Инж. Владимир Младенов: Тази работа я почнахме на шега

* „Големият успех е в друго – че на фона на тукашното униние и упадък, поне такова е усещането у мнозина, успяхме да мобилизираме моженето на местните хора”

Интервю

Инж. Владимир Младенов

ПОВОДЪТ за разговора ми с инж. Владимир Младенов, изпълнителен директор и съдружник в „КОПА Хидросистем” ООД (Троян), е ясен – предстоящото откриване на 25 май на новия цех на италиано-българската фирма, един от сериозните работодатели и данъкоплатци в нашия край. Но има и друго – любопитството ми към този специален човек, някак прекалено духовен и фин за нашето схващане за бизнесмен и предприемач; и едновременно – успешен и силен, съумял да изгради от нулата тук, в Троян, и сега, сред десетилетния български икономически хаос, успешно производствено предприятие.

ИНЖ. МЛАДЕНОВ е роден през 1949 г., кореняк троянец. Завършил е Троянската гимназия и след това Техническия университет в София (тогава МЕИ); въпреки че е приет математика, любимия му предмет, избира инженерството заради осигурена стипендия от „Елпром” (Троян). Трудовата му биография започва там, в „Елпром” (1974 г.), после отива в другия някогашен троянски машиностроителен гигант – „Машстрой”. Именно като представител на „Машстрой” на изложение в Милано (1987 г.) прави впечатление на Джузепе Астикер, собственик на едноименната машиностроителна фирма. После е командирован от „Машстрой” чрез външнотърговската ни фирма „Сибимекс” на място в „Астикер” заедно със свой троянски колега – да монтират и настроят закупена от италианците наша машина; задачата е спешна, тъй като италианците са получили голяма поръчка. Астикер е възхитен от българския инженер, след време му предлага работа във фирмата си и две години инж. Младенов работи в Италия (до 1993 г.), връща се по лични причини. После на няколко пъти за кратко работи в Италия, половин година е и в далечно Мексико, където е пред дилемата дали да приеме дългосрочна оферта или да се върне в България. Избира второто и не съжалява.

В цеха

НАСКОРО губи съпругата си Диана, също инженер, която е незаменим партньор и съмишленик – и вкъщи, и в работата. „Тя бе като играч от средната линия, не изпъква, но без него отборът не може да печели”, е оценката му. Мъката е голяма и няма да премине никога, но животът продължава. До него във фирмата сега са синът му Николай, дясната му ръка, и дъщерята Стела, а голямата радост и гордост са петимата внуци. Говорим си на ти, както пожела г-н Младенов.

*****

- Г-н Младенов, нека почнем от началото – откъде тръгна фирмата ви?

- Тази работа я почнахме на шега. След завръщането ми от Мексико (1998 г.) бях решил да купя една машина, да я стегна и да започна някаква моя дейност. Отидох да я огледам, но тя не бе в добро състояние, имаше много липси и не си заслужаваше. Тогава ми се обади Васил Сираков, с него се знаехме от „Машстрой”, и ми предложи да работим заедно. Той имаше фирма и аз ходех да му помагам, изпълняваше поръчки за „Голф Хидросистем” в с. Шипка. Те работеха за Италия – правеха цилиндри, а на нас поръчваха детайли. Работехме в гаража му. После той направи цех в Ливадето, разшири го и фирмата му върви, в добри отношения сме, това е добър пример за симбиоза между нас. Васил е много трудолюбив и амбициозен.

- Но при българите много трудно става подобна симбиоза?

- Много хора са се опитвали да ни противопоставят, да ни скарат умишлено, но не успяха, партньори сме и сега. Наистина Васил е друг тип – той не е инженер, няма тази подготовка, но е изключителен практик и има невероятен нюх, има природна дарба за нашата работа. И не стои на едно място – пробва, експериментира, върви напред, измисля, рационализира. Ние, „КОПА Хидросистем”, и неговата фирма продължаваме да си партнираме и до днес.  

- А защо се разделихте, явно сте били добър екип?

- Трудно е за обяснение. Не се разбраха с Контарини, италианецът му предложи малък процент участие в общата ни фирма, което бе грешка и не беше справедливо.

- Как създадохте „КОПА Хидросистем” (Троян)?

- Още в началото, през 1998 г. - работили бяхме два месеца заедно с Васил, когато при нас дойде Пиер Паоло Контарини, доведе го г-н Пашов от „Голф Хидросистем”. А италианецът дойде, за да види кои са тези, които правят по-качествени детайли от друг техен доставчик в Калофер. Контарини дойде на двора у Васил, в гаража, и ни похвали за добрата работа. Тогава ни предложи да работим за него, поръчки за Италия, и да направим нещо като съдружие. Почнахме да търсим място за общата ни фирма – обиколихме района и накрая се спряхме на един имот в кв. „Ливадето”, собственост на кооперация „Балкан”. Първо наехме част от едно хале, около 100 кв. м, бе доста примитивно. Там монтирахме три машини, собственост на Васил, Контарини даде 140 хил. лв., с които купихме някои инструменти. Почнахме, но Васил получи малък дял, само 3%, все пак машините бяха негови, и се отказа.

Обсъждане на производствен проблем

- Трудно начало?

- Много трудно, помня всяка подробност, всяка машина, която купувахме, товаренето, разтоварването, монтирането. Първата бе от жк „Дружба”, след това още две от с. Цалапица, Пловдивско – от цеха на един арабин, три машини взехме от Радиозавода във Велико Търново. После на цялата тази техника, взета на старо, правихме сериозен ремонт – и именно в това бе нашият успех, че евтино и с наши сили и възможности организирахме производството за Контарини. Друг шанс нямахме, защото как иначе да спечелим доверието на външния инвеститор, който обяснимо бе по-предпазлив и с известно недоверие към нас

- Добре, но ти как се хвърли в тази мътна вода, при положение, че си имал добри предложения за работа в чужбина?

- Винаги съм искал това. На мен и двамата ми дядовци са били занаятчии тук. Аз съм ходил на гурбет не за да се изявявам или да бягам оттук, а за да се уча и работя. И съм минал през много изпитания навън. Един пример – в Мексико се наложи да обучавам един тамошен служител на немски език, аз знаех езика криво-ляво, той също, но се справихме. Никога не съм отивал, за да остана, въпреки примамливите предложения. В цялата тази работа има и носталгия. 

- Как се стигна до днешната успешна и разрастваща се „КОПА Хидросистем” (Троян)?

- Когато основахме партньорската фирма, тя се казваше „Еликс Хидросистем”, името го измисли Васил. Така бе година и нещо, партньори бяхме аз, той, Стефчо Христов и споменатият Цецо Пашов от българска страна и Контарини от италианска. Когато Васил се отказа, Контарини ми предложи аз да стана управител. Тогава фирмата стана „КОПА Хидросистем”. Първо не се съгласих, защото нямах административен опит, но Контарини ме убеди. Чудя се дали сбърках, или не. 

- Не вярвам да съжаляваш?

- Не, разбира се. Но имах притеснения от организационен характер. Може би за мен, в личен план, най-добре щеше да е още малко да поработя в Италия, да събера средства и да създам собствена фирма. Може би щеше да ми е някак по-спокойно и по-свободно, но пък нямаше да го има този мащаб. Има и друго. Това е чужда фирма, утре тя може да реши друго, примерно да се прехвърли в страна с по-изгодни условия за бизнес от България.

- Но нали тези неща важат и за всяка друга фирма, малка или голяма?

- Така е. Но малката фирма е по-гъвкава, по-лесно се контролира и управлява. В развитите страни малките фирми се толерират, защото се знае, че са гръбнакът на икономиката, но при нас не е така.

- Как се развиха нещата в цеха в кв. „Ливадето”?

- Работата потръгна все повече и повече. Разширяването продължи, вечно строителство беше. Много разбиране и подкрепа имахме от хазяина – председателя на кооперация „Балкан” Милко Карадочев. Наехме още едно съседно хале, после още едно в друг район, на Червянска лъка. А тук, на сегашното си място, дойдохме, след като закупихме на търг общински терен и после съседен терен от частник. Известно време отлагахме строителството, защото проучвахме внимателно възможностите за заем. Строителството на първия цех тук тръгна през 2008 г. и на следващата 2009 г. вече започнахме производството. А новият цех, който отриваме след броени дни, започна да се изгражда миналата година (2014 г.).

- И каква е инвестицията?

- Първото хале бе построено за 1,2 млн. евро, кредитът бе взет от италианска банка при изгодни условия и вече почти е изплатен. За новата част банковият кредит е 900 хил. евро, но извън това са проектирането и други неща, така че и в този случай строителството е за над 1 млн. евро.

"КОПА Хидросистем" сега

- Това е една от големите чужди инвестиции в нашата община и в района.

- Безспорно е така. Но големият успех е в друго – че на фона на тукашното униние и упадък, поне такова е усещането у мнозина, успяхме да мобилизираме моженето на местните хора, успяхме да изградим един качествен екип, което е най-сложното нещо. То такъв екип и такава работна атмосфера изобщо не се създават лесно. Повечето от хората се учиха тук на точни взаимоотношения и отговорност към работата.

(Следва)

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Режат лентата на новия цех на "КОПА Хидросистем"

Tweet