Трябваше ли да ти дойде Джокович на крака?

* „Истината е, че световното тенис божество Джокович не си поръча чалга заради себе, а за да се хареса на нас“

Радослав Бимбалов

Взето назаем

Авторът Радослав Бимбалов (50 г.) е пловдивчанин, писател, публицист, рекламист и особено важното – в обърканото ни и плашещо с тази си обърканост българско, а и световно настояще – ярък и безкомпромисен анализатор на днешния ден, ориентир.

Преди броени дни (17 септември) в България дойде Новак Джокович – тенис божеството, както справедливо и без да е пресилено го определи г-н Бимбалов – най-големият в своя спорт за всички времена (аз също съм му заклет фен – бел. Г. М.). И усетихме блясъка му в демонстративния приятелски мач с нашата звезда Григор Димитров – забавен, добронамерен, земен, голям. Но… „чалгаджия“.

Мразя чалгата, смятам, че е едно от големите български проклятия, от най-големите злини на нашия безкраен и още неслучил се докрай български преход към демокрация, един от българските ни провали. Но продължавам да съм фен на Джокович и след като си поръча (и не получи) маането „Луда по теб“ в зала „Арена София“, а вечерта на ухо му го пя родната чалга дива Камелия. Защо – текстът на Радослав Бимбалов по-долу, взех го от профила му във фейсбук, го обяснява: защото ние сме чалгаджиите и Джокович не ни е виновен.

Генадий Маринов

Новак Джокович в „Арена София“, 17 септември 2024 г.

КИПНА и преля това с Джокович и чалгата. Без значение дали отричаме друсането на телеса или го намираме за традиционна ценност, време е да си признаем нещо. Джокович е израснал с тази музика, тя е част от неговата културна среда, той може да я слуша по всяко време, където, както и колкото си поиска. Дали го прави си е лично негов избор и негово право. Няма да му се разсърдя дори ако слуша излизащото от бетонните пръсти на Клайдерман, което ми е точно толкова нетърпимо, колкото Камелия.

ИСТИНАТА е, че световното тенис божество Джокович не си поръча чалга заради себе, а за да се хареса на нас.

ЗА НЕГО, съвсем логично, българите са народ, който преди няколко десетилетия избра да копира неговата собствена поп-култура, за да я превърне в своя естрадна религия. Помня много добре как сръбските, гръцките и турските ритми пробиха сцената у нас, как певици, облечени като нелепо разголени абитуриентки, се лепнаха до тези в народните носии и ги превърнаха в личен антураж, в тъпоумна сценография. Помня как медиите постепенно преместиха тази небългарска музика, с преписана музика и просташки текстове от кръчмата в телевизора, изпълнителките станаха публични икони, а господин „Пайнера” получаваше евросубсидии, за да гради империя. Помня как съвсем кротко допуснахме тази музика да засища необходимостта на българите от родна, българска автентичност като им пробутва откраднати ритми.

ТРЯБВАШЕ ли да ти дойде Джокович на крака, че да се сетиш какво си направила, тъжна, изгубена българщино?

19 септември 2024 г.

Радослав Бимбалов, във фейсбук

Начало

Tweet