В дома на Хаджийски

* „Събитието, по думите на организаторите, е „предизвикано съвпадение“, посветено едновременно на сладкодумеца Чудомир, годишнината от рождението на Иван Хаджийски и интелектуалното приятелство между двамата“
Отзвуци
Момент от събитието в къщата на Иван Хаджийски, Троян, 16 октомври 2025 г.
НЕЩО домашно, топло и мило имаше в троянската среща за представяне на „Въобщественик: Книга за Чудомир“ (16 октомври, къщата на Иван Хаджийски). Като започнем с мястото – малкото пространство в 100-годишната къща, което в момента съчетава музейно достойнство с ресторантски уют. Музеологът проф. Вера Бонева, чест гост на Троян поради професионалните си и приятелски връзки с Музея на занаятите, говори за още един дом – този в Казанлък със смокинята в двора, който Чудомир не е пожелал да замени с жилище в Париж. А събитието, по думите на организаторите, е „предизвикано съвпадение“, посветено едновременно на сладкодумеца Чудомир, годишнината от рождението на Иван Хаджийски и интелектуалното приятелство между двамата. 

ЗА УМНИ мъже и одухотворени жени ставаше дума през цялата вечер. Проф. Бонева сподели, че е посветила книгата на майка си – учителка, край която детството е преминало сред книги, включително томовете на Чудомир. Той пък, любимецът на цяла България, когото казанлъчани винаги посрещали в местния ресторант с изпълнение на „Стани, стани, юнак балкански“ и който понякога отговарял на дошлите от къде ли не да го видят на живо в работния му кабинет с „Той умря“, позволявал само на двама души да предлагат поправки в текстовете му – съпругата, художничката Мара Чорбаджийска, и много по-младия приятел Иван Хаджийски. 

СИЛЕН емоционален акцент внесе присъствието на Иванушка Хаджийска, племенница на големия троянец. Тази година тя дари на троянския музей ценен родов архив, а на срещата бяха представени фотографиите от този архив, които вече са изложени в къщата и могат да се видят от всеки посетител на сегашното заведение. Иванушка прочете части от писмо на младия Хаджийски до родителите му, което описва Иванка – неговата доведена втора майка и баба на Иванушка – като образ на съвършена човешка доброта. За нея музейният директор Елеонора Авджиева разказа, че като млада е била самарянка – да, такава е била думата тогава – във военната болница (по време на Първата световна война), която се е помещавала в Санаториума (троянската Белодробна болница) и чиято история троянските краеведи обещаха тепърва да проучат. Инж. Илия Банков, съседът, прибави спомените си, че тази жена се е грижила за цялата махала. 

И ЗА ДА БЪДЕ пълна картината, нека добавим, че г-жа Авджиева, без да го обявява, дискретно беше оставила малка почерпка по повод неин личен празник. Малкото домашно пространство и голямото пространство на духовна България понякога се срещат.

Нели Генкова-Маринова
 
Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |