Батериите

* „Когато през 1969 г. станах даскал в Пионерския дом (в Троян) и започнах да работя с децата, използвах точно батерии 4,5 волта. Произвеждаха ги в Никопол“ * „И няма да спориш, защото ще те метна заедно с бюрото от третия етаж, за да си щастлив с полета на орела!“

Радослав Стойчев

Троянските истории на Радослав

РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21

ПЛОСКИТЕ батерийки 4,5 волта тип 3R12 познавах от малък. Първите бяха сини и на тях пишеше „Райко Дамянов, София“. Имах фенерче „Даймон“ – квадратно, с много голяма лупа и такава батерия.


КОГАТО през 1969 г. станах даскал в Пионерския дом (в Троян) и започнах да работя с децата, използвах точно батерии 4,5 волта. Произвеждаха ги в Никопол. На тях пишеше „за осветление“ и „за транзистори“. Нарочно съм ги изследвал, но нямаше разлика. Батериите струваха по 28 стотинки за бройка и бяха в кутия по 12 броя. Стигаха за един месец. Общо 3 лева и 36 стотинки – точно колкото един билет за рейса Троян – София. Тогава един пълнител за химикалка струваше 36 стотинки. В България стойност, себестойност и цена от 80 години нямат нищо общо – благодарение на диктатурата на пролетариата и параграф „кредит“; ние имахме Атанас Буров, най-добрия икономист и банкер, но комунистите го убиха в затвора през 50-те години – горе-долу по време на прословутия Априлски пленум.

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ на батериите. Купувам батерии по 12 за месец. Плащат ми парите за тях и всичко е наред… докато идва ревизия. Заплатата ми е 70 лв., като чисто е някъде около 56 лв. Имаше и ергенски данък 7%. Питат ме къде ми са батериите, няма ги! Проблем! Четат ревизионен акт и ме задължават да ги платя. Ха де? И почнах да събирам де що падне употребена батерия. Събрах в найлонов чувал, сипах и малко зеленило от вода и водни акварелни боички, хванах влака и – хайде на Ловеч. Влязох при главния ни счетоводител и ги изсипах на бюрото му. Тоя подскочи, но аз съм доста едър и страшен и просто казах: „Трябва да ги преброиш. Искам точна бройка, защото ще върна всичките, които ме караш да плащам. Като са ти толкова ценни, назначи си милиционер да ти ги пази. Това е малка част. Ще донеса и другите. А сега ми завери командировъчното и ми плати пътя по влака, 68 стотинки и 68 стотинки, общо 1,36 лева. И няма да спориш, защото ще те метна заедно с бюрото от третия етаж, за да си щастлив с полета на орела!“

А ТОЙ си купил 50 пълнителя за химикалки и те – на бюрото му, пред очите ми (нали ви казах, че пълнителят за химикалка бе по-скъп от батерия 4,5 волта). Уплаши се и ми плати пътя. А аз си грабнах десетина пълнителя от бюрото му и си тръгнах. След това увеличих двойно броя на батериите, които купувах – по две кутии на месец. Това подобри работата, защото децата започнаха да показват какво са научили.

КОКОШНИЧАВИЯТ счетоводител реши, че трябва да е приятел с мен, и така и стана. Дори му поправях телевизора. Той никога след случката не е спорил с мен. 

18 септември 2024 г., Троян

Радослав Стойчев

Начало

Още по темата:

• Горещата тема
• Троянският внук Давид Панамски с награди от Туес фест 2024 
• Още за снега и тока
  
• Радослав Стойчев с наградата „На учителя – с любов!“

• Първата изява

Tweet