Баба казваше да се моля с мои думи

* „Това бяха дните, в които живеех скътана в утробата на обичта. Летата си прекарвах при баба и дядо в Троян“ * „Идвахме за захарното петле, което ми купуваше дядо. Избирах все червено. За захарния памук, с който се омазвах цяла“ * „После помахвах за довиждане на Богородичка и казвах, че пак ще дойда“

Габи Хаджикостова

На Голяма Богородица Отзвуци

И понеже троянската Голяма Богородица още не е отшумяла – с манастирския празник, чудотворната икона, Орешашкия панаир – още нещо по темата. Взехме го от профила на авторката във фейсбук и с нейно съгласие. А тя, авторката, е позната и на читателите на Т21, и на троянци, Габриела (Габи) Хаджикостова. Актрисата, автор, режисьор, продуцент, която от години живее в Унгария и изнася с успех своите спектакли, една магична симбиоза на текст, музика и визия, по европейските сцени, в България също, на два пъти и в Троян (2023 г., 2025 г.). И особено важното за нас – наша землячка, щерка на голямата звезда на българската оперета, троянката Лиляна Кисьова, пазеща дълбоко и явно завинаги спомените от детското време при баба и дядо в Троян, останала си свързана и до днес със своя Троянски край. Освен това, то е не по-малко важно, умееща да бръкне в душите (ни) със своите троянски повратки във времето и пространството. Този й пореден текст е за Голяма Богородица в Троянския манастир и за Орешашкия панаир от някогашните детски дни, в които, по думите й, „живеех скътана в утробата на обичта“. Т21

 

ТОВА бяха дните, в които живеех скътана в утробата на обичта. Летата си прекарвах при баба и дядо в Троян. Отмервах времето с джапанките си, които крачеха щастливо по тротоарите. Захапвах киселите джанки, берях малини и живеех в очакване на този ден, в който баба и дядо ме водеха на панаира до манастира. Качвахме се в пърпорещия търбух на автобуса, броях и се мъчих да запомня спирките, които ме деляха от чудото. Когато слезнехме, се опитвах да обгърна с поглед огромната поляна, по която гордо се изправяха сергиите. Цвилеха коне, мучаха крави, блееха овце, продаваха се хлопатари, въртяха се огромни въртележки, които ме изпълваха с чувство за световъртеж и страх. Баби ходеха забрадени с черни кърпи като рано остарели лястовици. Млади булки и моми кършеха снага – така казваше баба, – забрадени в бяло. Деца подскачаха в прахта. Въртяха се на клечка захарни памуци.

ЦАРЕШЕ магично, светло, клокочещо и шумно оживление. Глъч. Разбира се, не идвахме за кон, крава, яре или агне. Идвахме за захарното петле, което ми купуваше дядо. Избирах все червено. За захарния памук, с който се омазвах цяла. И за кутийката с хармоничка, която казва „мяу“. Разглеждахме сергиите. Понякога дядо ми купуваше и малка стомничка, която пееше през чучурчето, когато я напълвах с вода. Беше весело, безгрижно, празнично.

ПОСЛЕ отивахме на манастира да запалим свещ и да си поговорим с Богородичка. Изказано с много нежност заради мен. Възрастните понякога изричат всичко с умалителни, за да го приближат до теб, когато си още само на педи от земята. По целия път до манастира натисках хармоничката до припадък, но щом прекрачех портата подареното ми мяу само утихваше. Стисках ръката на баба и мълчаливо вървях по калдъръма в двора.

В ЦЪРКВАТА купувахме свещи. Дядо ме вдигаше, за да запаля моята и да я закрепя в свещника, твърде висок за моите размери. После заставахме пред Троеручицата. И се молехме. Баба казваше да се моля с мои думи, които идват от сърцето. Те са неподправени и истински. После помахвах за довиждане на Богородичка и казвах, че пак ще дойда. И като излизахме от манастира, сядахме отвън на някоя поляна да хапнем прясна питка, сиренце, да си очертая мустаци с кисело мляко и да поджапам във вира на реката, която тече под манастира. 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички Марии! Честит празник на всички! Нека Божията майка ви закриля. Нека усетим отново какво е да живееш скътан в утробата на обичта!

15 август 2026 г.

Габриела Хаджикостова

* Старите снимки на панаира в Орешак са от Музея на занаятите в Троян. 

 Бел. ред. Една новина в аванс – на 25 ноември 2026 г. в троянската галерия „Серякова къща“ Габи Хаджикостова ще представи пърформанс (музикален прочит) по романа „Безтегловност“ на нобеловия лауреат Имре Кертес (романът е издаден на български език от Дани Радичков, внук на българския класик Йордан Радичков); „Аз обожавам този текст. Удря в нервния сплит“, коментира г-жа Хаджихристова. 

Начало

Още от и за същия автор:

• Габи Хаджикостова: И ги видях да вървят всички
• На махалата й викат Патрешкото
• Събориха къщата и душата на баба и дядо
• Нещо лично и доста сантиментално-носталгично
• Габриела Хаджикостова и Троян се срещнаха 
• Габи за Лили – „Нишката на спомена“

Tweet