Троянският Гергьовден – вторият Великден

* Полк. Църовски: „Ние, българските военни, сме достойни наследници и последователи на делата на нашите предшественици“ * Майор Дочо Николов: „Ако се наложи, бъдете сигурни, че ние ще направим всичко възможно да не опетним имената на нашите достойни предци“

6 май

Троянският Гергьовден, 6 май 2023 г.

ГЕРГЬОВДЕН, 6 май. Казвали сме го много пъти и с удоволствие ще го кажем пак – троянци обичаме този голям християнски празник, втория български Великден, деня на светеца победител над злото св. Георги Победоносец и на българската армия и воинска храброст. И неслучайно – нашият 34-ти пехотен Троянски полк е обвеян със слава и много е троянската кръв, пролята в българските битки за свобода и независимост. Любов от дълбините на историята, и от сърцето. Имаме и друго основание – през 1938 г. нашите хора вдигат свой достоен монумент в памет на загиналите за Майка България, на най-личното място, в центъра на Троян, преместен през 50-те години в градинката при Вила „Ванна“ (знаем защо е това нелепо преместване встрани, но нека не го коментираме сега – бел. ред.) и честването на Гергьовден винаги е тук, което му придава допълнителна сила и смисъл; 80 години по-късно, през 2018 г., се сдобихме с още един воински паметник в съседство, на знаменития български военачалник ген. Владимир Вазов, победителя при Дойран, в чиято 9-та Плевенска дивизия е и троянският полк, подарък на Троян от големия родолюбец проф. д-р Иван Гаврилов.

Сред присъстващите

Отпред – кметът Михайлова и председателят на местния парламент инж. Пенков

Сред присъстващите

ТАЗГОДИШНИЯТ троянският Гергьовден бе с обичайните си знаци – Общинският духов оркестър, почетен караул от представители на НД „Традиция“ (Регионален клон „34-ти пехотен Троянски полк“), рота военни от троянското поделение 24430 (натовския Военен географски център - Троян), граждани – млади и стари, не много, но не и малко, общинското ръководство начело с кмета Донка Михайлова и председателя на Общинския съвет инж. Петко Пенков, речи, цветя, венци, настроение. Накратко – на Гергьовден като на Гергьовден, втория Великден.

Поздравлението на полк. Светослав Църовски

С ПРИВЕТСТВИЕ към присъстващите и към всички съграждани се обърна командирът на троянското поделение полк. Светослав Църовски. Той припомни най-големите победи на българското оръжие и заяви, че „живеем в трудни времена, но имаме упование в себе си, защото са здрави основите ни“. А във финалните думи на командира имаше самочувствие: „Ние, българските военни, сме достойни наследници и последователи на делата на нашите предшественици“; а пожеланието му бе за „много здраве, мир и благополучие“.

Словото на майор Дочо Николов

СЛЕД ТОВА думата бе на майор Дочо Николов, военния комендант на областта и също служещ в троянското поделение, но сега представляващ дружество „Традиция“. Той насочи вниманието към двете бойни знамена на троянския полк, чиито точни копия бяха издигнати от почетния караул. „Сред армейските символи на чест и достойнство са и бойните знамена на българските дружини и полкове. Пред вас са две реплики на знамената на 34-ти пехотен Троянски полк“, уточни майор Николов. И разказа историята на двете знамена: едното е първото полково бойно знаме от 1904 г. (когато се сформира троянският полк), то е неформено, създадено през 1881 г. от жителите на Силистра за разквартируваната в града военна дружина; през 1911 г. старото знаме е предадено в двореца и с указ на княза полкът получава своето ново бойно знаме – което участва в четири войни (двете балкански и двете световни), а през 1913 г. при битка с гърците край Разлог е спасено от фелдфебел Иван Ковашки от Ново село (Априлци), който след това става знаменосец и е удостоен с 4-те степени на ордена за храброст, един от само 33-мата пълни кавалери на това най-високо отличие. Днес оригиналите на двете троянски бойни знамена се съхраняват в Националния военноисторически музей.

Веят се двете бойни знамена на 34-ти пехотен Троянския полк

„ТЕЗИ две знамена са символ на славата на българските войници, подофицери и офицери. Те са символ и на всички битки, които България е водила за обединението на всички българи“, обобщи майорът. А словото му завърши с думите: „Да се надяваме, че никога повече няма да се наложи българската армия да води сражения под своите бойни знамена. Но ако се наложи, бъдете сигурни, че ние ще направим всичко възможно да не опетним имената на нашите достойни предци“.

 

Поднасяне на венци

И падане на колене

ПРАЗНИКЪТ завърши с поднасяне на венци и едноминутно мълчание с падане на колене.

Т21

Начало
 

Още по темата: 

• Велик е нашият войник! (2010 г.)
• Гергьовден в Троян (2011 г.)
• Троянският Гергьовден (2013 г.) 
• Честит Гергьовден! (2014 г.)
• На Гергьовден в Троян - винаги е хубаво (2015 г.)
• Троянският Гергьовден (2017 г.)  
• Троянският Гергьовден (2018 г.)
• Троянският Гергьовден (2019 г.) 
• Троянският Гергьовден – обичаен в необичайно време (2022 г.) 
• На Гергьовден с „Весели и в боя“ (2023 г.)

Tweet