Тео: Светът принадлежи на маниаците!

* Смятам по-велико това, че съм накарал моите ученици да плачат пред картини на Сезан, отколкото това, че са ходили на международни олимпиади и са спечелили златни медали * Намерението ми е да работя до гроб и ако мога и след гроба * Имат бъдеще тези държави, в които хората са научени да не работят само за пари

Взето назаем

Учителят от Казанлък Теодосий (Тео) Теодосиев, чиято Школа по физика доби международна слава, а учениците му са неизменни призьори на световните състезания по физика, бе гост в „Панорама“ на Бойко Василев в началото на месеца (БНТ, 5 юли). Свалихме на хартия казаното от необикновения Тео и ви го представяме по две главни причини – защото говори за децата и образованието, в които, без съмнение, е заключено спасението и успехът ни и защото говори визионер, умеещ да нареди пъзела и покаже пътя. Прочетете го, заслужава си.

Т21

НЕ САМО българчетата закъсаха (по математика), това е световен проблем. Има специалисти по високия коефициент на интелигентност, които казват, че едно дете, за да има висок коефициент на интелигентност, трябва до 9. клас да е прочело поне 1000 книги по 600 страници едната. Значи, първо, понятийният апарат – трябва да знае значението на думите, които са в условието на една задача. И второ – да се занимава извънредно много с точни науки. Аз имам конкретни примери на успели хора на световно ниво, които са минали точно по този път.

НО ТРАГЕДИЯТА предстои. След първата революция в индустрията се стига до драстични политически промени. Маркс много се е тормозел от въпроса как така на всеки да се дава според труда и как ще се плаща, примерно, на един поет? И умрял без да реши проблема. Никола Тесла, Майкъл Фарадей, Хенри Форд в края на 19. век освобождават човека от тежкия физически труд. Това предизвиква драстични политически промени в цял свят – милиарди излишни хора, хората на тежкия физически труд. В момента има 1000 пъти по-малко коне, отколкото през 13. век, защото няма нужда от коне, както няма нужда и от хора на физическия труд. А вече се работи по изкуствен интелект; сега има много хора на умствения труд, които работят еднообразни неща, те също стават излишни. И предстоят чудовищни социални сътресения – милиарди излишни хора. Ние какво трябва да правим в един такъв свят, в който се очертават милиарди излишни хора? Първата ни грижа трябва да е за децата и образованието. Жак Атали още през 20. век беше казал, че най-скъпият и най-ценен продукт ще бъде доброто образование; не просто образованието, а доброто образование. Цели народи могат да изчезнат, цели съсловия ще изчезнат и ще оцелеят тези народи, които успеят да използват интелекта на децата си.

ГЕНЪТ НИ е силен, но е сбъркана ценностната ни система. И това не е само при нас, и в Америка е така. Преди много години Хенри Кисинджър беше казал: „Ние пропагандирахме в целия свят идеята на свободата, демокрацията и консумативизма“. Това, с което аз категорично не мога да се съглася, е консумативизмът. Свят, ориентиран към косумативизма, няма бъдеще. Така е било накрая с Римската империя, пирували са, после са си бъркали с едно перо в гърлото, за да повърнат и да започнат пак да ядат. Това не е бъдещето на света!

АЗ ЦЯЛ ЖИВОТ съм работил практически безплатно. За разлика от мои колеги, които като им се платят 20 часа, на двайсетия час пускат тебешира и дотам. На мен ми се плащат 20 часа, работя 2000 часа. Светът принадлежи на маниаците! Всеки човек трябва да работи работата си, както е работил Леонардо да Винчи, както е работил Микеланджело. Трябва да бъде отдаден на онова, което работи. Не искам да кажа целият свят да се състои от светци. Но хората трябва да се научат да дават нещо на обществото безплатно. Имат бъдеще тези държави, в които хората са научени да не работят само за пари.

ФОРМУЛАТА на успеха е ясна. Първо – търпение; сега много млади хора искат изведнъж да спечелят много пари, няма да стане. Американците имат правило, че за да успее едно дете, трябва да ходи 20 000 часа на онова, с което се занимава; не 2 часа, не 20 минути, а 20 000 часа. Това е необходимо, за да станеш нещо в някоя област, няма значение каква – дали добър майстор на банички или професор, 20 000 часа! Второ – човек да се научи да издържа на лишения, силните личности трябва да могат да издържат на лишения, да правят жертви, за да постигнат нещо голямо. Както например един шахматист – жертва царица, за да спечели играта, а не само да лапа пешки и да получи бърз мат. Но нашите деца не са готови на това. При нас проблемът не е в таланта, децата ни са талантливи, но често талантът им се умножава по нула или още по-лошото, по минус едно. И оттук идват всякакви проблеми, не само с изпитите по математика.

ПРОБЛЕМЪТ Е ВЪЗПИТАНИЕТО – на всички, включително и на учителите, на преподавателите на всички нива. Трябва да се научим да бъдем честни хора, това е основното. За да успеем по широкия свят не е достатъчно само да знаем, трябва да се докажем като почтени хора, които участват в един почтен свят. Свят, в който първо предлагаш нещо и после очакваш да получиш нещо насреща.

НАМЕРЕНИЕТО МИ е да работя до гроб и ако мога и след гроба ще продължа да работя. В моята школа идват деца от Калифорния и Тексас през Южна Америка до Шанхай, от цял свят. Българи, които са успели вече, си пращат децата тук, защото знаят, че те се възпитават – джадайчета, които утре трябва да се представят достойно по света и да бъдат в елита на този свят. Ние не сме малък народ, пример – има 16 държави в света, които са имали абсолютни първенци на Международната олимпиада по физика; говоря за най-голямото състезание по физика в света – с история повече от половин век и участието на над 100 държави. САЩ също имат един абсолютен първенец, като нас. Нашият шампион в момента е оттатък Океана, в един университет, в който от всичките професори по физика само той не е китаец.

РАЗЛИКАТА между нашите деца и китайчетата е, че те успяват с много труд, те смятат, че е по-важно да си работлив, отколкото умен. Китайците разчитат най-вече на трудолюбието, там има университети, в които за едно място се състезават 10 хиляди кандидати. България е редно да има два-три университета, но никой няма смелостта да започне да обединява университети или да ги закрива, трябва да има и фалирали университети, както и фалирали училища, това е един естествен процес и трябва да го има. Тук все още разчитаме на една оранжерийна обстановка и ако някой каже на българина, че в холандското училище никой учител няма договор за повече от една година, няма да повярва. На края на всяка година може да дойде един колега, който е по-добър от мен, и да ме измести. Това е пазарно стопанство, но ние изобщо нямаме идея какво е свободна конкуренция. А успяват само конкурентните общества!

СВРЪХПОСТИЖЕНИЯ може да направи само една широко скроена личност. Ограничена личност свръхпостижения не може да направи. Лично себе си смятам за ренесансов човек, моите идеали са от тази епоха. И смятам, че един човек, който е ограничен само в една област, не може да направи големи открития. Сега големите открития се правят на границата на науките, на границата на науката и изкуствата. Затова едно дете от най-ранно детство трябва да прочете 1000-та книги, да има един огромен понятиен апарат, за да има с какво да работи мозъкът му, да развие онова, което има като генетическа даденост. Само голяма личност може да направи големи открития и нашите ученици го правят. За себе си смятам по-велико това, че съм накарал моите ученици да плачат пред картини на Сезан, отколкото това, че са ходили на международни олимпиади и са спечелили златни медали, казвам го искрено и от сърце.

ИМАМЕ ШАНС. Нашият шанс са децата и да успеем да ги вдъхновим от малки. На малкото дете трябва да му се даде идеята, че е родено за велики неща и че може.

5 юли 2019 г.

Теодосий Теодосиев,
в „Панорама“ по БНТ

Начало

Tweet