* Прочутият столичен хирург връчи 5000 лв. на СУ „Св. Климент Охридски” – за годишни стипендии на изявени ученици, не само за отличие, но и за патриотизъм * Сред даровете и две икони и
издадени от медика книги
Дарители
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjccxuUTBDsgfXc7nXNeMGRBGfkfglLcMWNko2-SW8knD03bGau3JhVtb6YpAkb5hoSQK8k4FAhyphenhyphenPi6fN-c1SppigefJTvXmCl_qa9n3kufNwh-JblogH7UARN9KqvpGtcFAcK2kaNqkMzg/s200/%25D0%2594%25D0%2590%25D0%25A0%25D0%2595%25D0%259D%25D0%2598%25D0%2595+%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25BE%25D1%2584+%25D0%25B8%25D0%25B2%25D0%25B0%25D0%25BD+%25D0%25B3%25D0%25B0%25D0%25B2%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B2.jpg) |
проф. Иван Гаврилов |
СЕРИОЗЕН дарителски жест и съдържателен човешки разговор събра в троянското СУ „Св. Климент Охридски“ част от учителския колектив с големия онкохирург и дарител проф. Иван Гаврилов, завеждащ клиниката по гръдна хирургия в Онкологичната болница в София. Професорът беше придружен от училищния настоятел инж. Марин Радевски. Двамата явно са не само приятели, но споделят общи родолюбиви ценности и сходни родови истории за прадядовци, воювали по фронтовете на Балканските и Първата световна война.
ПРОФ. ГАВРИЛОВ разказа, че преди години съгражданката ни Пенка Минкова го е спечелила за каузата Троян, че идва тук през събота и се чувства в някаква степен троянец. Преди време той направи голямо дарение на другото троянско СУ - „Васил Левски“, по повод юбилея му
(виж „Хирургът проф. Иван Гаврилов с щедро дарение в Троян” - бел. ред.), а сега повтори жеста, оставяйки пари с волята да се дават като годишна награда от по 500 лева на двама ученици, едно момче и едно момиче - не само за отличие, но и за родолюбие. Каза, че ще стигнат за пет години.
НА ХАРТИЯТА, в която бяха опаковани парите, дарителят собственоръчно беше написал: „За род и Родина!“. Той подари и две големи икони – на св. Климент и на първоучителите св. св. Кирил и Методий, нарисувани от троянката Пламена Иванова. Остави също книги, чието издаване е негово дело, и патриотични календари.
ВСЪЩНОСТ, авторитетният медик не се побира в клишето за човек на хладната рационалност, а срещата надрасна протоколния формат. Оказа се, че той е голям и страстен познавач на българската военна история. Разказваше истории на честта, съхранени в семейната памет за прадядовците: да отидеш на война, за да можеш да гледаш децата си в очите; да не напуснеш окопа, макар и два пъти ранен, защото няма достатъчно хора; да не разказваш за войната, защото децата не бива да знаят колко е страшно. Вълнуваше се и от други фронтови истории, които е научил, включително от хора от нашия край. Знае много за героичния 34-ти пехотен Троянски полк, а тази година е бил с троянската група на традиционното посещение в Дойран. Заяви категорична гражданска позиция – че българската история целенасочено не се популяризира и българинът не се възпитава като горд човек, защото гладният, болният и невежият най-лесно се управляват. Каза, че майка му е учителка, изрази уважение към учителската професия и очевидно разчита на съсловието и просветителската му задача.
СТАНА ДУМА и за творческото писане като човешка потребност. Когато майка му не се чувствала добре след сериозно боледуване, той я насърчил да пише и резултатът са няколко книги, които проф. Гаврилов беше донесъл. Самият той е изкушен от писането, а на въпроса защо много лекари прописват, първо шеговито цитира свой преподавател, според когото „медицината е погубила много таланти“, а после призна, че причината вероятно е професионалната среща с толкова човешки съдби.
В РАЗГОВОРА с професора медик неведнъж пролича, че е човек на духовността. Той е дарил и продължава да дарява икони из цяла България, такава има и в троянската църква „Св. Петка”. Говори за Бога и за вярата. Освен икони, подарява и концерти. Замислил е да доведе в Троян през 2018 г. ансамбъл „Българе“ с техния спектакъл „Осмото чудо“, който описа с въодушевление. Изтълкува белия цвят на подарената му орхидея като символ на духовната чистота. Вярва, че нищо на този свят не е случайно.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggD1H3N7YJMbztGWKQ1Asxp_8yr-rVjhDbn5RaaYdnFnitVWKjYHOuBNNZkmDr5ac0PVwhkmyiTn-iCPQL9vUYX-9UiFDx89H_oCTlU_Sq8fmA9QVxsSDs5LRyangN03QTZX05cW_iO-1W/s400/%25D0%2594%25D0%2590%25D0%25A0%25D0%2595%25D0%259D%25D0%2598%25D0%2595+139.jpg) |
При връчването на дарението в СУ "Св. Климент Охридски", Троян, 10 септември 2016 г. |
ИМПРОВИЗИРАН подарък на гостите направи Стела Маринова, която работи по проекта „Имало едно време в Орешака“ и имаше подръка дискове с над 500 обработени архивни снимки, сред които и войнишки. Проф. Гаврилов и инж. Радевски оцениха подаръка и се съгласиха с констатацията, че един учител е подготвен за всякакви ситуации. На тръгване професорът разгледа с очи на познавач богатата училищна художествена галерия.
СРЕЩАТА, състояла се преди началото на новата учебна година, даде някакъв оптимизъм, усещане за смисъл и подкрепа, толкова необходими на днешното изстрадало българско образование. Неслучайно в благодарственото писмо на училищния колектив към лекаря дарител пише: „Вярваме, че хора като Вас са опора на общобългарския ни живот“.
Нели Генкова-Маринова
Още по темата:
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)