Професор земляк сред най-влиятелните учени в света

* Геохимикът проф. Станислав Василев, чиито корени са от Дебнево, влезе в престижната класацията на Станфордския университет

* Признанието – за откритие, можещо да се окаже ключово за справяне с глобалното затопляне

Отличници

чл. кор. проф. Станислав Василев

НАШ земляк, геохимикът чл. кор. проф. Станислав Василев (62 г.), чиито корени са от с. Дебнево, Троянско (оттук са и двамата му родители), е сред 49-те български учени, влезли в престижната класация на Станфордския университет (Калифорния, САЩ) за най-влиятелните 2% учени в света в 22 научни области. Проф. Василев работи в Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ към БАН и се занимава с изследване на състава и свойствата на въглища, биомаса, твърди битови отпадъци, петролен кокс и отпадъчните им продукти при изгаряне и преработка.

И ДОБИВА световна известност с едно свое, определяно като епохално откритие, което може да се окаже ключово за решаване на проблема с глобалното затопляне и мръсния въздух – чрез изгаряне на различни видове биоотпадъци да се унищожава опасния въглероден диоксид (СО2) във въздуха; като в зависимост от състава и свойствата на използваната суровина се „хващат“ средно 22% от емисиите на въглеродния диоксид, а най-ефикасна се оказва пепелта от букови стърготини, абсорбираща 34% от опасния за човека газ. Постигнатият ефект е двоен – изгаряне/унищожаване на отпадъците и пречистване на въздуха; а изследванията доказват, че може да е и троен – пепелта от изгарянето на няколко вида биоотпадъци, оставена на съхранение и изветряне, продължава да „поглъща“ въглеродния диоксид от въздуха.

ИНОВАТИВНОТО откритие е резултат на над 10-годишен изследователски труд, а през 2020 г. то е обявено в статия на професора в научното списание „Energy Conversion and Management“, озаглавена „Допълнително улавяне и съхранение на СО2 чрез карбонатизация на пепелта от биомаса“. А тази разработка, както и други изследвания на проф. Василев, са причината негови публикации да са цитирани над 7600 пъти, а 33 от тях влизат в Топ 10 на базата данни Scopus за най-цитираните статии в света в тази научна сфера.

В ИНТЕРВЮ по БНР по повод включването му в класацията на Стандфордския университет проф. Станислав Василев споделя: „Всичко започна през 1984 г., същата година завърших университета, тогава се прие и една програма на Министерския съвет за интензивно изследване и усвояване на минералните ресурси на България и за тази цел се създаде Институтът по приложна минералогия към БАН. Бяха поканени водещи доценти и професори от Софийския университет, Минно-геоложкия университет, БАН, за жалост те бяха твърде малко и институтът беше напълнен с млади изследователи, включително аз. Но темите, които ни бяха предоставени, бяха твърде далеч от познанията ни от университета и нито един от нас не пожела да се занимава с някоя от тези теми. Тогава директорът на института бе принуден да постави темите като билетчета в една шапка и всеки да си изтегли билетче. За мое щастие или нещастие на мен се падна "Пепели от ТЕЦ", което ми бе толкова непонятно, че си мислех как ще ходя с едно кепче из ТЕЦ-овете да събирам пепел, в крайна сметка се оказа, че нещата не са такива. Всичко тръгна с изследване на състава и свойствата на въглищата и съответно отпадъчните им продукти – пепелите от ТЕЦ, основно от изгарянето на тези твърди горива. Оказа се, че проблемът наистина е сериозен, не само в България, а и в целия свят, тъй като годишно има над милиард тона от тези пепели и отпадъци, а едва 20% от тях се оползотворяват, основно в строителството“.

Т21, по информация от БНР и в. „24 часа“

Начало

Tweet