ДЪЛГОГОДИШНИЯТ директор на Художественото училище в Троян, сега НУПИ „Проф. Венко Колев“ Христо Йонков откри самостоятелна изложба, озаглавена „Керамиката в моя живот“, в зала „Никола Манев“ на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата Орешак, 3 юни 2026 г. (авторът е родом от Габрово и от години живее в София/Божурище, а лятото е в задължителна „творческа командировка“ на морската си вила, но личната му и творческа връзка с Троян си остава ненакърнима – бел. ред.). ХРИСТО ЙОНКОВ е керамик с известност у нас и чужбина, член е Съюза на българските художници, а негов преподавател в Художествената академия е бил самият проф. Венко Колев. Творческият му път е богат и интересен – работил е в областта на монументалната керамика, има участия в международни форуми и изложби във Франция, Италия, Германия, Испания, Китай, Румъния, Дания, Турция, Сърбия, Хърватия, Беларус, Япония, Китай. Носител е на престижни награди в своята област.
НАСТОЯЩАТА експозиция събира в себе си близо 50 керамични пана и пластики, носещи характерния му стил и философски послания. Прави впечатление пи инсталация от дърво с малки керамични елементи. В колекцията от керамични творби (напомнящи кули, розети, конуси, кълба, миди, раковини, лодки) откриваме една, сякаш заложена дълбоко, идея, която ни отвежда към праначалото на човека – някъде в митологичните времена, при библейските идеи за сътворение и битие. Пластиките са изградени от светла и тъмна глина, ярък контраст, напомнящ за даоистките два принципа на битието – Ин и Ян, и сложния диалог между тях. Високите пластики носят алюзията за Вавилонската кула, а заедно с нея и идеята за стремежа на човека към познаването на непознатото, трудно обяснимото и съвършеното, наречено Бог. Част от тези форми изглеждат съвсем умишлено недовършени, сякаш за да напомнят отново, че за човека достигането до абсолютната истина е сякаш невъзможно, но той продължава упорито да опитва. На високите форми контрастират прилепени до земята ниски, които сякаш говорят, че именно от нея (земята) тръгва всичко и не бива да го забравяме, а керамиката се явява една енигматична игра на стихиите – Земя, Вода, Въздух и Огън.
![]() |
| С дъщеря си Димитра и колегата Енчо Ганковски и с приятелите Хасъмски от Черни Осъм, Национално изложение, Орешак, 3 юни 2026 г. |
Лина Борджиева,













По-нова публикация






















0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)