Момичето, което вижда чадърите като ореоли

* Стела: „За мен няма значение къде съм – дали в Троян, Балканец или Търново, аз си работя своето… Вълнуващо е някой да се
 прекръсти на твоите работи”

Стела Василева

Интервю

Стела Василева е възпитаничка на троянското СХУПИ „Проф. Венко Колев”, а миналата година завършва Иконография във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Докато е студентка, през ваканциите, участва в реставрацията на стенописите в троянската църква. В момента довършва изографисването на новия параклис в село Балканец. Участник е в реализацията на амбициозния и уникален за Балканите проект Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов”.

СЛЕДВАЩИЯ МЕСЕЦ във Велико Търново, в подножието на крепостта Царевец, ще отвори врати един уникален за България и Балканите музей. Той ще представя по изключително атрактивен начин живота в старопрестолния град в периода 12.-13. век. Посетителите ще могат да влязат в жилище на болярин и на обикновен гражданин, в различни занаятчийски работилници, в тронна зала, параклис, скрипторий (място за преписване на книги). Сред възстановките на сцени от средновековната история, бит и култура ще бъдат разположени 28 фигури, изработени в естествена големина от гипс, силикони и полиестерна смола - толкова реалистични, че съперничат на тези в знаменития лондонски Музей на мадам Тюсо.

Сцената с пленяването на Балдуин Фландърски в "Царевград Търнов"

ТАКА В ЕКСПОЗИЦИЯТА ще оживеят славните владетели от Второто българско царство цар Калоян и цар Иван Асен II, царица Ирина Комнина, плененият рицар Балдуин Фландърски, папският кардинал Лъв, знатни боляри, патриарси, войни и монаси, майстори занаятчии. Мултимедийна зала и възможност за обличане на различни костюми от епохата ще допълват атракциите, предлагани на туристите. Проектът на стойност около 1 милион лева е финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие”, а възложител е Община Велико Търново. Инициаторите считат, че „Царевград Търнов” може да превърне старата столица в една от водещите туристически дестинации в Европа.

Стела работи по иконописите в "Царевград Търнов"

В ЕКИПА, работил по амбициозния проект, има двама троянци. Стенописите са били поверени на художника Иван Хаджийски, който пък привлякъл за помощник младата Стела Василева. Сроковете са били по нашенски кратки, работата – много. Само за диорамата зад сцената с пленяването на Балдуин (диорама - умален макет на реално съществуваща местност, исторически момент или сцена; такава техника е използвана в Плевенската панорама) е трябвало да бъдат нарисувани около 100 коня и над 150 човешки фигури.

ИЗПИСВАНЕТО НА ПАРАКЛИСА пък изцяло е било поверено на Стела. Помощник за заготовките е бил още един троянец – Михаил Енчевски. Работата на стенописците, изрисували площ от около 120 квадратни метра, е траяла два месеца, по 12-14 часа дневно, без почивен ден, на прожектори, докато наоколо вършели своето и строителните работници.

*****

Красива и талантлива

- Кога разбра, че рисуването е твоят начин да се изразяваш?

- Може би преди 12 години, когато бях в 7. клас и трябваше да реша в кое училище да продължа. А когато в 12. клас в СХУПИ рисувахме позиращ модел с чадър, един съученик ми каза: „Всеки път твоят чадър става като ореол, трябва да учиш иконопис”. Това е просто една забавна история, но сигурно няма нищо случайно.

- Сега продължаваш ли да виждаш ореоли от светлина? Къде?

- В рисуването. Там аз изразявам своята емоция. Не мога да си представя живота без рисуване.

- Ти се занимаваш с иконопис, стенопис, мозайка. Не те ли ограничава езикът на иконописния канон?

- В иконописта има и живопис, не е само канон.

- А защо те вълнува мозайката?

- Защото е по-трудно и много интересно – чак накрая виждаш какъв е резултатът. Нужно е много търпение.

Момент от работата по проекта "Царевград Търнов"

- Не те ли ощетява тази отдаденост на изкуството, не ти ли отнема нещо от реалния свят?

- Аз общувам с много хора, които се занимават с рисуване.

- Според твоя опит има ли сред младите достатъчно на брой талантливи и духовни хора?

- Има, но някои много бързо се отказват. А всичко се развива с много работа и търпение.

- А на кои хора дължиш най-много за развитието си като художник?

- На Иван Хаджийски и Борис Борисов и моите преподаватели. Когато Иван ми се обади, не ми беше нужно да размишлявам – след един час бях в Търново и още същия ден започнах работа. От скелето в параклиса в Балканец – на скелето в Търново. Чудесно е веднага след университета да попаднеш в такъв проект. За тия 2 месеца, в разговори и работа, научих много. Не съм си и мечтала даже, че ще ми се случи. Имах голям късмет.

- Не е ли много отговорно да рисуваш български владетели и светци? Не изпитваше ли понякога страх?

- Всеки път пред белите стени изпитваш страх. Но това е едно вълнуващо предизвикателство.

- А от тук нататък? След като този толкова интензивен период вече е приключил,  няма ли да има стрес?

- Няма време за стрес. Тук ме чакаше още работа – по иконостаса в Балканец. Имам и следващо предложение.

- А как се чувстваш в Троян? Днес тук на младите им е тясно, скучно, безперспективно.

- Чувствам се добре. За мен няма значение къде съм – дали в Троян, Балканец или Търново, аз си работя своето. Много пътувам заради работата си и не мога да си представя, че ще се задържа задълго на едно място.

Средновековен иконописец, възстановка в "Царевград Търнов"

- Доколко важно е за теб мнението на публиката?

- Аз виждам работата си през очите на хората. Ако я харесват, значи е добра. Правя го, за да остане за тях. Хубаво е да оставяш нещо след себе си. Вълнуващо е някой да се прекръсти на твоите работи.

- Мислиш ли, че трябва в училище да се въведе задължително изучаване на религия под някаква форма?

- Не, всеки си намира своя път към вярата. Моят беше през иконописта.

- Ще издадеш ли някои тайни от твоя занаят?

- В иконописта се тръгва от тъмните тонове и постепенно се вади светлината. Очите на светеца трябва така да се изрисуват, че винаги да гледат към тебе.

- А в живота как да вървим от тъмното към светлината?

- Всеки трябва да разбере за себе си. Аз съм открила кое ме прави щастлива.

Стенописи на Стела

- Ако очите на светеца гледат към човека и той се помоли искрено, но все пак молитвата му не бъде чута?

- Трябва да помисли къде е сбъркал.

- Къде из Троянско би завела свои гости?

- Може би да покажа това, което съм работила.

- А къде по света най-много би искала да отидеш?

- В Италия, където са най-хубавите мозайки.

- Ако можеше да избираш, в кой век би живяла?

- Живях два месеца в Средновековието и се чувствах добре.

*****

За нея

Ето какво ни казаха за младата художничка Иван Хаджийски и търновският скулптор Борис Борисов, който е автор и водещ изпълнител на концепцията за новия музей.

ИВАН ХАДЖИЙСКИ: „Поканих в проекта Стела, защото бях чувал за работата й, но и аз, и Борис (Борисов) бяхме изненадани от нейното себеотдаване. При нея не са важни парите, тя работи, защото иска да стане добра. Винаги ще има и такива отдадени хора и трябва да им се подава ръка. Стела е свободен човек, има си свой свят и чрез него умее да защитава свободата си. Много й е дал Господ. А е много скромна – когато, докато работехме, дойде екип на „Нешънъл Джиографик”, тя направо се скри някъде.”

 БОРИС БОРИСОВ: „Стела е страшно упорита, има много хъс за рисуване и, разбира се, талант. С такива хора се върши работа. А що се отнася до проекта като цяло – доволен съм от резултата, даже не очаквах, че ще има толкова голям интерес към направеното. И, да – троянците в нашия екип работиха много сериозно и творчески.”

Интервю на Нели Генкова-Маринова

Начало

Tweet