Веселина Попова |
Авторката Веселина Попова е троянска снаха и натурализирана троянка, иначе полендачка – от с. Въбел, Никополско. Завършва Френската гимназия във Варна, след това е учителка в Икономическия техникум в Свищов, където среща любовта на живота си – троянеца Васил Попов, и от 1969 г. е в Троян. Винаги елегантна, енергична, търсеща, любопитна, инициативна. Културното и сцената са в кръвта й – поезия, рецитации, танци, театър, постановки, градски събития… Години е преподавател по френски език в Механотехникума, след това още толкова завежда Дома на културата в голямото троянско предприятие „Елпром“ („Елма“), работи и в културния отдел на Община Троян. Инициатор, съосновател и председател от самото начало (1991 г.) на троянския Комитет за побратимяване, чиято е „вината“ за побратимяването ни с няколко европейски града, като най-богати и неразривни са връзките ни с френските Виньо на Сена (до Париж) и Перн ле Фонтен (департамент Воклюз) и немския Елванген (провинция Баден-Вюртенберг); за тези си заслуги през 2016 г. г-жа Попова бе удостоена с едно от най-високите френски отличия – Ордена за заслуги, разписан от тогавашния френски президент Франсоа Олан, и връчен й на стилна церемония в посолството на Франция в София. По-долу ви представяме поредния трети епизод от разказа й (първият бе през януари, вторият през февруари – виж „Троянски вечери“ (1) и „Троянски вечери (2) – бел. ред.) за едно на пръв поглед „незначително“ троянско събитие, но само на пръв поглед. Т21
Добрина Генова е сред редовните участници |
НЯМА почивка, няма умора, няма политика, няма спорове, няма завист, няма омраза… И този път Стрялката, другият музикант, понася своя микрофон, криволичи между неуморните танцьори. Тръгвам си към 23:00 (нали е ваканция и внуците ми са у нас). А тя, 90 и горница годишната Донка, беше там, в края на завитото ситно Ганкино хоро, с неизменната си усмивка и неизчерпаема енергия. Веселието продължило до полунощ… След такава вечер трудно те хваща сън… Дълго оставаш с мислите си за радостта в живота, за вярата, надеждите и мечтите.
СТРЕМЕЖЪТ към привличане на нови участници е активизирал организаторите. Обсъдени са идеи, предложения, изненади. Лавина, Ценка и Павлин са положили доста труд и въображение. Въпреки че час преди началото й се изсипа проливен дъжд, залата на ресторанта е пълна повече от друг път. Дали и дъждът е бил предвиден в програмата, но всичко тръгна „като по вода”. Доброто настроение грабва още при входа. Ценка Митовска посреща всеки пристигащ с китка здравец и червен конец, с усмивка… Посланието е ясно… Приятно е, че виждам лица, познати от мартенските Троянски вечери. Този път мъжкото присъствие е значително, почти към половината. Наздравиците са по-звучни, смеховете – по кръшни…
Компанията на „англичанина“ Веселин Йончевски |
ЗНАЧИТЕЛНОТО присъствие на кавалери бързо запълва дансинга за бавните романтични танци. Може би тук-там проблясват тайнички искри, които се долавят в сведените погледи. Тръгвам да подсигуря снимков материал. Този път няма притеснение, а усмивки, даже и закачки „Ще си купим вестник”… Колко е естествено желанието у човека да е забелязан, значим, да е уважен. Във вестника („Троян 21“) няма да са имената им (аз дори не ги знам на всички), но те искат да прочетат за тяхната вечер, за тяхното веселие, за тяхното преживяно вълнение и радост. Ще забравят за миг вдигнати цени, тъжни новини, грижи и проблеми. И ще помечтаят…
ДЪЛГОТО хоро се извива чак в гардеробното помещение на ресторанта, в средата му се оформя втори кръг, а там, бивши танцьори, променени от годините, се надиграват. Дочувам реплики „Да си видим късмета, да си видим късмета”. Оказва се, че е подготвена и томбола, малък отдих между буйните танци. Спонтанно решавам да сътворя и аз изненада. Дъждът е спрял, навън е ведра нощ. Изтичвам до дома си и след десетина минути съм отново в залата с букет лалета. Валентин ми предоставя микрофона. Задъхана и развълнувана, търся най-благи думи за поздрав към организаторките на особено емоционалното тържество. Разбира се, не изпускам и Иванка, шеф майсторката на вкусните гощавки. Одобрителни аплодисменти, фотография и… добро настроение. Времето лети неусетно. Минава полунощ, музиката продължава, танците не спират, а тръгващите си към вкъщи са съвсем малко… За да се почувства вдъхновението от прекрасните Троянски вечери, човек трябва да е там. Свободата, безгрижието, емоцията не се предават с думи. Майските Троянски срещи са вече определени, ще са на 15-ти и 22 май.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)