Комита гяур

* „Залегнал Минко на пусия, за да застреля идващия турчин, но като погледнал – видял същия турчин, който им дал подкрепа и ги почерпил с ракийка и чорбица на Калейшкото. Така Минко не убил никого…“ * „Инж. Кънчо Василев Табаков, внук на Минко Марков Рачев, е мой вуйчо, син на баба Христина и брат на майка ми. Завършва Априловската гимназия в Габрово, след това инженерство в Париж“

Радослав Стойчев

Троянските истории на Радослав

РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега (от средата на 2024 г., публикуваните му истории вече станаха десетина) й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21

ИМЕТО на този човек ие Минко Марков Рачев, като рожденото му е Минко Марков Чолаков и е от рода на Чолаците в Троян („чолак“ е турска дума и означава сакат човек). Роден е през 1842 г. и е починал през 1927 г. Погребан е в двора на троянската църква и на паметника му, на гърба, пише „Съратник та Левски“, той е един от троянските съзаклятници заедно с Васил Бочев. Минко Рачев отишъл да живее на мераз (меразчия) при жена си Василя и взе нейната фамилия

ПРЕЗ ТУРСКО Минко Рачев бил поборник (хайдутин) и го осъждат на смърт. Карали го заедно с Васил Бочев да ги бесят в Ловеч. Троян по това време имал много добър мюдюрин, който не разрешавал извършването насмъртни наказания тук (единствено при социализма в Троян се изпълняват смъртни присъди, чрез разстрел в затворническото общежитие ТПО „Атлант“, преди това в града ни няма и затвор – бел. моя Р. Ст.). Когато заптиетата водели да бесят осъдените в Ловеч, те трябвало да вървят с вързани ръце, опънати задължително напред, така и с Минко и Васил. На Калейшкото турчин спрял заптиетата с осъдените и попитал къде ги карат, и казал: „Вие и без това ще ги обесите, поне не си навличайте повече грях и им отпуснете ръцете. А аз, за да си изкупя греха, ви казвам да влезете в ханчето. Ще гостя несретниците с по една чорбица и по една ракийка“. Така и станало.

ЕСКОРТЪТ стигнал в Ловеч. Там трябвало да обесят трима човека – един от Тетевен и двамата троянци. Обесили тетевенеца, следващият бил Васил Бочев, после Минко Рачев. Минко бил с бяла риза и Васил му казал: „Дай си ризата, за да отида при Господ с бяла риза, а после ще ме съблечете и ще обесят и теб с ризата“. Тъкмо си съблекли ризите и дошла заповед да ги освободят.

Троянецът капитан I ранг Бочо Минков Рачев
е командвал Дунавския флот

СЛЕД КАТО се завърнал от ловешкото бесило жив, Минко Рачев се заканил да убие един турчин. Пушката му била скрита в тайник в колата с кравите и винаги била там (комунистите при ТКЗС-ата издадоха закон семействата да имат само по една крава, за да нямат превоз, обаче хората му намериха колая и правеха каруца за една крава?!, но за това друг път – бел. моя Р. Ст.). Залегнал Минко на пусия, за да застреля идващия турчин, но като погледнал – видял същия турчин, който им дал подкрепа и ги почерпил с ракийка и чорбица на Калейшкото. Така Минко не убил никого… 

МИНКО Марков Рачев имал много наследници. Артистката Славка Рачева – тази с куклата „Педя човек – лакът брада“, дългогодишна актриса и директор на детския Куклен театър в София, е негова правнучка, оттам е и фамилията й. Аз (Радослав Стойчев) също съм негов правнук. Негов син е морският офицер капитан първи ранг Бочо Минков Рачев, който е брат на баба ми Христина, той е завършил Априловската гимназия в Габрово, след това Военноморското училище във Варна и е командвал Дунавския флот. 

Троянска потомка е и прочутата актриса Слава Рачева

ИНТЕРЕСНА ФИГУРА е и инж. Кънчо Василев Табаков, внук на Минко Марков Рачев – той е мой вуйчо, син на баба Христина и брат на майка ми. Завършил е инженерство в Париж. Той донася в Троян първия радиоапарат през 1926/27 г. После става началник на Телефонно-телеграфската служба на Царство България. Моята професия е оттам – с радиоапарати се занимавам от 1952 г., тогава бях на 5 години.

м. юни 2025 г.

Радослав Стойчев

Начало

 

Още от „Троянсксите истории на Радослав“:

• Първата изява
• Батериите
• Котлонът каза: „100 години Ленин!“
• Осругът 
• Малините 
• Снимката
• Преди 40 години (Първият компютър)
• Върбичките на Цветница
• Кожарската фабрика 
• Мизличът и други отколешни работи 

Tweet