„Занаяти и нрави от Троянско”

* Над 200 експоната включва изложбата в София, посветена на 50-годишнината на Музея на занаятите – Троян * На откриването (14 юни, 11:00 ч., Етнографския музей при БАН) – почерпка с троянски ракии и блажено жито

Предстоящо

„ЗАНАЯТИ И НРАВИ ОТ ТРОЯНСКО” е озаглавена мащабната изложба, която троянският Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) организира в Етнографския музей при БАН в София. Събитието е по покана на домакините и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Троян и „Винпром – Троян” АД, а поводът е 50-годишният юбилей на троянския музей, който ще се чества през м. октомври т.г. Идеята на изложбата е да представи Троянския край като място със съхранена специфична материална и духовна култура. Откриването е на 14 юни (четвъртък) от 11:00 ч. в залите на Етнографския музей в София на пл. „Княз Александър I” №1.

ЕКСПОЗИЦИЯТА включва над 200 движими културни ценности от различни раздели на народното изкуство – керамика, художествено дървообработване, металообработване, художествен текстил. Сред тях са безспорни образци на местните занаяти като настолния кръст, изработен от братята Илия и Кирил Тотеви – майстори златари от Троян; кръстът е подарен от братя Тотеви на църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник и за своята работа Илия Тотев е отличен на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. с диплома и сребърен медал.

СПЕЦИАЛНО Е МЯСТОТО в изложбата на светицата покровителка на град Троян – св. Параскева-Петка. Църквата „Св. Петка” в Троян е съградена през 1835 г. на мястото на стар параклис със същото име. Много са свидетелствата за почитта към светицата в нашия край още от периода на турското робство. Официално с решение на Общинския съвет през 1993 г. 14 октомври – Петковден, е обявен за празник на Троян. Показаните в изложбата две икони са от фонд „Изобразително и приложно изкуство” като едната датира от края на 19-ти век. Създателката на втората икона – Борислава Кацарова, печели с творбата си конкурса на Община Троян, посветен на 135-тата годишнина от обявяването на Троян за град. Място в изложбата са намерили и изображения на светците покровители на занаятите – св. Атанас, св. Антон, светите равноапостолни Константин и Елена, св. Спиридон. Иконата на св. Атанас епископ Антиохийски е дело на братята Наум и Ненчо Илиеви от Дебърско и е от църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник, където братята са работили.

ПРОИЗВЕДЕНИЯТА на майсторите грънчари също заемат подобаващо място в експозицията. Посетителят ще се удиви на изкуството на майсторите Баю Добрев и Стойко Шошков и на техните чинии с рисувани „Захариеви китки”. И, разбира се, на голямото разнообразие от стомни, правени само в Троянския край – „Троянка”, „Динченка”, „Ловчанка”, „Шейтанка”, „Булка”, „Рогачка”. Делви, ръкатки, бардуци за ракия, чинии от края на 19-ти и началото на 20-ти век показват разнообразието от форми, изработвани от троянските грънчари. Със своята старинност и изящна естетика ще ни впечатлят пукал за вино от 1860 г. и чиния от 1852 г.

КРАСОТАТА на троянските тъкани и плетива ще открием в даровните пешкири, църковни месали, плетени вълнени чорапи, както и чергите „на ножове” и на „колела”, в които е втъкано усещането за красота на балканджиите. От празничната женска носия ще привлече вниманието ни престилката „на гюлове”, слагана само по специални поводи. Другата слава на Троянския край са дървообработващите занаяти – горянство, стругарство, бъднарство, бъчварство, пирография и дърворезба. Техни произведения са овчарските чаши, бакъли за вода, бъклици, гаванки, паници, пирографирани кутии, детска люлка и иконостас.

В ИЗЛОЖБАТА ЩЕ ВИДИМ изписани и основните житейски принципи, от които се ръководи общността на еснафите, правила, направляващи цялото им съществуване. Например „От чирак, който прави сметка на чорбаджията си, човек не става”. Особено внимание заслужават и екземпляри от първите издания за историята на град Троян – книгата на учителя Власи Илиев „Град Троян” в 2 части (1933–1934), „Град Троян” на Игнат Пенков (1941), „Популярни исторични бележки за Троян и околността” от Найден Шейтанов, „Спомени и очерки из българските революционни движения” от Минко Ив. Марковски, „Развой на учебното дело в Троян” на Найден Чакъров (1904), „През Троянския балкан” на ген. П. П. Карцов (1965), „Балканджийска летопис” на Ганко Цанов. Чрез издания представяме и няколко по-малко популярни троянски автори: Петко Топалов, Димитър Гимиджийски, Никола Габърски, Пейо Дулев–Пейдулини, както и известните – Ламар, Минко Николов, Христо Дудевски. Специално място сме отделили и на материали, рекламиращи и популяризиращи дейността на Музея на занаятите по страниците на периодични издания.

В ИЗЛОЖБАТА ПРЕДСТАВЯМЕ първите издания на трудовете на прочутия ни съгражданин Иван Хаджийски: „Бит и душевност на нашия народ” (1940), „Психология на нашето иманярство” (1940), „История на нашите нрави” (1938), „Психология на военната дисциплина” (1940), „Върху бита и психологията на нашето еснафство” (1937), „Оптимистична теория за нашия народ” (1938), „Нашите затвори” (1937), „Авторитет, достойнство и маска” (1933). Показваме също така документи от личния архив на – карта за самоличност, визитна картичка, свидетелства за зрелост от Търговската гимназия в Свищов и Втора мъжка гимназия в София, студентски книжки и дипломи от двете специалности висше образование, които е завършил – философия и правни и държавни науки, лична кореспонденция. Сред документите е и единственият предметен експонат, принадлежал на Иван Хаджийски - неговият ръчен часовник.

ЧРЕЗ БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ зрителят изгражда своята представа за селището - типично занаятчийско, с главната улица, с дюкяните, пазара, Марковския мост, но и неочаквано различно (с театъра, оперета, джаз състав). Проследено е превръщането на занаятите в индустрия чрез фотографии и разказаната история на електрификацията на града, построяването на ж.п. линията и на няколко от големите промишлени предприятия – „Елпром”, „Машстрой”, „Георги Димитров”, „Болшевик”, които днес не съществуват или са в променен вид и статут.

НЕ Е ПРОПУСНАТО и представянето на Троян чрез един от знаковите домашни занаяти – производството на сливова ракия. „Винпром - Троян” АД като съвременна структура, която институционализира една много важна за троянци традиция, също има своето място в изложбата. За пръв път се прави опит в подобно представяне на региона да се покажат усилията от 20-те и 30-те години на ХХ в. Троян да стане курорт. Чрез статии от вестник „Хемус” (1928-1932 г.) се илюстрират грижите на местните власти и обществени организации за курортните селища в региона, за неговото рекламиране.

ВСЕКИ ПОСЕТИТЕЛ на изложбата ще може да види чрез видеоматериали и технологията на занаятите, които са практикувани в Троянско. Организаторите са подготвили за гостите в деня на откриването на изложбата възможността да дегустират от ракиите на „Винпром - Троян” АД и блажено (сватбарско) жито – два от характерните за Троянския край специалитета. Заповядайте! Ще повторим - откриването е на 14 юни (четвъртък) в 11:00 часа в залите на Етнографския музей в София на пл. „Княз Александър І” № 1.

МНХЗПИ - Троян

4 коментара:

Анонимен каза...

Абе тук защо няма коментари? Няма какво да се плюе май??? Браво на Общината, Музея и "Винпром"!
Браво!!!

Анонимен каза...

Защо станахме такива? Не искам да вярвам, че Троян е само мрънкане и плюене. Защо не се израдваме на новини като тази? Защо не подкрепим добрите идеи?

Нели Генкова каза...

Може би позитивните и разумни хора са просто по-тихи. Както и в реалния живот - първо ще се сблъскаш с простака, той е лесно забележим. С написаното, разбира се, не искам да омаловажа стойностните коментари в сайта - кратки и остроумни, или по-изповедни и лирични, или критични, но по същество. Но те са все по-голяма рядкост и аз взех да се отегчавам от това троянско виртуално място. За успокоение - самото интернет общуване в своята анонимност генерира лоша човешка енергия. Скоро четох в статия на Бойко Василев, която засягаше и поведението на хората от форумите, следното: "Дали днес Айнщайн нямаше да бъде самотен и тъжен дописник на сайт за летящи чинии?". Въпрос на комуникационна среда и нейните правила. А що се отнася до музея - аз вярвам на това, което се прави в него, и мисля, че е едно от малкото троянски места, от които можем да очакваме качествен продукт.

Анонимен каза...

Поздрави за Нели Генкова. Хайде да не бъдем толкова тихи! Само че аз пък не мисля, че местата с качествен продукт в Троян са толкова малко.

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |