* Миглена: „Сега аз започвам нещо ново. Това ми беше мечта още от студентските години – да отворя собствено ателие… Смятам, че Европа ще я бъде, каквото и да се говори“ * Патрик: „Младите хора тук трябва да са по-отворени към възможностите, да се възползват… Много от моите приятели (в Германия) си избират България за ваканцията“
Интервю
Сигурно сте ги виждали из Троян – много млади, много красиви, обикновено с детска количка. Миглена и Патрик Пфьортнър, и двамата на по 30. Тя – наше момиче, завършила тукашното училище СУ „Св. Климент Охридски“ (майка й е прочутата учителка по математика Николина Терзиева, преподавала дълги години в другото голямо троянско училище, СУ „Васил Левски“), след това архитектура в София. Той – немско момче, завършил бакалавърска степен по психология (програма на английски език) също в София, след това магистратура в Германия, в момента е докторант в Нов български университет, занимава се активно и с компютри. Любовта пламва при ученическото партньорство (обмен) между Троян и побратимения ни Елванген, Патрик учи в тамошната гимназия. Заедно са от десет години и са женени от пет, първоначално живеят и работят в Германия, но след това единодушно решават да изберат Троян, където се ражда и синът им Теодор.Това бе едната причина за двойното ни интервю (с Миглена и Патрик) – модерни млади хора, с дипломи, езици, граждани на света, се установяват в нашия град, убедени в неговия и на страната ни потенциал и добро качество на живота. Другата причина – наскоро г-жа Пфьортнър, която е архитект с пълна проектантска правоспособност и регистрация в Камарата на архитектите в България (КАБ), откри свое архитектурно ателие в Троян, Ателие „МП“.
– Да започнем с кратки биографични бележки – за вас, за връзката ви?
Миглена: Запознахме се по време на училищен обмен. Аз бях в гимназия „Св. Климент Охридски“, те поддържат приятелски отношения с немското градче Елванген. Патрик учеше в гимназията в Елванген. Той не беше моят партньор по обмена – т. е. детето, при което аз отсядам и то при мен, друго дете беше – беше отседнал при моя приятелка, поддържахме приятелски отношения и тогава припламна първата искра. Години по-късно – аз вече бях студентка по архитектура в София, в УАСГ, той пък следваше в Германия – възобновихме контакт, дойде на гости няколко пъти в София и вече почти десет години (от 2016 г. насам) сме заедно. Женени сме от 2020 г., синът ни Теодор е на две годинки.
– Първо живеехте в Германия и оттам дойдохте в Троян?
Миглена: Да. След като аз завърших архитектура, а Патрик, който се беше прехвърлил в Нов български университет, завърши тук бакалавър психология, заминахме за Германия. Аз си намерих работа там на добро място, а той имаше възможност да запише магистратура (в Германия признават българското обучение) и след това също започна работа. Изкарахме повече от три години там и се прибрахме за раждането на детето.
– А как се роди идеята да живеете тук, в малкия български град?
Миглена: Първо, Троян много ни харесва. На Патрик му харесва даже повече от преди, защото градът се обновява. Виждаме, че се работи. Кметицата действа по наболели проблеми, шапка й свалям. Много млади хора, специалисти в различни области, наши приятели, също се завръщат.
Патрик: Хората тук са добри, лекарите – също.
– Значи, според вас, има светлинка в тунела – градът ни, страната ни си струват, макар че има и по-песимистични настроения?
Миглена: Да. Смятам, че има смисъл от такова решение. Хората, които са смели и искат да предприемат такава стъпка, да си кажат: Няма да залагам на сигурното, ще се върна там, където ми е родното място, ние сме успели хора, знаем, че можем да го направим.
– Това е сантиментът. Но вие казвате, че тука има и потенциал, че има какво да правиш. Как стоят нещата с работата?
Патрик: Аз съм преминал през много работи. Като дете съм разнасял вестници. После съм правил стартъпи. В България като студент също съм работил. Сега правя това, което действително съм искал. В България има възможност за предприемачество, за откриване на бизнес – доста по-лесно, отколкото в Германия. Има по-малко конкуренция, трябват ти по-малко средства. В Германия трябва една сума от 25 хил. евро, за да можеш да стартираш. И летвата, за да успееш, остава много висока след първата, след втората година. Младите хора тук трябва да са по-отворени към възможностите, да се възползват.
Миглена: Патрик все още работи със свои клиенти в Германия, онлайн. Има клиенти и от другаде в Европа, а и извън Европа – на този етап му е много пълен графикът. Той още учи българския език, но след като напредне, смятам, че би могло и локални клиенти да поеме.
– Тоест, дългосрочните планове са все за тук?
Миглена: Да. Сега аз започвам нещо ново. Това ми беше мечта още от студентските години – да отворя собствено ателие. Не знаех колко скоро ще може да се случи, но се радвам, че вече настъпи и този момент. Името е Ателие „МП“ (от Миглена Пфьортнър). Ателие, защото професията е творческа.
– Имаш ли офис, или всичко ще е онлайн?
Миглена: Имам офис – на ул. „Иван Памукчиев“ 7а. Това е една улица близо до болницата, където е нашата къща. Ние живеем на втория етаж, а на третия са офисите ни.
– Плановете ви?
Миглена: Аз приемам клиенти от цяла България. Надявам се повече да са локалните, за да се спестява пътуване, но съм отворена за проекти отвсякъде.
– Изкуство ли е архитектурата? При всички случаи е нещо много важно и отговорно, защото посланията й – лоши или добри – остават за векове?
Миглена: Формира се това, което хората ще виждат в бъдещето, а то в някаква степен формира мисленето им.
– И ще промените ли това как изглежда България?
Миглена: Надявам се.
– Визуално България стои ли европейски?
Патрик: Сравнявам с времето, когато идвах тук за пръв път по време на обмена. Спрямо това, което виждах тогава – и в София, и в Троян, – има ръст.
– Да се мериш със себе си не е достатъчно. Когато човек излезе извън границите, дори в Средна Европа, всичко започва да изглежда по-друго. Няма ги ламаринените бараки, дупките по пътищата, тежкият соц, който при нас все още твърде силно се усеща във визията на градовете ни.
Миглена: Има го това, но го има и на доста други места в Европа, не е напълно заличено. Вярно е, че при нас все още преобладава, но смятам, че с усет, с работа, с желание може да се постигне да променим един облик.
Патрик: Когато дойдох за първи път, при обмена, много харесах Троян и други градове. Много харесвам Пирин. Сватбата ни беше в един комплекс „Пирин голф“. Мои приятели казаха, че гледката е страхотна, че е нещо уникално. И тук, в Троян, е така.
Миглена: Откъм природа – да. Нашата природа много чужденци я харесват.
– А ходите ли до Германия?
Миглена: Ходим от време на време, да може и другите баба и дядо да се порадват на внука.
– Те идват ли в Троян?
Миглена: Идват, но са още работещи и е малко по-трудно.
– Кажете ни още за конкретните си професионални планове?
Миглена: Надявам се, на базата на това, че много млади хора се завръщат, да има интерес към моята работа. Аз се занимавам с архитектура и с интериорен дизайн. Напоследък имам доста запитвания от хора, които искат не само външно сградата им да изглежда добре, но и отвътре да е, както нещата ги виждат в европейските градове. Смятам, че има едно желание у българина, включително у троянеца, домът да изглеждат по различен начин. И се надявам аз да мога да допринеса за това.
– В архитектурата не са ли ви вързани ръцете от инвеститора? Така се роди и нашенският т. нар. мутробарок, едва ли е архитектурно хрумване, явно го искат и налагат хората с парите.
Миглена: Така е. Особено при обществените поръчки – желанието на инвеститора беше много тежко налагано. Аз съм специализирала в жилищни сгради и се занимавам предимно с жилищна архитектура – по-малки обекти, еднофамилни и многофамилни къщи, комплекси. В този обхват на работа е по-малка възможността някой да дойде да ти наложи как да изглежда сградата. Ако човек има добър вкус и успее да убеди клиента, че това, което му предлага, е качествено и ще изглежда добре, нещата наоколо биха придобили друг вид. Стига на самия архитект да му се занимава, а не само да се отбутват проект след проект.
– Много ме боли, когато гледам стари снимки и виждам една друга България, по-европейска. И в Троян къщите от 20-те и 30-те години са строени с такава фантазия! А след това идват кубовете и сивотата. Ще успеем ли да победим тази сивота?
Миглена: Смятам, че ще я победим. С европейско мислене и с усет към красотата. Но това е особеност не само тук. Работих в две фирми в Германия. Забелязах, че новото строителство там – къщи, комплекси – бяха, да не кажа като соц блоковете, но много доближаващо се. Цените се вдигнаха изключително много и започнаха да се гонят едни банкови кредити, едно по-евтино строителство, което доведе отново до типизирани проекти. Това е черта в момента и в Германия. В Баден-Вюртенберг се усеща на много места. Може би не в по-големите градове, но в малките, до 50 хил. жители, е така.
– Как ще коментираш инфраструктурата, троянската и изобщо българската?
Миглена: Страда много, да, не е добре.
– А защо не може да тръгне една по-бърза промяна?
Миглена: Смятам, че процедурите са страшно усложнени. Това, което съм забелязала при сравняване на нашия ЗУТ (Закон за устройство на територията – бел. ред.) с немските наредби: там нещата са много по-структурирани, пропуснати са баналности, разтягания, интерпретиране на други закони. Виждам, че сега от Камарата на архитектите се правят опити да се прокарват промени за улеснение на архитектите, за задействане на по-бързи процедури, така че нещата да стават по-лесно. Но всичко изисква време.
– Тукашните транспортни проблеми сега, като имате малко дете, как ви действат?
Миглена: Определено с количката е премеждие. Където има тротоари, плочките се надигат. Бях инициатор на едно съобщение към кметицата преди година и нещо, преди да се направи рампата от моста за „Елпром“ към Търговския парк (Ритейла). Там да минеш през стъпалата с натоварена количка и със спящо дете вътре, беше голямо премеждие; по пътеката през тревата – също. Но някой изказа мнение, изказа желание, посочи нужда и нещата се случиха. Смятам, че ако троянци и изобщо българите повече се включват, повече дават гласност на това какво трябва да се случи, средата ще се подобрява.
– Дайте още препоръки.
Миглена: Смятам, че центърът ни е много красив, но виждам, че вече е навремило да се ремонтира. Предполагам, че пак е свързано с наредби.
– В случая е свързано с некоректност на държавата. Опитва се да прехвърли този вече спечелен проект към европейска програма. Дано не се провали.
Миглена: На Патрик любимата му (инфраструктурна) тема са за висящите кабели.
– Нашенска атракция?
Патрик: Не е атракция, не е хубава гледка.
Миглена: Това с Енергото е недопустимо. През зимата бяхме тръгнали на разходка в снеговете и само в нашия квартал направих 5-6 снимки на скъсани линии, които висят във въздуха, хората си минават, може да ги удари ток… Или кабели лежат на земята, в сняг и вода?!
– Не сме ли прекалено търпеливи? Не ми дава мира сравнението между две поговорки. Има скандинавска: Високо вдигната глава сабя не я достига. И нашата: Наведена глава сабя не я сече. Не трябва ли да станем с малко по-вдигнати глави? И то вие, младите. За нас се видя.
Миглена: Надявам се, че ще успеем да променим това. Позитивно настроени сме.
– А дали сме черногледци?
Миглена: Има такова нещо. Може би сме много нагнетени от това, че е имало много негативни политически ситуации. Но смятам, че винаги може да се появи лъч светлина.
– Вие, млади хора с професии, теоретично може да изберете да живеете навсякъде по света. Оптимисти ли сте за Европа? Защото някои се опитват да ни убедят, че Европа си отива, губи позиции и т. н.
Миглена: Ако сравняваме с Америка, смятам, че Европа много повече просперира. И, разбира се, е с много по-дълбока история. Смятам, че Европа ще я бъде, каквото и да се говори.
– А имате ли български приятели?
Миглена: Да, имаме. Повечето са в София. Тук имам приятели от ученичеството, Патрик също се сприятели с млади хора. Имаме доста познати наоколо.
– Как си почивате?
Миглена: Разходки или някъде с колата за кратко, на ресторант… Ходим доста често на гости на приятели в София, там се наживяваме, както се казва, и после се връщаме тука на по-спокойно. Хубаво е, че в България разстоянията не са много големи, а и ние тук, в Троян, сме на средата. Миналото лято направихме дълъг престой в Германия, около месец и половина. После попътувахме из България с Тео. Много ни хареса зоопаркът в Стара Загора и въобще целият град, за който Патрик казва, че е семеен град – удобен за пешеходци, за родители с малки деца. Баща ми е от Стара Загора и като малка често съм ходила. Улиците са както в Ню Йорк – перпендикуляри навсякъде. По-хубав облик има така – виждаш до края на улицата дървета, алеи… Красота! Смятаме често да отскачаме дотам. Иначе, от европейските страни Франция ни е любима дестинация, ходили сме в няколко чудесни градчета.
Патрик: Много от моите приятели си избират България за ваканцията. Аз предпочитам да живея тук, в Троян. Заради планината и други неща. Има и много млади семейства, имаме среда.
Миглена: Потвърждавам.
– Патрик, как се разбираш с тъстовете?
Патрик: Имаме много помощ от тях. Също – сядаме си на ракия със салата.
– А българската бира, става ли?
Патрик: Някои стават, не много. Но българското вино и домашната ракия са много хубави.
– С детската градина в Троян няма да имате проблеми?
Миглена: Така е. Това с градината беше една от причините, поради която си казахме, че е изключено да живеем в София. Наред с пренаселеност, замърсяването и т. н.
– Имате ли хобита?
Патрик: Обичам да играя баскетбол. В Германия играех във висока лига.
Миглена: Аз обичам фотографията, също – и да рисувам.
– Следите ли политиката? Тук и в Германия?
Патрик: В Германия е много скъпо да се живее. Трябват ти 3 хил. евро на месец, ако живееш сам. Колите са много скъпи. Ние живеем на село с моите родители, но ако живееш в голям град, за наем на жилище плащаш над 1000 евро. Работиш над половин месец само за жилището. Това не е добре.
Миглена: Да. Наблюдавам колко кореняци германци се възмущават, че бежанците изсмукват социалната система. Разбира се, сред тях има хора, които работят, плащат си всичко, но има и такива, които са отишли само за да получават. По новините бяха направили сравнение между немско семейство, което работи, плаща си осигуровките, и семейство, което просто е отишло да получава помощи. Германците получаваха около два пъти по-малко, сравнено с какво плащат. Това положение за мене е под всякаква критика.
– Прекалена толерантност. И ходът на махалото, дано не се отиде прекалено в другата посока. Все пак, Европа печели с човечност. Аз се надявам да остане такава.
Миглена: Да, но не такава, че само да се възползват от нея. Кореняците германци не го приемат вече.
– А българите добри ли сме? Моя позната казва, че може да познае летище София само по намусения вид на хората.
Патрик: Аз мисля, че хората тук са много добри, гостоприемни. Мисля, че е въпрос и на поколения. По-възрастното поколение са много помагащи, много повече, отколкото същото поколение в Германия. Младите хора са по-отворени към комуникация, към света.
Миглена: Никога не сме срещали някого, който да не иска да говори с Патрик на английски, дори и да не го знае добре. Докато в Германия, в началото, когато немският ми не беше много добър и съм си помагала с английски, съм забелязвала хора, които могат да го говорят, но не желаят да го направят за мен. И това желание за комуникация тук на Патрик му прави много хубаво впечатление. Това с летището го разбирам – има хора, които са намусени на работа, и то в различни сфери. Но аз бих казала, че и в Германия ги има не по-малко.
– За финал – нещо към троянци?
Патрик: Оценявайте това, което имате, радвайте му се, преди да сте го изгубили или някой да го промени. Аз се чувствам тук сигурен на улицата през нощта. Храната е много хубава. Възхищавам се на работата на кметицата. И също – Троян има шанс да бъде новата Силициева долина. Казвам го сериозно.
Миглена: Запознахме се по време на училищен обмен. Аз бях в гимназия „Св. Климент Охридски“, те поддържат приятелски отношения с немското градче Елванген. Патрик учеше в гимназията в Елванген. Той не беше моят партньор по обмена – т. е. детето, при което аз отсядам и то при мен, друго дете беше – беше отседнал при моя приятелка, поддържахме приятелски отношения и тогава припламна първата искра. Години по-късно – аз вече бях студентка по архитектура в София, в УАСГ, той пък следваше в Германия – възобновихме контакт, дойде на гости няколко пъти в София и вече почти десет години (от 2016 г. насам) сме заедно. Женени сме от 2020 г., синът ни Теодор е на две годинки.
– Първо живеехте в Германия и оттам дойдохте в Троян?
Миглена: Да. След като аз завърших архитектура, а Патрик, който се беше прехвърлил в Нов български университет, завърши тук бакалавър психология, заминахме за Германия. Аз си намерих работа там на добро място, а той имаше възможност да запише магистратура (в Германия признават българското обучение) и след това също започна работа. Изкарахме повече от три години там и се прибрахме за раждането на детето.
– А как се роди идеята да живеете тук, в малкия български град?
Миглена: Първо, Троян много ни харесва. На Патрик му харесва даже повече от преди, защото градът се обновява. Виждаме, че се работи. Кметицата действа по наболели проблеми, шапка й свалям. Много млади хора, специалисти в различни области, наши приятели, също се завръщат.
Патрик: Хората тук са добри, лекарите – също.
– Значи, според вас, има светлинка в тунела – градът ни, страната ни си струват, макар че има и по-песимистични настроения?
Миглена: Да. Смятам, че има смисъл от такова решение. Хората, които са смели и искат да предприемат такава стъпка, да си кажат: Няма да залагам на сигурното, ще се върна там, където ми е родното място, ние сме успели хора, знаем, че можем да го направим.
– Това е сантиментът. Но вие казвате, че тука има и потенциал, че има какво да правиш. Как стоят нещата с работата?
Патрик: Аз съм преминал през много работи. Като дете съм разнасял вестници. После съм правил стартъпи. В България като студент също съм работил. Сега правя това, което действително съм искал. В България има възможност за предприемачество, за откриване на бизнес – доста по-лесно, отколкото в Германия. Има по-малко конкуренция, трябват ти по-малко средства. В Германия трябва една сума от 25 хил. евро, за да можеш да стартираш. И летвата, за да успееш, остава много висока след първата, след втората година. Младите хора тук трябва да са по-отворени към възможностите, да се възползват.
Миглена: Патрик все още работи със свои клиенти в Германия, онлайн. Има клиенти и от другаде в Европа, а и извън Европа – на този етап му е много пълен графикът. Той още учи българския език, но след като напредне, смятам, че би могло и локални клиенти да поеме.
– Тоест, дългосрочните планове са все за тук?
Миглена: Да. Сега аз започвам нещо ново. Това ми беше мечта още от студентските години – да отворя собствено ателие. Не знаех колко скоро ще може да се случи, но се радвам, че вече настъпи и този момент. Името е Ателие „МП“ (от Миглена Пфьортнър). Ателие, защото професията е творческа.
– Имаш ли офис, или всичко ще е онлайн?
Миглена: Имам офис – на ул. „Иван Памукчиев“ 7а. Това е една улица близо до болницата, където е нашата къща. Ние живеем на втория етаж, а на третия са офисите ни.
– Плановете ви?
Миглена: Аз приемам клиенти от цяла България. Надявам се повече да са локалните, за да се спестява пътуване, но съм отворена за проекти отвсякъде.
– Изкуство ли е архитектурата? При всички случаи е нещо много важно и отговорно, защото посланията й – лоши или добри – остават за векове?Миглена: Формира се това, което хората ще виждат в бъдещето, а то в някаква степен формира мисленето им.
– И ще промените ли това как изглежда България?
Миглена: Надявам се.
– Визуално България стои ли европейски?
Патрик: Сравнявам с времето, когато идвах тук за пръв път по време на обмена. Спрямо това, което виждах тогава – и в София, и в Троян, – има ръст.
– Да се мериш със себе си не е достатъчно. Когато човек излезе извън границите, дори в Средна Европа, всичко започва да изглежда по-друго. Няма ги ламаринените бараки, дупките по пътищата, тежкият соц, който при нас все още твърде силно се усеща във визията на градовете ни.
Миглена: Има го това, но го има и на доста други места в Европа, не е напълно заличено. Вярно е, че при нас все още преобладава, но смятам, че с усет, с работа, с желание може да се постигне да променим един облик.
Патрик: Когато дойдох за първи път, при обмена, много харесах Троян и други градове. Много харесвам Пирин. Сватбата ни беше в един комплекс „Пирин голф“. Мои приятели казаха, че гледката е страхотна, че е нещо уникално. И тук, в Троян, е така.
Миглена: Откъм природа – да. Нашата природа много чужденци я харесват.
– А ходите ли до Германия?
Миглена: Ходим от време на време, да може и другите баба и дядо да се порадват на внука.
– Те идват ли в Троян?
Миглена: Идват, но са още работещи и е малко по-трудно.
– Кажете ни още за конкретните си професионални планове?
Миглена: Надявам се, на базата на това, че много млади хора се завръщат, да има интерес към моята работа. Аз се занимавам с архитектура и с интериорен дизайн. Напоследък имам доста запитвания от хора, които искат не само външно сградата им да изглежда добре, но и отвътре да е, както нещата ги виждат в европейските градове. Смятам, че има едно желание у българина, включително у троянеца, домът да изглеждат по различен начин. И се надявам аз да мога да допринеса за това.
– В архитектурата не са ли ви вързани ръцете от инвеститора? Така се роди и нашенският т. нар. мутробарок, едва ли е архитектурно хрумване, явно го искат и налагат хората с парите.
Миглена: Така е. Особено при обществените поръчки – желанието на инвеститора беше много тежко налагано. Аз съм специализирала в жилищни сгради и се занимавам предимно с жилищна архитектура – по-малки обекти, еднофамилни и многофамилни къщи, комплекси. В този обхват на работа е по-малка възможността някой да дойде да ти наложи как да изглежда сградата. Ако човек има добър вкус и успее да убеди клиента, че това, което му предлага, е качествено и ще изглежда добре, нещата наоколо биха придобили друг вид. Стига на самия архитект да му се занимава, а не само да се отбутват проект след проект.
– Много ме боли, когато гледам стари снимки и виждам една друга България, по-европейска. И в Троян къщите от 20-те и 30-те години са строени с такава фантазия! А след това идват кубовете и сивотата. Ще успеем ли да победим тази сивота?
Миглена: Смятам, че ще я победим. С европейско мислене и с усет към красотата. Но това е особеност не само тук. Работих в две фирми в Германия. Забелязах, че новото строителство там – къщи, комплекси – бяха, да не кажа като соц блоковете, но много доближаващо се. Цените се вдигнаха изключително много и започнаха да се гонят едни банкови кредити, едно по-евтино строителство, което доведе отново до типизирани проекти. Това е черта в момента и в Германия. В Баден-Вюртенберг се усеща на много места. Може би не в по-големите градове, но в малките, до 50 хил. жители, е така.
– Как ще коментираш инфраструктурата, троянската и изобщо българската?
Миглена: Страда много, да, не е добре.
– А защо не може да тръгне една по-бърза промяна?
Миглена: Смятам, че процедурите са страшно усложнени. Това, което съм забелязала при сравняване на нашия ЗУТ (Закон за устройство на територията – бел. ред.) с немските наредби: там нещата са много по-структурирани, пропуснати са баналности, разтягания, интерпретиране на други закони. Виждам, че сега от Камарата на архитектите се правят опити да се прокарват промени за улеснение на архитектите, за задействане на по-бързи процедури, така че нещата да стават по-лесно. Но всичко изисква време.
– Тукашните транспортни проблеми сега, като имате малко дете, как ви действат?
Миглена: Определено с количката е премеждие. Където има тротоари, плочките се надигат. Бях инициатор на едно съобщение към кметицата преди година и нещо, преди да се направи рампата от моста за „Елпром“ към Търговския парк (Ритейла). Там да минеш през стъпалата с натоварена количка и със спящо дете вътре, беше голямо премеждие; по пътеката през тревата – също. Но някой изказа мнение, изказа желание, посочи нужда и нещата се случиха. Смятам, че ако троянци и изобщо българите повече се включват, повече дават гласност на това какво трябва да се случи, средата ще се подобрява.
– Дайте още препоръки.
Миглена: Смятам, че центърът ни е много красив, но виждам, че вече е навремило да се ремонтира. Предполагам, че пак е свързано с наредби.
– В случая е свързано с некоректност на държавата. Опитва се да прехвърли този вече спечелен проект към европейска програма. Дано не се провали.
Миглена: На Патрик любимата му (инфраструктурна) тема са за висящите кабели.
– Нашенска атракция?
Патрик: Не е атракция, не е хубава гледка.
Миглена: Това с Енергото е недопустимо. През зимата бяхме тръгнали на разходка в снеговете и само в нашия квартал направих 5-6 снимки на скъсани линии, които висят във въздуха, хората си минават, може да ги удари ток… Или кабели лежат на земята, в сняг и вода?!
– Не сме ли прекалено търпеливи? Не ми дава мира сравнението между две поговорки. Има скандинавска: Високо вдигната глава сабя не я достига. И нашата: Наведена глава сабя не я сече. Не трябва ли да станем с малко по-вдигнати глави? И то вие, младите. За нас се видя.
Миглена: Надявам се, че ще успеем да променим това. Позитивно настроени сме.
– А дали сме черногледци?
Миглена: Има такова нещо. Може би сме много нагнетени от това, че е имало много негативни политически ситуации. Но смятам, че винаги може да се появи лъч светлина.
– Вие, млади хора с професии, теоретично може да изберете да живеете навсякъде по света. Оптимисти ли сте за Европа? Защото някои се опитват да ни убедят, че Европа си отива, губи позиции и т. н.
Миглена: Ако сравняваме с Америка, смятам, че Европа много повече просперира. И, разбира се, е с много по-дълбока история. Смятам, че Европа ще я бъде, каквото и да се говори.
– А имате ли български приятели?
Миглена: Да, имаме. Повечето са в София. Тук имам приятели от ученичеството, Патрик също се сприятели с млади хора. Имаме доста познати наоколо.
– Как си почивате?
Миглена: Разходки или някъде с колата за кратко, на ресторант… Ходим доста често на гости на приятели в София, там се наживяваме, както се казва, и после се връщаме тука на по-спокойно. Хубаво е, че в България разстоянията не са много големи, а и ние тук, в Троян, сме на средата. Миналото лято направихме дълъг престой в Германия, около месец и половина. После попътувахме из България с Тео. Много ни хареса зоопаркът в Стара Загора и въобще целият град, за който Патрик казва, че е семеен град – удобен за пешеходци, за родители с малки деца. Баща ми е от Стара Загора и като малка често съм ходила. Улиците са както в Ню Йорк – перпендикуляри навсякъде. По-хубав облик има така – виждаш до края на улицата дървета, алеи… Красота! Смятаме често да отскачаме дотам. Иначе, от европейските страни Франция ни е любима дестинация, ходили сме в няколко чудесни градчета.
Патрик: Много от моите приятели си избират България за ваканцията. Аз предпочитам да живея тук, в Троян. Заради планината и други неща. Има и много млади семейства, имаме среда.
Миглена: Потвърждавам.
– Патрик, как се разбираш с тъстовете?Патрик: Имаме много помощ от тях. Също – сядаме си на ракия със салата.
– А българската бира, става ли?
Патрик: Някои стават, не много. Но българското вино и домашната ракия са много хубави.
– С детската градина в Троян няма да имате проблеми?
Миглена: Така е. Това с градината беше една от причините, поради която си казахме, че е изключено да живеем в София. Наред с пренаселеност, замърсяването и т. н.
– Имате ли хобита?
Патрик: Обичам да играя баскетбол. В Германия играех във висока лига.
Миглена: Аз обичам фотографията, също – и да рисувам.
– Следите ли политиката? Тук и в Германия?
Патрик: В Германия е много скъпо да се живее. Трябват ти 3 хил. евро на месец, ако живееш сам. Колите са много скъпи. Ние живеем на село с моите родители, но ако живееш в голям град, за наем на жилище плащаш над 1000 евро. Работиш над половин месец само за жилището. Това не е добре.
Миглена: Да. Наблюдавам колко кореняци германци се възмущават, че бежанците изсмукват социалната система. Разбира се, сред тях има хора, които работят, плащат си всичко, но има и такива, които са отишли само за да получават. По новините бяха направили сравнение между немско семейство, което работи, плаща си осигуровките, и семейство, което просто е отишло да получава помощи. Германците получаваха около два пъти по-малко, сравнено с какво плащат. Това положение за мене е под всякаква критика.
– Прекалена толерантност. И ходът на махалото, дано не се отиде прекалено в другата посока. Все пак, Европа печели с човечност. Аз се надявам да остане такава.
Миглена: Да, но не такава, че само да се възползват от нея. Кореняците германци не го приемат вече.
– А българите добри ли сме? Моя позната казва, че може да познае летище София само по намусения вид на хората.
Патрик: Аз мисля, че хората тук са много добри, гостоприемни. Мисля, че е въпрос и на поколения. По-възрастното поколение са много помагащи, много повече, отколкото същото поколение в Германия. Младите хора са по-отворени към комуникация, към света.
Миглена: Никога не сме срещали някого, който да не иска да говори с Патрик на английски, дори и да не го знае добре. Докато в Германия, в началото, когато немският ми не беше много добър и съм си помагала с английски, съм забелязвала хора, които могат да го говорят, но не желаят да го направят за мен. И това желание за комуникация тук на Патрик му прави много хубаво впечатление. Това с летището го разбирам – има хора, които са намусени на работа, и то в различни сфери. Но аз бих казала, че и в Германия ги има не по-малко.
– За финал – нещо към троянци?
Патрик: Оценявайте това, което имате, радвайте му се, преди да сте го изгубили или някой да го промени. Аз се чувствам тук сигурен на улицата през нощта. Храната е много хубава. Възхищавам се на работата на кметицата. И също – Троян има шанс да бъде новата Силициева долина. Казвам го сериозно.
м. май 2025 г., Троян
Интервю на Генадий Маринов
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)