В нормалните страни няма такъв вариант

* „Това е горчивата истина за повечето държавни чиновници у нас”
* „Но най-трагичното е, че има такива служители и в частните фирми, което за мен е необяснимо”

"Най-добър читателски коментар за 2010 г."

ПОРЕДНАТА НОМИНАЦИЯ за конкурса на Т21 "Най-добър читателски коментар за 2010 г.". Коментарът е към предизвикалата сериозен читателски отзвук публикация с многозначителното заглавие „Да се смееш ли, да плачеш ли”; припомняме – разказани са патилата на нашата читателка Дана Грошева от с. Старо село, която не могла да си подмени шофьорската книжка в Троян, защото й поискали подмяната да стане по формулата „2 в 1” (шофьорска книжка плюс лична карта), а после за левчето, дължимо за новия шофьорски талон, трябвало да плати… три пъти по-голяма банкова такса (3 лв.).

СПОМЕНАХМЕ за читателските вълнения около „Да се смееш ли, да плачеш ли”. А мнението, което ви представяме по-долу, спори с предишен коментар, според който „каквото почукало, това и отвърнало”. Четете, пък кой крив и кой прав – решавате вие.

Т21

*****

В НОРМАЛНИТЕ СТРАНИ няма такъв вариант като „каквото почукало, това и отвърнало". Първото, на което те учат, преди да те вземат на такава длъжност (държавна/общинска или частна служба, където се работи с клиенти – бел. Т21), е, че със започване на работното време - без значение какво ти е личното настроение - усмивката и вежливия тон като ги заковеш на лицето си, до последната минута са задължителни. Без да разсъждаваш дали този пред гишето е полу- или пълен олигофрен. Също няма и такъв вариант да повикаш управител или по-горестоящ по длъжност и двамата заедно да направите клиента пред гишето на две стотинки - понеже е по-бавно мислещ и не е доразбрал нещо, особено от малоумните и нелогични правила и закони в България. И в двата случая следва само едно - изхвърчане от работа и на двамата.

НЕ СТИГА, ЧЕ ТРЯБВА да се изслушва проблема на клиента, ами дори и личните си проблеми да почне да ти споделя, пак си задължен да намериш начин да му обърнеш внимание (разбира се, без да го обидиш) и да продължиш да си вършиш работата. Сложно е, но е така в нормалните държави. Там в пълна сила важи правилото, че клиентът е бог; без значение на теб как ти изглежда - неприятен, малоумен, невъзпитан, грозен, мръсно облечен. И няма значение колко такива „юнаци” са минали преди това, на всеки един - усмивка и вежливост. Ако не издържиш, значи не си за тази работа и си намираш друга - без контакти с клиенти.

ЩЕ МЕ ПОПИТАШ откъде ги знам тези работи. Ами от няколко години работя в отдел „Customer Service” („Обслужване на клиенти”) в една от най-големите вериги магазини в Западна Европа и да знаеш не само при нас е така, а навсякъде. И ако поне един път си излизала и си била обслужвана в някоя нормална държава, ще разбереш за какво говорят по-горе коментиращите. Дано не ти изглеждам и аз „ментално нахъсан”, но това е горчивата истина за повечето държавни чиновници у нас. Но най-трагичното е, че има такива служители и в частните фирми, което за мен е необяснимо в днешно време.

Анонимен, 22 октомври 2010 г.
(коментарът е към материала „Да се смееш ли, да плачеш ли”)

Начало

Tweet