Великият акт на Независимосттта

* На 22 септември 1908 г. в старата ни столица Велико Търново министър-председателят Александър Малинов прочита прочутия Манифест към българския народ, с който се отхвърля васалния статут на България, а княз Фердинанд приема титлата Цар на българите * Двама троянци с принос в знаменателното събитие

22 септември

Обявяването на Независимостта, Велико Търново, 22 септември 1908 г.

22 СЕПТЕМВРИ е голям български ден. На този ден преди 116 години – 22 септември 1908 г., в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата ни столица Велико Търново с Манифест към българския народ е обявена Независимостта на България и княз Фердинанд приема титлата Цар на българите. Веднага след този акт министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Нощта срещу 22 септември е не по-малко бурна – министър-председателят заедно с министрите си посреща княз Фердинанд на военния параход „Хан Крум“ край Русе и оттам с влак цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак прави почивка по маршрута си на гара Две могили, където Малинов написва манифеста за независимостта.

Публикуваният Манифест към българския народ, 1908 г.

С ОБЯВЯВАНЕТО на Независимостта се анулира решението на Берлинския договор от 1878 г., което определя статута на Княжество България като васално на Османската империя и затормозява развитието на страната ни и икономически, и във външнополитически план. Следват заплахи за война от страна на Османската империя, на което България отговаря с военна мобилизация. Но Великите сили не са настроени да наказват „нарушителката“ на Берлинския договор, още повече че малко след като България отхвърля османската зависимост последва ново нарушение – Австро-Унгария анексира османските провинции Босна и Херцеговина. Половин година по-късно, на 6 април 1909 г., в Цариград българският министър Андрей Ляпчев, имащ важна роля за случилото се на 22 септември 1908 г., и външният министър на Османската империя Рифат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава Независимостта на България. До средата на април Независимостта на България е официално призната и от Великите сили (на 10 април от Англия, Франция и Италия, на 16 април – от Германия и Австро-Унгария). България е призната и от Русия, Сърбия, Черна гора и Румъния. 

 

ДВАМА ИМЕНИТИ наши земляци – дипломатът с троянски корени Константин (Кочо) хаджи Калчев и троянският учител и общественик Никола Гимиджийски – имат своя принос за това велико българско събитие, обявяването на Независимостта. Единият води тежките преговори с Турция за признаването на акта, а другият е подпредседател на Народното събрание, което узаконява акта. 

ТРОЯНСКИЯТ ПРИНОС

Кочо хаджи Калчев

Константин (Кочо) хаджи Калчев (1856-1940) е известен български дипломат – той е в тричленната депутация, която довежда Фердинанд в България през 1887 г. Именно той води трудните преговори с Младотурската държава през 1908 г. за признаването на Независимостта на България. Голям дарител за троянската просвета. С негови средства е построена помощната сграда на сегашното ОУ „Иван Хаджийски”, което преди преврата на 9 септември 1944 г. носи неговото име; учредява годишни ученически награди в Троян, възобновени през 90-те години от неговия правнук Джон Бризби. Син е на големия пловдивски богаташ хаджи Калчо Дренски, родом от мах. Баба Стана в с. Орешак, също дарител за троянската просвета.

Никола Гимиджийски

Никола Гимиджийски (1856-1932) е известен троянски учител и общественик, деец на Демократическата партия и четири пъти народен представител, подпредседател на Народното събрание при обявяването на Независимостта през 1908 г. През 2009 г. Музеят на занаятите в Троян издаде неговата мемоарна книга „Автобиография и спомени”. „Реших, ако бъда избран от Събранието, да работя. И работих – нещо, което ясно личи от дневниците на Събранието, което най-често председателствах аз. Доволен съм, че успях да ръководя заседанията без инциденти”, четем в мемоарите. Никола Гимиджийски е баща на известния троянски писател, стопански деец, общественик, адвокат и вестникар Димитър Гимиджийски. 

Т21

Начало

 

Още по темата:

• Денят на Независимостта (2016 г.)
  
• Денят на Независимостта – 22 септември (2017 г.) 
• Честването на Независимосттта в Троян
  
• От Съединението до Независимостта (2021 г.) 
• Обявяването на Независимостта (2022 г.)

Tweet