Завърши 73-тата Обиколка на България – троянската

* Полякът Антони Мури грабна победата навръх 21-ия си рожден ден, подгласниците му – италианецът Симоне Лука и холандецът Джари Стравърс * Троянска победа в последния етап в Троян  * Обидно малко публика – ако не беше тъжно, щеше да е (само) смешно * Кметът Михайлова и министър Керязов връчиха наградите

Колоездене

Победният финален спринт на на шампиона Антони Мури, Троян, 2 септември 2026 г. 

ТРОЯН е редовен етапен град на Обиколка на България – третото или четвъртото най-старо (началото е през 1924 г.) национално многоетапно колоездачно състезание в Европа, тоест и в света, мерещо ръст по историчност с Тур дьо Франс и Джиро д`Италия, двете емблеми в този спорт, така бе и този път, в 73-тото й издание. На три пъти, броим и сегашната, Обиколката е завършвала в Троян (предишните два пъти бяха през 2013 г. и 2016 г.). Но за пръв път градът ни бе двоен домакин – посрещна предпоследния четвърти етап, 1 септември, и бе домакин на финалния пети етап (който пък бе по затворен маршрут в района на Троян и стартира и финишира на централния троянски площад пред входа на Музея на занаятите), награждаването на победителите и официалното закриване, 2 септември.

Награждаването на победителите: 1. Антони Мури, 2. Симоне Лука, 3. Джари Стравърс 

Шампионът е в ръцете на съотборниците си от полския тим „Mazowsce“

БЕЗСПОРНО самочувствен факт – малкият ни град бе най-важният в такова знаково национално спортно събитие. Кореспондиращ със славната колоездачна биография на Троян – през 2026-а се навършват 130 години от създаването на първия троянски колоездачен клуб, „Буря“, чийто наследник е днешният професионален КК „Хемус 1896“, редовен участник в Обиколката, един от 17-те отбора от 11 държави в тазгодишното състезание. И с добрите позиции на КК „Хемус 1896“, един от най-силните и титулувани колоездачни клубове в страната. И с факта, че Троян е единственият град в България, излъчил петима победители в Обиколката – троянците Лалю Цочев (1963 г.), Борис Бочев (1964 г.) и Бойко Ангелов (1986 г.) и състезаващите се за троянския клуб Павел Шуманов (1997 г.) и Димитър Господинов (2002 г.). И с ангажимента (логистичен и финансов) на Община Троян и местния бизнес, със сигурност и със силните позиции в колоездачната ни федерация (генерален секретар) и в Обиколката (за втори път е неин директор) на силния човек в троянското колоездене, президент вече 38 години на КК „Хемус 1896“ Тодор Колев.

СЕГА по-конкретно за 73-тата Обиколка на България, троянската. Без претенции за изчерпателност и с уговорката, че ще споделя изцяло личните си усещания и оценки, т. е. възможно е на моменти да съм прекалено пристрастен (необективен) и да бъркам. Но пък правя уговорката, че гледам Обиколката в Троян от десетилетия и мога да сравнявам.

Цонка Карадочева

    • НАЙ-НАПРЕД нещо много хубаво. Сред публиката, в палатката за ВИП гостите до сцената за награждаването на победителите видях Цонка Карадочева, жената, която има огромна заслуга колоезденето в Троян да оцелее в тежките, безпарични и конфликтни начални години на прехода, на 90 плюс, в отлична форма, елегантна (когато се заговорихме пушеше цигара, но за снимките я загаси), поздравих я, прие комплиментите с усмивка, призна, че е щастлива от случващото се и ми разказа една история. В първите години след основаването на колоездачния ни клуб (края на 19. век), се организирало състезание в Троян, победителят не получавал пари или друга материална награда, а едно знаменце, което имал право да носи навсякъде през цялата година и това знаменце, както се казва, отваряло железни врати, носило му почитта и уважението на съгражданите – красива история.

Сред публиката на награждаването в Троян

    • СЕГА нещо точно наобратното, тревожно и дори навяващо песимизъм – троянското домакинство бе отлично, както, подчерта се на няколко пъти на микрофона, и цялостната нелека организация на Обиколката. Но това не компенсираше факта от срамно малкото публика на старт-финала на централния троянски площад. Имах усещането, че съм на някакво съвсем локално, да не кажа селско, спортно събитие?! А това бе Обиколката на България, мереща ръст по историчност с Тур дьо Франс и Джирото?! Ако не беше тъжно, щеше да е (само) смешно. А помня преди години, когато на същото това събитие същият този троянски площад се пръскаше по шевовете от народ… Не искам да виня никого, вероятно причините са комплексни, по-дълбоки, със сигурност и извънспортни, но някакви причини има и трябва да се търси отговор. Защото освен тъжно и смешно е и някак обидно. 

 

Колоната на завоя преди моста в с. Велчево, пети етап, 2 септември, сн. Яна Генкова-Бонева

   • ЯСНО е, че двойното домакинство на Троян означава и двойни ангажименти (на Община Троян и местния бизнес) – така се прави и така е навсякъде. Чух обаче приказки, и то не от едно място, че можело тези пари да се дадат за други по-важни троянски неща. Не съм съгласен! Подкрепата от Общината за Обиколката не е само за колоезденето, а изобщо за троянския спорт и така трябва. Означава и реклама за града ни, което също е добре, и не е никак маловажно, както смятат някои.

Шпикерът в гръб

    • СЕРИОЗНО съкратените в последните години параметри на Обиколката на България имат своя сериозен принос за отлива на публика и на имидж. И това че на микрофона (шпикерът, по традиция има такъв говорител на старт-финала, който „подгрява“ публиката и дава контекст, немаловажна фигура, явно бе компетентен, но толкова разпилян и небрежен, още един знак за упадъка на Обиколката, а помним съвсем други шпикери в годините назад – бел. моя) бе съобщено с апломб, че тазгодишната Обиколка е една от най-бързите според постигнатата средна скорост, а последният етап Троян – Троян бил най-бързият, звучеше леко подигравателно, добре че нямаше публика да чуе. Как да не е най-бързата при общо едва 5 етапа и едва 550 км обща дължина с едно-единствено по-сериозно изкачване (Беклемето)?! Няма да е коректно да сравняваме с Тур дьо Франс и Джирото, но можем да се сравняваме със себе си – един пример само, първата Обиколка на България през 1924 г. е с обща дължина 1917 км и има двойно повече етапи, 10, както се казва, коментарът е излишен.

Отборният победител – италианският тим „Gallina Lucchini Ecotek“

    • И НАКРАЯ, но първо по важност, да кажем за главните герои на 73-тата Обиколка на България, железните момчета, които в петте етапа през петте дни (29 август – 2 септември) въртяха педалите от Приморско към Бургас, Сливен, Павел Баня през Беклемето до Троян. Големият победител и носител на жълтата фланелка е младият поляк Антони Мури, грабнал и приза за най-добър млад състезател. Полският шампион бягаше за полския клуб „Mazowsce“ и след награждаването съотборниците му го вдигнаха на ръце и подхвърляха многократно във въздуха с победителски възгласи, заслужено, поздравления за дружина полска. И още – оказа се, че Мури печели Обиколката на България навръх 21-ия си рожден ден и си е направил най-хубавия подарък. Подгласник на шампиона стана италианецът Симоне Лука („Gragnano Sporting Club“), който спечели и наградата за най-добър катерач. Трети е холандецът Джари Стравърс („Universe Cycling Team“), победител и в класирането за активност. Шампион отборно стана италианският тим „Gallina Lucchini Ecotek“. КК „Хемус 1896“ (Троян) също остави следа в 73-тата Обиколка на България – впечатляваща домакинска победа в последния етап на белгиеца в нашия отбор Ругер Вутерс, който води люта битка с италианеца Кресиоли, но малко преди финала се откъсна с мощен спринт и пресече с преднина финала в Троян.

Министър Енчо Керязов награждава кмета Донка Михайлова и директора на Обиколката Тодор Колев

    • ЗА ЗАКРИВАНЕТО и церемонията по награждаване бе пристигнал специално министърът на младежта и спорта Енчо Керязов, който специално похвали домакинството на Троян в лицето на кмета Донка Михайлова и цялостната организация на Обиколката в лицето на нейния директор Тодор Колев. В церемонията участва и областният управител на Ловеч Пламен Христов, който никога не е крил адмирациите си към спортните успехи на Троян. А към празничния градус своето добави и чудесният общински Младежки духов оркестър с мажоретки под диригенството на маестро Станислав Мойнов. До догодина!

2 септември 2026 г.

Генадий Маринов 

Начало

 

Още по темата:

• "Хемус 1896" ще се бори за отборна и индивидуална титла (2009 г.)
• Посрещнахме Обиколката: Троян намусен, Габровски пръв (2009 г.)
• На 18-ти посрещаме Обиколката на България (2010 г.)
• Красимир Коев пръв, приветстват го като краен победител (2010 г.)
• В неделя посрещаме Обиколката (2011 г.)
• Руснак спечели етапа до Троян (2011 г.)
• Посрещаме Обиколката на България (2012 г.)
• Обиколката ще финишира в Троян (2013 г.) 
• Заповядайте на финала в Троян! (2013)
• Французинът Реми ди Григорио триумфира в Троян (2013 г.)
• Очакваме Обиколката на България (2015 г.) 
• Стефан Христов спечели в Троян и облече жълтото трико (2015 г.)
• За колоездачната ни 120-годишнина - мащабно и запомнящо се (2016 г.)
• За втори път Обиколката ще завърши в Троян (2016 г.)
• Италианецът Марко Текио триумфира в Троян (2016 г.)
• Клонираха Обиколката на България, Троян пак е етапен град (2017 г.) 
• Посрещаме 68-та Обиколка (2021 г.) 
• Немец покори Беклемето и Троян (2021 г.) 
• И 69-ата пристига в Троян (2022 г.) 
• Англичанин изпревари французин на финала в Троян, трети е...
• 100 години от рождението на Ангел Пеневски (2023 г.) 
• В едно изречение (53) (2024 г.) 
• Троян – възловият град в 73-ата Обиколка на България (2026 г.) 

Tweet