Поредният много троянски и много важен – за троянската ни памет и самочувствие – текст на добрия приятел на Т21 Тихомир Ковачев. Авторът, знаете, живее от над 30 години в САЩ, но остава дълбоко свързан с родния град, с хората и приятелите си тук, с всичко, което се случва в Троян – успехите и неуспехите ни. В миналия брой г-н Ковачев ни разказа за своя (най-)голям приятел – троянския топ адвокат Димитър Илковски, напуснал ни неотдавна. А сега, в този си материал, припомня за друг голям троянец, една от емблематичните троянски личности, един от (най-)заслужилите строители на модерен Троян, за съжаление, по политически и подобни причини, несправедливо премълчаван и пренебрегван дълги години – Димитър Гимиджийски (1893-1966). Адвокатът, общественикът, вестникарят (издавал и списвал прочутия в. „Хемус“), писателят, авиаторът, стопанският деец, който е в основата на някои от най-значимите дела в града ни (сред тях „Копроиз“/сега „Лесопласт“, Водния синдикат, хижа „Амбарица“ и много други), за кратко и троянски кмет, лидерът на един троянски елит, който, през първата половина на 20. век, прави колкото никой друг за любимия Троян и постепенно го превръща в истински град. Г-н Ковачев има преки впечатления от Димитър Гимиджийски и това дава допълнителна енергия на текста му, четете, заслужава си. Т21ВИНАГИ, когато минавам покрай къщата на Димитър Гимиджийски на ул. “Славейков” в Троян, в мен оживяват спомените за безгрижното детство, за хората в махалата, за весели и не толкова весели случки. В тази къща живяхме на квартира с моето семейство 14 години (от 1958 до 1972). Въпреки че с течение на времето някои спомени започнаха да избледняват, то споменът за чичо Димитър (както аз го наричах) остава дълбоко запечатан в моето съзнание. Историците може би ще дадат по-точна оценка за неговите качества като обществен деец (кмет на Троян за кратко време), писател, адвокат, преводач, хуманист. За мен той си остана човек с крещяща скромност, мъдър, любознателен и отзивчив. Истински естет!
Димитър Гимиджийски – млад и по-късно |
КОГАТО чичо Димитър и генералът седяха на кафе в лятната беседка или в северната стая на втория етаж, в тях оживяваха спомените от войните. Аз се присламчвах към тях и затаявах дъх. Понятия като аероплан, военни маневри, авиационни бомби, фортификация, капитулация и други допълнително изостряха детското ми любопитство. Над леглото в своята стая беше закачил своя снимка в авиаторска униформа от Балканската война и аз изпитвах детска завист, че той е летял на „аероплан”, а аз все още не!
С БАЩА МИ и с учителите по литература в троянската гимназия Иван Топалов и Минко Колчевски разговаряха на литературни и краеведски теми, свързани с Троян. Тогава те бяха предимно слушатели и си водеха някакви бележки.
ДИМИТЪР ГИМИДЖИЙСКИ беше запален планинар. Отлично познаваше троянския Балкан и често ходеше на излети с приятели. Брат на неговата съпруга леля Мара беше колоритният хижар на х. „Амбарица“ Кара Кольо. Голям чешит! Двамата оживено разговаряха и коментираха проблемите на старата хижа и трудностите по нейната поддръжка; уточняваха коя пътека накъде води в Соколово стене или Марковата дупка.
Корицата на мемоарната книга на Димитър Гимиджийски „Поглед към три войни“, 2005 г., издание на Музея на занаятите |
ЧИЧО ДИМИТЪР беше спокоен и уравновесен човек. Единствения път, когото го видях видимо развълнуван и с повишено настроение, беше когато му се роди внук, кръстен на него – Димитър. Щастлив влезе в нашата стая и с отворена кутия бонбони „Лакта“ (много модерни за времето си) почерпи всички ни.
СЛУЧИ СЕ така, че с неговата дъщеря и зет аз и моята съпруга след години станахме неразделни семейни приятели. Чичо Димитър отдавна си беше отишъл от този свят, но спомените и разговорите за него отново оживяваха. Бях силно впечатлен, когато научих от тях, че неговата пиеса „Бойка“ е била поставяна в софийски театри. Понатрупал известен житейски опит, прочел доста от неговите литературни произведения, бях вече в състояние да свържа детските си спомени и да изградя в себе си образа на един голям троянец. Унижението и несгодите, които беше понесъл от „народната власт“, не бяха го направили озлобен и отмъстителен човек. Напротив! Той запази своето достойнство и великодушие – никога не го чух да се оплаква или да хленчи. Полагаше грижи за своята сестра, останала млада вдовица с душевно болния си син, предоставяйки й безвъзмездно две стаи на първия етаж в своята къща.
ТРОЯН е родно място на такива известни личности в България като Иван Хаджийски, Ангел Балевски и други. На тях е отдадено заслужено признание – има паметни плочи, писано е много за тях. Моето скромно мнение е, че до тях може да бъде поставен и Димитър Гимиджийски. Не само като виден интелектуалец, писател и обществен деец, но и като човек с високи критерии, изпреварил времето си и посветил сили и умения за развитието и просперитета на нашия град.
Тихомир Ковачев
Бележка на редакциятаНаучихме, че г-н Ковачев – по своя инициатива и със собствени средства и в партньорство с Музея на занаятите – е подготвил паметна плоча за Димитър Гимиджийски, която е готова и съвсем скоро ще бъде поставена на къщата на именития троянец. Въпросната къща красавица, намираща се на ул „Петко Р. Славейков“, в централната част на Троян, е била сред архитектурните забележителности на града ни, после запада, но преди година бе основно реновирана от новите си собственици, с чието съгласие ще бъде поставен мемориалният знак.
Къщата на Гимиджийски в днешния си вид –преди приключването на ремонта, м. май 2024 г.Т21
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)