* Д-р Димитър Драндийски наскоро посети за втори път Троян и на срещна с приятели, сподели намерението си; „Не са много, но толкова успях да заделя, засега“, бяха думите му * От нас – поклон пред добротворческия жест и голямото българско сърце!
 |
| Д-р Димитър Драндийски, Троян, м. юни 2025 г. |
ЕДИН невероятен дарителски и човешки акт към Троян. Направи го наш приятел отскоро – роденият в Оряхово д-р Димитър Драндийски, който от 57 години живее в австрийската столица Виена, но пази много живи връзките и интереса си към родината.
ПРЕДИ две години (2023 г.), при едно свое гостуване на Историческия музей в Оряхово, екипът и по-специално директорката на троянския Музей на занаятите, Елеонора Авджиева, се свързват с д-р Драндийски – поводът е книгата му „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария“, където авторът е представил и неизвестни документи за Новоселската република, последната и сред най-кървавите и героични страници от Априлското въстание. Завързва се приятелство, последва първото гостуване на д-р Драндийски в Троян (м. август 2024 г.), на което той, пред музейни приятели, на вечеря по негова покана в хотел „Шато Монтан“, представи част от своите книги, а всички средства от продажбите бяха дарени на Музея на занаятите.
ОТТОГАВА е и нашето, на Т21, познанство с виенския българин и вече втора година той е абонат на вестника ни (получава печатното издание в електронен вид) и по неговите думи, да се надяваме, че оценката не е изцяло куртоазна, много го цени и го изчита от кора до кора. Тогава, на тази своя първа троянска среща, д-р Драндийски разказа за себе си – завършва библиотекознание и архивистика в Софийския университет, работи в Държавния архив в София, през 1968 г., разочарован от някои хора и събития у нас, емигрира във Виена, там се жени (от втория си брак има син и три внучета), завършва „Славистика“ във Виенския университет, защитава докторат по медицина и дълги години, до пенсионирането си, работи в тамошния Медицински архив, един от най-богатите в света. И го обобщи с думите: „Имам чувството, че ви познавам отдавна, имам и чувството, че ще станем още по-добри приятели. Моят живот премина в три политически системи: от раждането до 1944 г. – 12 години в Царство България, от 44-та до 1968 г. живях в комунистическа България и станах неволен строител на социализма, моля да бъда разбран правилно, а през 68-ма успях да отида в западната демокрация и оттогава до днес, вече 56 години, живея във Виена и се радвам на плодовете на тази демокрация“.
ДНЕС д-р Драндийски е на достолепните 93 години, но видът му, тонусът, любопитството и още повече работоспособността са младежки. От години се е отдал на своята голяма кауза – пише исторически книги за българо-австрийските отношения, за българската общност във Виена, изследва славянските литератури (в момента завършва сравнително изследване на генезиса на девет славянски литератури). Сред досега излезлите му книги са „Виена и българите: из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“, споменатата книга за отзвуците от Априлското въстание в австрийската преса – две издания, „Дом Витгенщайн, Виена – вестител на българската култура в Австрия“, отпечатаната наскоро 1000-странична книга албум за българо-австрийските отношения, основно културни, от 60-те години насам – с 4000 снимки и факсимилета на 200 документа.
ПРЕДИ дни, в края на м. юни 2025 г., д-р Димитър Драндийски за втори път гостува в Троян. И пак покани приятели на вечеря. А преди това бе разгледал внимателно открития преди година Културно-исторически комплекс „Балканци“, дело на тукашния клон на патриотичното Национално дружество „Традиция“ и разказващ славната история на нашия 34-ти пехотен Троянски полк, героя от Дойранската епопея през Първата световна война, една от най-великите победи на българското оръжие в цялата ни история. Комплексът е изключителен – направен с много професионализъм и много сърце, стъпил на сериозна изследователска и събирателска работа, и виенският българин не спести суперлативите си. Оценката му бе повече от ласкава: „Не знаете какво великолепно нещо сте направили!“.
НА ТАЗИ вечеря – пред председателя на дружество „Традиция“ Христо Калистерски и майор д-р Дочо Николов, автор и създател на експозицията „Балканци“, присъствах и аз (Генадий Маринов) – д-р Драндийски съобщи новината, че смята да дари 5000 евро лични средства за „Балканци“. Уточни, че ще преведе парите веднага след завръщането си във Виена и помоли да не го разгласяваме преди това. Сумата, научихме го от г-н Калистерски, в четвъртък, 10 юли, вече е била в сметката на троянския клон на „Традиция“ – РК „34-ти пехотен Троянски полк“. И по волята на дарителя ще се използва за техническо и технологично развитие на „Балканци“.
ПОВТАРЯМЕ – 5000 евро (почти 10 000 лв.) лични средства на дарителя. „Не са много, но толкова успях да заделя, засега“, заяви в приятелски разговор д-р Драндийски. „Не са много ли?! – опонирах му. – Такива дарения и още повече за подобни каузи не правят и големи фирми!“. Ще завършим с една дума – поклон! Пред добротворческия жест и голямото българско сърце.
Генадий Маринов
ПРЕДИ две години (2023 г.), при едно свое гостуване на Историческия музей в Оряхово, екипът и по-специално директорката на троянския Музей на занаятите, Елеонора Авджиева, се свързват с д-р Драндийски – поводът е книгата му „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария“, където авторът е представил и неизвестни документи за Новоселската република, последната и сред най-кървавите и героични страници от Априлското въстание. Завързва се приятелство, последва първото гостуване на д-р Драндийски в Троян (м. август 2024 г.), на което той, пред музейни приятели, на вечеря по негова покана в хотел „Шато Монтан“, представи част от своите книги, а всички средства от продажбите бяха дарени на Музея на занаятите.
ОТТОГАВА е и нашето, на Т21, познанство с виенския българин и вече втора година той е абонат на вестника ни (получава печатното издание в електронен вид) и по неговите думи, да се надяваме, че оценката не е изцяло куртоазна, много го цени и го изчита от кора до кора. Тогава, на тази своя първа троянска среща, д-р Драндийски разказа за себе си – завършва библиотекознание и архивистика в Софийския университет, работи в Държавния архив в София, през 1968 г., разочарован от някои хора и събития у нас, емигрира във Виена, там се жени (от втория си брак има син и три внучета), завършва „Славистика“ във Виенския университет, защитава докторат по медицина и дълги години, до пенсионирането си, работи в тамошния Медицински архив, един от най-богатите в света. И го обобщи с думите: „Имам чувството, че ви познавам отдавна, имам и чувството, че ще станем още по-добри приятели. Моят живот премина в три политически системи: от раждането до 1944 г. – 12 години в Царство България, от 44-та до 1968 г. живях в комунистическа България и станах неволен строител на социализма, моля да бъда разбран правилно, а през 68-ма успях да отида в западната демокрация и оттогава до днес, вече 56 години, живея във Виена и се радвам на плодовете на тази демокрация“.
ДНЕС д-р Драндийски е на достолепните 93 години, но видът му, тонусът, любопитството и още повече работоспособността са младежки. От години се е отдал на своята голяма кауза – пише исторически книги за българо-австрийските отношения, за българската общност във Виена, изследва славянските литератури (в момента завършва сравнително изследване на генезиса на девет славянски литератури). Сред досега излезлите му книги са „Виена и българите: из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“, споменатата книга за отзвуците от Априлското въстание в австрийската преса – две издания, „Дом Витгенщайн, Виена – вестител на българската култура в Австрия“, отпечатаната наскоро 1000-странична книга албум за българо-австрийските отношения, основно културни, от 60-те години насам – с 4000 снимки и факсимилета на 200 документа.
ПРЕДИ дни, в края на м. юни 2025 г., д-р Димитър Драндийски за втори път гостува в Троян. И пак покани приятели на вечеря. А преди това бе разгледал внимателно открития преди година Културно-исторически комплекс „Балканци“, дело на тукашния клон на патриотичното Национално дружество „Традиция“ и разказващ славната история на нашия 34-ти пехотен Троянски полк, героя от Дойранската епопея през Първата световна война, една от най-великите победи на българското оръжие в цялата ни история. Комплексът е изключителен – направен с много професионализъм и много сърце, стъпил на сериозна изследователска и събирателска работа, и виенският българин не спести суперлативите си. Оценката му бе повече от ласкава: „Не знаете какво великолепно нещо сте направили!“.
 |
| Дарителят с майор д-р Дочо Николов (вляво) и Христо Калистерски |
ПОВТАРЯМЕ – 5000 евро (почти 10 000 лв.) лични средства на дарителя. „Не са много, но толкова успях да заделя, засега“, заяви в приятелски разговор д-р Драндийски. „Не са много ли?! – опонирах му. – Такива дарения и още повече за подобни каузи не правят и големи фирми!“. Ще завършим с една дума – поклон! Пред добротворческия жест и голямото българско сърце.
Генадий Маринов
Още по темата:
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)