Бай Илия Китката от „Буковец“

* Прякорът така се е сраснал с него, че хората са го пренесли и на синовете му – и те са „китки” * Последното му постижение са красивите чушки камбанки, които отглежда на балкона си

Нашенци

Илия Китката

ТОЙ е на 74 години, родом от павликенското село Карайсен. Голяма част от живота му обаче е минала в Троян, където живее и сега. Кръстили са го Илия, но фамилното му име малцина знаят – известен е като Илия Китката. Прозвището си дошло само – повече от 30 години зиме и лете може да го видите с цвете зад ухото. Този красив прякор така се е сраснал с него, че хората са го пренесли и на синовете му – и те са „китки”.  Дори докторите в болницата не се обръщат към него с кръщелното му име, а с „Китка”. Бай Илия си го харесва и дори желае и на некролога му да го напишат.

В ДОМА му е пълно с цветя, за които той се грижи. От любов към красотата и защото му трябват, всеки ден е с нова китка, при това различна. Има си принцип: сухо цвете не слага зад ухото. Ако някой път забрави и излезе без цвете – противно на суеверията, че няма да ти върви, ако се върнеш, прави го, за да поддържа създадения имидж. Китката сваля само при траурни поводи, макар че му се е случвало и да я забравя зад ухото. Дали омагьосва цветята, или те по свой си начин разбират, че в негово лице имат голям почитател – но отглежданите в дома му растения бързо израстват и цъфтят. В кухнята имал доскоро цвете, което било 60 м. С него обиколил всички стаи. За цветята се грижи основно той, не ангажира с подобна заетост съпругата си.

В импровизирания музей пред дома си в жк "Буковец"

Разказва за любопитен експонат от музея

ОСВЕН цветята слабост са му и старинните вещи, свидетелите на едно отминало и безвъзвратно изгубено време. Пред блока си в троянския жк „Буковец” е направил мини музей на открито. Там са закачени и паламарка, каквато вече дори по-старите хора не разпознават, и цървулите, с които дошъл едва 15-годишен в Троян, за да започне работа, и няколко кратуни, различни часовници и какво ли още не. Този кът е много популярен, превърнал се е в място за селфита на по-младите от комплекса. Съседите пък се чувстват съпричастни и понякога и те слагат там това-онова от някогашния бит. В мазето си също е събрал старинни вещи, сред които бъкел и фенери, които въпреки възрастта си още могат да изпълняват предназначението си. 

ИЛИЯ КИТКАТА обича веселбите. Бил е в танцов състав и в казармата, и в завода. Обича и честността, затова като обещае нещо, винаги го изпълнява, държи на думата си. И не обича да го завличат или лъжат. Животът не е бил особено ласкав с него, но той е съхранил една подкупваща доброта и щедрост, каквито рядко вече се срещат. Около 40 години е бил в леярски цех на троянския машиностроителен гигант „Машстрой”, който не оцеля в новите времена. И това е една от тъгите му. От 20 години е пенсионер. От колегите му доста са се преселили в по-добрия свят – следствие не толкова от възраст, колкото от вредното производство. Когато отидели да се къпят в Осъма, водата почернявала, разказва Илия Китката. 

МОЖЕ БИ тежкият живот го е накарал да гледа по-философски на всичко, и да се радва на малките неща, и да създава красота, да експериментира. Последното му постижение са красивите чушки камбанки, които отглежда на балкона си. Получил това растение от непознат врачанин, с когото се свързал чрез  вестник „Трета възраст”. Обадил му се и човекът изпратил семенца. Сега Илия Китката се гордее с невижданото в Троян растение, което щедро раздава  на тези, които му поискат. Чушките камбанки не само радват окото – те са и много вкусни. Стават и за китка, и за трапезата.

Галя Лалева

Начало

Tweet