Гумнеров пита, Дянков отговаря

* Въпросът: Има ли начин държавата да потърси отговорност от собствениците на четирите, докарани до фалит троянски предприятия – „Хемус”, „Машстрой”, „Елма” и „Унитех” 
* Отговорът: Би било възможно, но само ако се извърши промяна в законовата база

НА ПЛЕНАРНОТО ЗАСЕДАНИЕ на Народното събрание от 9 октомври 2009 г. – ден за парламентарен контрол – народният представител от Ловешкия избирателен район Кирил Гумнеров („Атака”) отправи питане към зам.-премиера и министър на финансите Симеон Дянков, касаещо критичната икономическа ситуация в Троян.

ПО-ТОЧНО - питането бе дали правителството и държавата ще вземат някакви мерки във връзка с фалита и затварянето през последните месеци на четири големи троянски предприятия – „Хемус”, „Машстрой”, „Елма” и „Унитех” /бивше „Смирненски”/; фалит, довел до изхвърлянето на улицата на стотици работници, голямата част от тях висококвалифицирани, и тласкащ района към икономически упадък. Депутатът изнесе данни, че за последните месеци безработицата в община Троян е нараснала два пъти, а по неофициална информация – над три пъти. Конкретиката на питането пък бе, дали Агенцията за следприватизационен контрол има законова възможност да влезе в тези предприятия и да ги ревизира. И още – има ли начин държавата да потърси отговорност от собствениците на тези предприятия, които с действията си съсипват икономическия облик на община Троян, според хората – умишлено.

ОТГОВОРЪТ на министър Симеон Дянков не бе оптимистичен. Единственото предприятие, в което може да се направи нещо, е „Елма”, а в другите три – „Хемус”, „Унитех” и „Машстрой”, сроковете за следприватизационен контрол са изтекли и държавата е безсилна. Г-н Дянков обясни още, че към собствениците на „Елма” вече са заведени съдебни дела. Любопитното обаче е, че тези дела са за неиздължени суми (около 300 хил. лв.) по приватизационната сделка, подписана на 8 юни 2000 г.; и никой не е търсил, а явно и не търси отговорност на собствениците на „Елма” за драстичните и продължаващи с години нарушения на трудовото законодателство – неизплатени заплати, невнесени социални и здравни осигуровки и т.н. Още по-любопитното пък е, че според изнесените от г-н Дянков факти около спомената приватизационна сделка от 2000 г. троянският електромоторен гигант е бил купен за … 515 хил. лв., т.е. колкото струва днес един среден апартамент в столицата; иначе казано – за жълти стотинки?!

ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ ОБАЧЕ ДАДЕ някаква надежда, макар и хипотетична – намеса на държавата в случаи, подобни на тези с докараните до фалит предприятия в Троян, би била възможна, ако се извърши промяна в законовата база. А пък настоящата критична ситуация бе обяснена с „неработата на Агенцията за следприватизационен контрол, а и въобще безхаберието в икономическата политика на предишното правителство”.

Т21

Още по темата - виж ТУК

Забележка:  
Точна извадка от стенографския протокол можете да прочетете по-долу.

*******

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ НА НС
София, петък, 9 октомври 2009 г.

Питане на народния представител Кирил Гумнеров („Атака”) към вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към въпрос, поставен на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, от народния представител Кирил Гумнеров относно фалита на основни предприятия в Троян.Г-н Гумнеров, заповядайте.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, колеги! Моят въпрос е свързан с фалита на основни предприятия в Троян и каква ще бъде реакцията на държавата във връзка с това. Въпросът ми възникна при постоянните ми срещи като народен представител от „Атака” с хората от Троян.

През последните месеци в Троян, област Ловеч, затвориха врати и на практика престанаха да съществуват редица предприятия и фирми, което е логичен резултат от световната финансова криза, както казват, и от проявлението й в България. Тревожното е, че сред престаналите да работят предприятия са и такива, които доскоро определяха икономическия облик на града, респективно на общината - предприятия с национално значение. Престанаха да действат фирми като „Хемус”, „Машстрой”, „Елма” и бившият завод „Смирненски” (сега „Унитех” – бел. Т21). В резултат на това безработицата в община Троян по официални данни е станала два пъти по-висока за този кратък период, а по неофициални данни тя е нараснала над три пъти.

Това по същество е трагедия не само за останалите без работа хора и техните семейства, но и за целия регион, който на практика не може да осигури поминък на тези иначе високо квалифицирани работници. Забележете, високо квалифицирани работници, хора, които за пръв път излизат от пазара на труда и стават безработни, хора, които досега са работили винаги, хора, които няма нужда да обучаваме тепърва. Общото мнение на хората в града е, че собствениците на изброените предприятия използват кризата само като повод и претекст, за да ги затворят, което е щяло да стане и без вредното въздействие на световната финансова криза само поради начина им на управление.

На среща с министър Тотю Младенов кметът на община Троян заяви, че в част от предприятията се режат стругове и други производствени машини за скрап. Същото беше потвърдено, между другото, и от активистите на „Атака” в Троян. В тази връзка, господин министър, Ви питам: каква е законовата възможност Агенцията за следприватизационен контрол да влезе в тези предприятия и да ги ревизира? При нарушения на приватизационните договори ще бъде ли потърсен начин държавата да си върне собствеността върху фирмите и да защити по този начин обществения интерес? Каква отговорност може да се потърси от собствениците на тези фирми, които с действията си унищожават икономическия облик на община Троян? Според хората – умишлено. Благодаря много.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, г-н Гумнеров. Моля министър Дянков за отговор.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гумнеров! С изключение на „Елма” АД, Троян, срокът за следприватизационен контрол по отношение на цитираните от Вас дружества „Унитех”, „Хемус”, „Машстрой”, вече е изтекъл за разтрогване на тези договори, така че и ние, и вие сме поставени пред свършен факт. Защо? Заради толерирането от правителството на г-н Станишев на този тип действия или по-скоро бездействия, за които Вие говорихте. Така че единственото дружество, което все още е в сроковете, в които ние можем реално да направим нещо, това е „Елма” АД – Троян.

Договорът за приватизационната продажба на „Елма” АД – Троян, е сключен на 8 юни 2000 г. с мажоритарния собственик на дружеството „Елма електромотори”. Покупната цена е в размер на 515 хил. лв., но към настоящия момент купувачът, както Вие казахте, е изпаднал в забава по отношение на заплащането и дължи близо 300 хил. лв. Вече сме завели съдебни дела и е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В резултат от „Елма” АД по сметка на агенцията са постъпили суми в размер на 54 749 лв. и продължават още две такива назначения за публична продан на допълнително имущество на „Елма” АД. В заключение искам да кажа, че и аз съм от този край и от самото си детство съм бил във Вашия красив град. Преди около две седмици имах възможност пак да посетя града след много години непосещение и мога да потвърдя Вашите думи, които казахте, за икономическия упадък, а оттам и социалния упадък на един красив, важен град за България.

Това е отчасти и заради проблемите, които тук споменахте, с работата или неработата на Агенцията за следприватизационен контрол, а и въобще безхаберието в икономическата политика на предишното правителство по-скоро. Надявам се, че и с Вас, и с всички троянци ще можем заедно да работим, за да преобърнем тези проблеми в нещо по-добро и за троянци, и за цялата община. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков. Г-н Гумнеров, заповядайте.

КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми господин министър, преди да започна с репликата си, искам да Ви поздравя от името на всички троянци и ловчалии, които се радват на Вашите посещения в нашия регион. Искам да Ви кажа, че приемам Вашия отговор със смесени чувства. Ще кажа същото, което казах миналата седмица и на г-н Младенов. По Вашите действия е явно, че когато държавата иска, тя може да влияе. Това е случаят с „Елма” – че тя може да взема мерки. Важното е, че няма бездействие, а има започнати мерки. По отношение на останалите предприятия явно ще имаме проблем.

Приемам Вашия отговор със смесени чувства, защото знам, че законовите възможности в този момент са такива – че реално държавата няма лостове за влияние и контрол върху подобни приватизатори. Това е нещо, което ние от „Атака” отдавна искаме да се случи. Всъщност Вашият отговор доказа, че държавата беше абдикирала през последните години от своите отговорности в тази насока и че тя не може или не иска да влияе и да контролира подобни проблеми, които засягат, забележете, стотици хиляди български граждани в цяла България. Също така проблеми, които, забележете, държавата сама ги е създавала през изминалите 10-15 години с безумния си и безотговорен начин, по който се извършваше приватизацията в България.

Вината за това не е Ваша, господин министър, не е и на сегашното правителство, нито на сегашния парламент, защото не ние направихме приватизацията. Приватизацията се направи в рамките на 10-15 години от няколко правителства назад, които трябва да си понесат собствената отговорност. Държавата трябва да започне да защитава хората. Това че ние не носим вина тук, не означава, че не можем да търсим решение, защото това е нашата работа.

Ние от „Атака” отдавна имаме изграден цялостен проект за политика в тази насока – проект, който това правителство, за разлика от предишното, подчертавам, вярвам ще разгледа, ще оцени и след дебати в тази зала заедно ще решим по какъв път ще тръгнем и ще поемем. Колеги, въпросът, който зададох, е знаков и затова притеснява колегите от БСП и ДПС. Има няколко такива принципни въпроса, които обществото от много време насам поставя, а ние политиците, в случая по-скоро те - политиците, се крият и си заравят главата в пясъка и не желаят да отговорят. А именно от този отговор ще зависи как обществото ще гледа на нас – дали с омерзение, или ще види, че за първи път парламентът и държавата вървят в една правилна посока – към социална и обществена справедливост. И това не са празни думи.

Условно казано, колеги, топката е в нашето поле и от нас зависи накъде ще я ритнем. Според мен резултатът трябва да е ясен – този, който е крал – в затвора, този, който е водил към умишлен фалит – също. А този, който е работил както трябва, държавата трябва да стои зад него и да му бъде майка, а не мащеха, за разлика от предишните правителства, подчертавам. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Дянков, имате възможност за дуплика.

МИНИСТЪР СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря много за коментара. Аз само бих искал да свържа двата последни отговора и да кажа, че наистина това не е само проблем в гр. Троян, а, както спомена и г-н Шопов, около 6 хиляди, почти 6 хил. такива дела са минали в рамките на предишните две правителства през Агенцията за приватизация и от тях някъде около 6 хил. са минали всъщност в следприватизационен контрол.

За съжаление обаче давността на една голяма част от тях е изтекла, а тези, на които не е изтекла – казахме, че един от случаите е „Елма” АД в Троян, ние веднага в рамките на последните два месеца предприехме мерки и както споменах, вече сме събрали една част от дължимото на държавата. На тези обаче останали четири предприятия, в случая в гр. Троян, където давността вече е изтекла по закон, ние, като правителство, и Агенцията за следприватизационен контрол, а и вие, като парламент, не можем в рамките на това законодателство да направим нещо без да има промяна в законовата база.

И аз просто бих искал да обърна внимание и да се съглася с двамата народни представители, че това е голям проблем. Това е тежко наследство. Една част от това наследство са около 400 все още висящи сделки с проблеми. На този етап Агенцията за следприватизационен контрол може да работи и работи много по-добре, отколкото е работила в миналите години. Споменах, че за 2008 г. само 12 млн. са събрани, а висят 800 млн., но за останалата част, ако има по-дълбок разбор на това, което е направено след 2002 г., когато агенцията е започнала работа, би трябвало да има и законодателни промени. Иначе само в агенцията не можем да го направим. Благодаря.

Пълния стенографски запис
от пленарното заседание на НС на 9 октомври 2009 г. - виж ТУК

Начало

Tweet