Малините

* „Минал някакъв ловешки комуноидопадишах, окръжен баш комуняга, и насмърцафръцал наш Пенко (Даскалов), защото малините на разклона за Патрешко и за Априлци/Дебнево не са обрани“ * „И тогава балансът на наш Пенко направо изгърмя. Той скочи, много гръмко и тлъсто изпсува и нанесе на радиоточката в кабинета си такъм юмручен удар, че Кубрат Пулев ряпа да яде!“

Радослав Стойчев

Троянските истории на Радослав

РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21

ТОВА се случи една година след като Ново село стана град Априлци (т. е. 1977 г.). В болницата в Троян имаше много болни с инфаркт на миокарда, д-р Вачков казваше, че инфарктните са повече от оперираните от апендицит.

В БОЛНИЦАТА в една стая от инфаркт лежаха татко – Васил Стойчев, Христо Младенов и Йордан Църов. По това време кмет на Троян бе Пенко Даскалов, който преди да стане кмет, беше директор на завод „Машстрой“. По времето на Пенко „Машстрой“ стана най-хубавият завод в Троян, тук се произвеждаха ЦПУ стругове по японски модел на фирмата „Фуджицу“ – „Фанук Т6“! Невероятни апарати! Това нещо правеше детайли с огромна точност. Нооо… Даскалов стана кмет, а директор на „Машстрой“ – Иван Попов. Иван бе добър човек, но не ставаше за организатор. Машстройци казваха: „Даваме Поп за Даскал!“. А инж. Ангел Лазаров на всеослушание на една инженерна сбирка в театъра започна словото си със следното обръщение: Другари и другарки, инженери, техници, творци на науката и техниката, стигна и до чистачките и най-накрая  каза „и вий, дето сте завършили в Свищов“. Имаше предвид директора Иван Попов. Не го пресъздавам точно, но помня как целият салон избухна в смях.

ПЕНКО ДАСКАЛОВ дойде в болницата, за да посети Христо Младенов, главния икономист на Общината; и той бе много доволен, когато между другото кметът му каза: „Малините до една сме ги прибрали, не остана неприбрана!“. Йордан Църов и Даскалов пък живееха един над друг в кооперацията на ул. „Стара планина“ 19, а ние бяхме на 30-ина метра от тях, познаваме се и сме близки съседи. Кметът донесе за болните три кутии много хубави шоколадови бонбони. Това посещение беше преди обед. Беше много мило и сърдечно! Всички останахме много доволни. Болните от инфаркт тогава лежаха обездвижени по 40 дни и аз си бях взел отпуск да обслужвам татко. По цяла нощ бях в болницата. А този ден, след кметското посещение, се прибрах и си легнах да поспя. Но колежката дойде и ми каза, че кметът е бесен и ни вика по спешност в кабинета си?!

КОГАТО Пенко Даскала побеснее, стават чудеса. Започваше да псува наляво и надясно, всичко живо наред! Шофьорите от Общината бяха решили да му теглят един бой, но това не се случи. Измислили бяха лаф: „Днес Пенко напсува ли те? Не! Ами върви да те напсува, че иначе няма да ти върви!“. Но Даскалов не влагаше нищо в псувните и това не беше обида.

ВЕДНАГА отидох в Общината, за да разбера защо ме вика кметът и какво е станало. Секретарката му Лили Мичева ми казва, че толкова бесен и псуващ не го е виждала. Причината – минал някакъв ловешки комуноидопадишах, окръжен баш комуняга, и насмърцафръцал наш Пенко, защото малините на разклона за Патрешко и за Априлци/Дебнево не са обрани. Това бяха много хубави малини, в най-голямата си сила, но имаше спор на кого са. Априлци ги искаха и твърдяха, че са техни. Оставихме им ги! И накрая станахме виновни!

Пенко Даскалов

ВЛЯЗОХ при кмета, а вътре имаше поне 20 човека – директорите на училищата, учители, дружинни ръководители и други. В този момент включиха радиоточките, започна бюлетинът за нивото на река Дунав. И тогава балансът на наш Пенко направо изгърмя. Той скочи, много гръмко и тлъсто изпсува и нанесе на радиоточката в кабинета си такъм юмручен удар, че Кубрат Пулев ряпа да яде! Но радиоапаратчето, наречено радиоточка, си върна, увисна поразкривено на кабела си, а от ръката на Пенко рукна кръв. Веднага сложиха лепенка на кметската рана. А аз едвам се сдържах да не се разсмея – кметът Даскалов бе обявил война на радиоточките. Имало и друг подобен случай – от ЗММ „Машстрой“, централата в София, когато Пенко ръководел „Машстрой“ (Троян), го задължили да си даде работниците на ЗММ. Причината била, че в София работата не вървяла. Тогава станало същото  – пострадала радиоточката в директорския кабинет в „Машстрой“.

ЗНАЕХ за машстройската радиоточка и казах силно: „Дайте да оберем малините, че комшията ще ни избие“. Казах това, та дано Даскалов се сети, че през нощта съм в болницата при татко… На другия ден от Общината организираха 10 автобуса за децата, които ще берат малини, а аз изкарах дежурството (в болницата) и сутринта отидох на малините. Като изрично казах на Даскалов да докарат щайги, защото без амбалаж нищо няма да стане. Отидохме на малините – 10 рейса, 500 деца, а щайги няма! Седнахме да закусим. По едно време, около 10:00 ч., пристигна ИФА-та на Борима с номер „Лч 50 81“, номер като на моята кола и докара щайги. Двама цигани изритаха щайгите от камиона. След малко дойде и ЗИЛ от Дебнево, докара още щайги, ама слънцето вече напече. Децата браха много, много деца, много малини и бараките се напълниха с продукция. Много щайги с прекрасни малини. Това бе извънредно бране, не можехме да оберем всичко, но им казах поне от пътя необрани малини да не се виждат.

В 14:30 Ч. дойдоха рейсовете да ни прибират, но само 6 автобуса, а са платени 10. Как да натоваря 500 деца, че и горница в 6 рейса?! Как?! Шофьорите, които добре познавах, ми викат – пускай ни да тръгваме, че ще закъснеем за работниците (същите автобуси превозваха и работниците от троянските предприятия), а един трябваше да ходи до Гара Яна, почти в София. Казвам им, че трябва да вземат всички деца. Отговарят – да. И натовариха 500 деца в 6 автобуса. Имигрантите, дето сега се тъпчат из разни бусове и други, ряпа да ядат. Добре че не се случи нищо лошо. Разстоянието от малините до града е 11 км и са пътували около 20 минути…

АЗ ОСТАНАХ да предавам малините. Но ново пет – никой не се сетил, че обраното трябва да се прибере (транспортира). Стоях, чаках, а времето се влоши. От югозапад започна да се святка, гърми, заваля и дойде буря. Изкарах щайгите от една от бараките и се скрих там. Мръкна се. Стана студено, а аз съм по риза. Зададе се кола. Вдигнах ръка, оказа се приятел, офицерът Лальо Цочев от София. Качи ме и ме докара до вкъщи. Преоблякох се и отидох в болницата при татко.

НА СУТРИНТА отидох при Пенко Даскалов. Той винаги идваше много рано, но го бях изпреварил. Комшу, ние обрахме малините, ама защо не ги прибрахте?, казвам му. Той: Ама как?! Аз: Там са на баира и цяла нощ ги валя дъждът, и аз там, а татко в болницата. Кметът: Ама ти защо не ми каза за баща си! Аз: Нали идвахте да го видите, за което благодаря! Последва много здрава псувня. Казах: Седем години брах малините, оттук нататък рейсове и малини нито ще виждам, нито ще чувам, ще Ви донеса папките и толкова, край, това вече не е моя работа. Така и стана.

12 декември 2024 г., Троян

Радослав Стойчев

Начало

Още от и за автора:

• Горещата тема
• Троянският внук Давид Панамски с награди от Туес фест 2024 
• Още за снега и тока
  
• Радослав Стойчев с наградата „На учителя – с любов!“

 Още от „Троянсксите истории на Радослав“:

• Първата изява
• Батериите
• Котлонът каза: „100 години Ленин!“
• Осругът 

Tweet