* „И ние не го (до)разбрахме. Утехата е, че така е с големите, малките не могат да видят ръста им. Така и с малкия Троян и големия Ивайло“
Поклон
В НАЙ-НОВОТО си време Троян имаше един голям поет, национален поет, поклон. След ненавременната му кончина – големите поети винаги си отиват ненавреме (и не(до)разбрани) – литераторите го определиха като явление, и то от най-ярките. Разбира се, в Троян бе непризнат, и неразбран, че и нещо повече (несретната му „обвивка“, а и тукашното му несретно битие му докарваха какви ли не проблеми, присмехулните погледи бяха най-малкото). Идвал е в редакцията, публикувал е в Т21, но и ние не го (до)разбрахме. Утехата е, че така е с големите, малките не могат да видят ръста им. Така и с малкия Троян и големия Ивайло. Ивайло Иванов (1972-2016).ВЕЧНА МУ ПАМЕТ в поетичните небесни селения. И все пак можеше Троян да го почете приживе. Трябваше. Не толкова заради него, заради нас си. Но това е положението, малкият и големият…
Генадий Маринов
Бел. ред. Това по-горе го казах по повод излезлия в началото на новата 2025 г. сборник „Изборът на поета: Ивайло Иванов“ (издание на Великотърновския университет), събрал материалите от юбилейната национална научна конференция „Изборът на поета: 50 години от рождението на Ивайло Иванов“, провела се през м. декември 2022 г. Ето и думи от предговора на съставителите на сборника: „ (Има) една специфична традиция, според която в поезията понякога се появяват интимни лирици, поети на сърцето, които ненадейно стават близки на читатели от различни поколения със стиховете си, превръщащи се в съкровени вътрешни монолози на всеки човек. Към тях дори критиците и изследователите не рядко се обръщат по малко име. Най-известният случай в българската литература е Димчо Дебелянов, когото мнозина назовават просто Димчо - знак за надисторична интимна близост с поета, за неусетно преливане между читателска и човешка обич. Подобен ефект, макар и в други времена и в други мащаби, се състоява около присъствието на Ивайло Иванов - обичан лирик, един автентичен поет, който в своята доброта и несрета, в крайната си отдаденост на творчеството и осененост от словото, заживява в паметта и думите с малкото си име - Ивайло. Поет за уединение и споделяне".
Още по темата:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)