавата, която има най-много язовири на глава от населението. Ако така мислим, то не ни трябват язовири. Досега никой язовир у нас не се е срутил. Представете си София – там живеят два милиона граждани плюс още 200 хиляди временно пребиваващи и туристи, ако се срути стената на яз. „Искър“, който е най-големият в България, нали всички ще се издавят?!

СПИРАНЕТО на  яз. „Черни Осъм“ официално бе предизвикано от „Екогластност“ заедно със зеленото движение в България. В заповедта за спиране строителството пишеше: „Еколозите са против изграждането на яз. „Черни Осъм“. Точка! Те, зелените, намериха актьора Петър Слабаков за техен представител, бабите пенсионерки от с. Черни Осъм намериха Минко Занковски (прочутия черноосъмец, основател и дългогодишен директор на Училището за планински водачи – бел. ред.) и те двамата бяха навсякъде, където ги викаха, да обясняват как  язовирната стена ще се сцепи и водата ще издави всички. Казаха на бабите – когато видите товарен камион да върви нагоре по реката, лягайте на асфалта. И бабите лягаха и камионите се връщаха.

И ДА ЗАВЪРША с нещо много важно. Няма язовир „Черни Осъм“. Няма го. Няма да се строи никога. Хайде да ликуваме. Добре! Ще ликуваме. Ама… има ли някой да е ходил скоро там – на Смесите, където щеше да бъде язовир „Черни Осъм“, там щеше да бъде чашата му. Там щяха да се построят два ВЕЦ-а, които щяха да произвеждат най-евтината електрическа енергия, щяха да са построени по най-последна мода на архитектите 300 апартамента, в които щяха да  живеят при великолепни условия хората, които щяха да работят на язовира, да го обслужват и експлоатират, там щеше да се отглежда и риба за половин Северна България, там – на опашката на този язовир, щеше да има яхтклуб и много и много млади хора, щяха да се организират състезания по плуване, гребане и други водни спортове. Няма спиране да пиша. Мога да напиша поне още 10 листа, но знам, че г-н редакторът няма да ги отпечата.

На Смесите днес – руини и мръсотия
ТА ПАК ПИТАМ – има ли някой, който да е ходил сега на Смесите? Не ме питайте мен. Аз ходих преди 3-4 месеца. И видях какво е сега там, където щеше да се развива науката и стопанството на областта, икономиката на областта, и работа щеше да има, и пари щеше да има, и учени хора щеше да има. А днес няма нищо. Едно време на Смесите имаше красота, обич, имаше вдъхновение, имаше екскурзии, походи – сега има само изпочупени прозорци и врати и мръсотия, леле боже. Там където някога имаше ресторант, музика, живот, красота, сега е само мръсотия. Имаше чешма, имаше тоалетна – сега я няма и хората за нуждите си ходят по реката. Смесите бяха кръстовище. Единият лъч водеше към Яворова лъка, и там хотел, там сме спали много пъти с децата, оттам пък тръгваме пеша нагоре към перлата на планината хижа „Амбарица“. Другият лъч бе към Нешковци – там беше като малко градче, хижата на ОНС Ловеч, огромна вила, почивната станция на „Родопа“, спали сме много  пъти в нея, майка ми работеше в „Родопа“, вилите на д-р Цанко Мондешки, на д-р Кожухаров, просто в момента не мога да посоча колко постройки и почивни бази имаше, там беше и къщата на прадедите на Иван  Данов. Оттам ходехме на Стенето, на Радия трап, на Станчов полугар, на Момините устни, завирахме се из пещерите – бедна ви е фантазията на вас, скъпи читатели, колко от някогашната красота сега е заменена с мръсотия, всичко е изпочупено и мръсно. Питам се тези хора, които живеят в с. Черни Осъм, не са ли ходили в Бели Осъм, Чифлика, Орешак, Шипково, Терзийско, Острец, Видима, Ново село, да видят?!

ЕТО КАКВО
постигнаха бабите, които лежаха пред  камионите. Само че това беше преди  около 30 години и някои от тях вече ги няма. Моля за извинение, простете ми, че ви отнех от времето.
(край)
 
15 септември 2024 г., Троян
Пенка Панамска
 
Още по темата воден режим:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |