За вестника и суджука

* Не слагам знак на равенство между „Седмица” и „ТроянЪТ”,
 в никакъв случай, въпреки някои видими формални сходства,
 и се надявам да нямат нищо общо

Предизвикано

Генадий Маринов

НОВ ВЕСТНИК в Троян, от тази седмица – „ТроянЪТ”. Издател е „Перлита МС” ЕООД, регистрирана в Ловеч с едноличен собственик и управител Мариета Славчева (това сочат данните от Търговския регистър), а главен редактор е Митко Динушев, който се занимава и със сайта troyanpress.com. Лаконичният ми коментар е – хубаво! Медийната среда и тук, и навсякъде се нуждае от освежаване, от различни гледни точки, от млади хора и креативен младежки подход към темите. Още повече че познавам Митко от доста време и ценя ентусиазма му (повече - виж тук).

НО ЕДНО-ДВЕ неща ме притесняват. Ще започна оттам, че изданието се разпространява безплатно?! Вестникът, по принцип, е нещо, което се прави, за да се продава, бизнес; като всеки друг бизнес - в него се влагат средства, умения, идеи, труд, поема се и определен риск, а готовият продукт се изкарва на пазара и там хората/купувачите решават имат ли нужда от него, т. е. гласуват/не гласуват за него с парите си. Разбира се, има специфика, вестникът и изобщо медийните продукти са по-особен вид стока, но принципът е същият. Затова цялата тази работа, да ме прощават г-н Динушев и издателката г-жа Славчева, но не ми изглежда особено порядъчна. Същото е, ако влезеш в някой колбасарски магазин и видиш на щанда безплатен суджук, до другите с цените?! Изводът е ясен, има нещо гнило в Дания, пардон, в суджука.

Митко Динушев представя първия брой на "ТроянЪТ", ресторант "България", 12 юли 2016 г.

СЕГА не по-малко важното. Говорих с г-н Динушев и той бе категоричен, че новият вестник не се прави с партийни пари, каквито слухове се носят из града. Ако е така – чудесно, дано е така. А сме недоверчиви, защото още не е изтлял споменът за онова злополучно троянско вестникарско нещо, кръстено „Седмица”; което се появи по време на кампанията за Местни избори 2015 и отказваше да си признае, че се прави с партийни цели и средства. В него бяха налети много пари, говори се за над 50 хил. лв., и излезе в „цели” 9 броя. То също се разпространяваше безплатно и мястото за разпространение бе същото – тукашната верига хранителни магазини „Слънце”*, собственост на троянския бизнесмен Вальо Бечев, приближен до едни партийни кръгове. „Седмица”-та бе образец на черен политически пиар, а резултатът от злополучното издание бе, че помогна на „очернения” противник да спечели още по-убедително кметските избори. Не слагам знак на равенство между „Седмица” и „ТроянЪТ”, в никакъв случай, въпреки някои видими формални сходства, и се надявам да нямат нищо общо.

ЗА КАЧЕСТВОТО на материалите в „ТроянЪТ” няма да кажа нищо, а и не би прозвучало особено ласкаво. Пък е и прекалено рано. Нека вестникът натрупа 15-20 броя, да се оформи физиономията му, да се види какво може – и тогава. Сега оставам с пожелания за успех и с адмирации за заявената в програмното интервю на Митко в бр. 1 на „ТроянЪТ” партийна необвързаност.

Генадий Маринов, гл. ред. на Т21

* Заб. По телефона г-н Динушев направи уточнение, че "ТроянЪТ" не се разпространява единствено чрез магазини "Слънце", имало го и на други места.

Начало

Още по темата:

• Митко Динушев: Когато успея, ще се върна и ще оправя Троян

Tweet