60 години ПСС - Троян

* Началото – на 16 юли 1952 г., инициатор е д-р Любен Пенев 
* В последните години – политиката разцепи колективи и скара приятели, но мъжете в червени пуловери, обединени от любовта си към планината и хората, останаха единни
 

Димо Минков е член на Планинската спасителна служба (ПСС) – Троян от 1969 г., през 1976 г. става старши планински спасител, а през 1978 г. – инструктор по планинско спасяване. В периода 1989-1995 г. е началник на ПСС – Троян. Носител на званието „Заслужил деятел на БЧК” (1992 г.) и два пъти „Отличник на БЧК”.

СЛЕД ВОЕННИТЕ 1944-45 Г., през които туристическото движение има известен застой, започва постепенното му възстановяване. Из планините вече се забелязват не само скотовъдци и горски работници, но и хора, дошли за отдих, ски спорт и алпинизъм. Троянци, както и в много други области, не изостават и в това отношение. Троянският Балкан започва да приема все повече планинари – не само от нашия край, но и от цялата страна. Защото - нека не звучи шовинистично - най-красивата част на Балкана е средна Стара планина, с нейните върхове Ботев, Мазалат, Купена, Амбарица та до Вежен. А мечтата на всеки планинар е да има снимка с рядкото и рядко красиво цвете еделвайс, което расте само на Козя стена и връх Мазалат.

ТОВА УВЕЛИЧАВАНЕ на туристическите прояви е прекрасно, но както във всеки спорт и тук не минава без травматизъм. В началото по-опитните троянски планинари са оказвали първа помощ с подръчни средства, напътствали са по-младите и по-неопитните, издирвали са загубили се туристи. Докато през есента на 1951 г. назрява идеята, инициатор е д-р Любен Пенев, лекар в троянския Санаториум (Пневмоболницата), да се направят постъпки до Централния съвет на Българския червен кръст (БЧК) и да се учреди ядро по планинско спасяване в Троян. В отговор за Троян се отпускат две бройки за участие в курс за планински спасители на Мальовица. Явяват се и завършват курса д-р Пенев и Георги Стоев.

Част от основателите: прави – Иван Добрев, Мирчо Марковски, Георги Стоев, д-р Любен Пенев, Иван Камачаров, Марин Ив. Хитров, Ангел Ангелов; клекнали – Георги Расташки, Милко Вълев, Минко Чолаков и д-р Васил Главлешки. 1953 г.

СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО СИ от курса тези двама първи официални планински спасители от Троян привличат около себе си 17 добри местни планинари - Иван Камачаров, д-р Васил Главлешки, Ангел Ангелов, Марин Хитров, Вамин Шипковенски, Милко Вълев, Минко Чолаков, Иван Добрев, Марин Лазаров, Георги Расташки, Мирчо Марковски, Гечо Мичковски, Данко Дачевски, Иван Табаков и Цанко Чолаков; и на 16 юли 1952 г. учредяват планинското спасително ядро. В началото дейността му се е състояла в даване на дежурства на планински спасители на хижите „Козя стена”, „Амбарица” и „Тъжа”, охранявали са организирани походи, зареждали са аптечките по хижите с медикаменти и материали за първа помощ и профилактична дейност. Провеждат се и курсове за повиш6аване на квалификацията на планинските спасители и за подготовка на стажанти, а нови 10 души в периода от 1960 г. до 1965 г. завършват курса на Мальовица и се присъединяват към троянския отряд.

С ПОСТРОЯВАНЕТО на нови хижи в планините, разширяване на пътната мрежа, изграждане на лифтове, автобусен транспорт и други комуникации, улесняващи предвижването, броят на туристите, алпинистите и скиорите се увеличава многократно. Тази нова ситуация предизвиква ПСС да подобри адекватно дейността си. Първо – обучението на планинските спасители трябва да е на по-високо професионално ниво; и второ – нужно е да се увеличи числеността на отрядите. Във връзка с тези задачи в централата на ПСС – София назначават главен инструктор, отговарящ за учебната дейност – Петър Атанасов Москов. Той успява да привлече около себе си най-добрите спасители от софийския отряд и по примера на австриеца Вастл Маринер групата започва работа по написване на учебник, в който да се систематизират известните дотогава прийоми за планинско спасяване – импровизирани и с готови средства.

СЛЕД ТОВА курсовете за планински спасители се унифицираха и се водеха по този учебник. А това предполагаше, че при една сложна спасителна акция с участието на няколко отряда всички спасители ще работят в синхрон. С други думи – както ще действат спасителите от Троян, така ще действат и колегите им от Тетевен, Елена и т.н. Обучението за стажанти и спасители се обособи в два профила от по 15 дни – зимен и летен, за да може да се заучават зимните и летните предпоставки за нещастие в планината и съответните начини да се реагира (оказване на долекарска помощ, транспортиране на пострадалия и т.н.). Ежегодно се провеждаха състезателни прегледи, зимен и летен, където отборите от повечето отряди премерваха силите си; а пропо – 10 дни преди да пиша тези редове троянските спасители си дойдоха с 4-то място от поредния Републикански преглед. Курсовете за работа в трудни терени се провеждаха в района на връх Вихрен в Пирин и бяха предизвикателство за участниците в тях на спасители от най-добрите отряди в страната. Описвам всички тези новости в развитието на вече Планинската контролно-спасителна служба (ПКСС), включително контролните й функции при строежа на хижи, лифтове, ски писти и други съоръжение в планините, за да се върна към ПКСС – Троян и разкажа за мястото й в това ново начало. 

На хижа "Плевен", 1971 г.

И ТАКА, ДА СЕ ВЪРНЕМ в 1970-71 г. Хижа „Плевен” вече е открита и се събрахме представители от близките отряди на Троян, Ловеч, Севлиево и Острец, кандидатствали да дават дежурства на нея. От троянския отряд бяхме моя милост (Димо Минков), Иван Камачаров, д-р Сомлев и Минко Чолаков. От централата на ПКСС – София да решат бяха дошли шефът Кирил Петров и Константин Масларски. Те изслушаха доводите на всички, гледаха много сериозно през витрините на хижата ту към Ботев връх и Джендема, ту към Дюс чал и след кратко слово Кирил Петров каза: „Най ще прилича на троянския отряд да охранява тук”. Досещате се какво едва не направихме от удоволствие, това беше оценката за авторитета и потенциала на отряда ни от основаването му до този момент.

РАЗШИРЯВАНЕТО на района до Ботев връх и охраната в още една хижа доведе до отпускането на допълнителни бройки за отряда ни и така той нарасна до 36 спасители. По преценка на централата на ПКСС - София през 1972 г. на троянския отряд бе отпусната бройка за щатен планински спасител към ОК на БЧК със седалище в Троян (което е било мечта и са правени опити още при основаването на отряда). Длъжността беше заета от нашия приятел, добър планинар и отличен скиор Петко Стаевски-Пейчето, който с голяма любов и всеотдайност пое работата. Същата година имахме вече и високопроходим автомобил УАЗ, който за ония години ни осигури самостоятелност при провеждането както на учебната, така и на същинската спасителна дейност.

Тренировъчна акция

ЦЕНТРАЛАТА НА ПКСС организираше всяка година курсове за старши планински спасители, които да провеждат занятията през учебната година по места, а впоследствие можеха да участват в курсове за инструктори. Тези инструктори по програма, изготвена от Петър Москов и под негово ръководство провеждаха курсовете за стажанти и планински спасители. Естествено като щатен планински спасител първият троянски инструктор стана Петко Стаевски. Той участваше в почти всички курсове, провеждани от ПКСС и като оценка за неговата работа, а и за цялостната работа на троянския отряд той бе поканен да участва в курс за планински спасители, зимен профил, в тогавашната ГФР с още двама инструктори от софийския отряд – Огнян Балджийски и Милко Чернев. В следващите години Стаевски два пъти ходи с Огнян и Павел Радев на алпийско ски рали по покана на Чешката спасителна служба.

ДРУГ ТРОЯНСКИ СПАСИТЕЛ – Петко Йовевски, участва в отбор със спасители от София в Европейския шампионат по планинско спасяване в Шпиндлеров млин (Чехия) и се класираха на доброто 8-мо място. За обмен на опит между нашата ПСС и спасителната служба на Полша заедно с двама спасители от Банско и един от София бе включен и Петко Панамски от троянския отряд. А аз (Димо Минков) заедно с шефа на ПКСС Кирил Петров и Огнян Балджийски бяхме включени в състава на официалната делегация на БЧК, посетила тогавашната ГДР. Посещението в ГДР бе твърде интересно, понеже презумпцията на източните германци беше чрез нас, като планинска служба, заимствала опит от Австрия, Западна Германия и Швейцария, което за тях в онези години беше табу, да се доберат до непознати техники на планинско спасяване. Затова когато с Огнян им демонстрирахме различни способи, разпитваха и наблюдаваха с подчертано внимание.

КОГАТО Х. „ПЛЕВЕН” се обособи като център за ски спорт в Северна България и изходен пункт за старопланинския първенец връх Ботев, а и алпинистите все повече откриваха предизвикателствата на Северния Джендем, отново ПКСС – Троян от всички служби в района трябваше да бъде на друго по-високо ниво. Появи се и идеята да изградим наша собствена спасителна база, а не да бъдем само дежурните спасители в стая №1 на х. „Плевен”. Строителството от 1975 г. до 1979 г. бе изцяло на доброволни начала и нефинансирано централно, което сплоти още повече отряда. Помагаха различни институции и предприятия с възможности, но организацията и работата беше от членовете на отряда. И така на 27 май 1979 г. база „Бъзов дял” бе официално открита. Макар че не беше планирана и финансирана от БЧК, те я признаха и зачислиха към спасителните бази в България с всички произтичащи от това ангажименти. Назначи се и началник на базата, Георги Златев, на когото беше зачислено за отглеждане и обучение първото в Северна България лавинно куче – Балкан. На база „Бъзовн дял” освен даване на дежурства започнаха да се провеждат курсове и състезания, както отрядни и окръжни, така и републикански.

Въздушната група

НОВО ЗАВОЕВАНИЕ на ПКСС беше постепенното внедряване на въздушното спасяване. В България имаше два хеликоптера Ми-8 – единият се използваше за правителствени нужди, другият за санитарни цели. Проведе се курс за обучение на въздушни групи, за да облетят планините и най-вече местата и хижите с потенциал за инциденти; и да се отренира слизане от хеликоптер, скачане от 5-7 м височина и т.н., много важното бе да се изгради и доверието между летците и спасителите. В този курс от общо 12 души бяха одобрени и включени и трима троянци – Петко Стаевски, Петко Панамски и Димо Минков, вече инструктори в ПКСС.

ДРУГИ ВАЖНИ МОМЕНТИ от биографията на троянския отряд. Два мандата Димо Минков бе избиран в Републиканската комисия по планинско спасяване – висш орган на планинската ни служба; само трима членове на тази важна комисия бяха от провинцията – от Пловдив, Банско и Троян, което бе признание за нивото на нашия отряд. Радващо признание бе отличието за цялостната дейност на ПСС – Троян от кампанията „Достойните българи” (2011 г.) на БНТ и в. „24 часа”. Също - наградата от Националния съвет на БЧК за изявените троянски спасители Марин Ив. Хитров и Минко М. Хитров, за успешната им акция в Стенето и спасен човешки живот (2005 г.). През всичките години общо 25 троянски спасители са удостоени с наградата „Отличник на БЧК”, 9 са получили званието „Заслужил деятел на БЧК”, а 4-ма са лауреати на юбилейния медал „100 години БЧК”. За стотиците акции в битката за спасяване на човешки живот няма да говорим, защото няма да ни стигнат няколко броя на вестника. Не пиша и за успехите в последните години, защото за някои от тях не знам; но пък знам със сигурност нещо друго – че в тия години, когато политиката навлезе осезаемо в нашия живот и разцепи доста колективи, скара и приятели, мъжете в червени пуловери, обединени от любовта си към планината и хората, останаха единни.

ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ, четейки този материал ще кажеш, че всичко през тези години е вървяло като по вода и без сътресения. Не е вярно. Имало е и трудни моменти, но за тях ще разкажем друг път. А сега – на празник като на празник. Да пожелаем на всички спасители, бивши и сегашни, и на техните семейства най-вече здраве и бъдещи успехи! Да ни е честит 60-годишният юбилей!

Димо Минков, 

бивш началник на ПСС – Троян, 

инструктор по планинско спасяване 

Начало  

Tweet