Премиера на мемоарите на фабриканта Никола Цонковски

* Уникалният „текст от чекмеджето”, писан тайно през 70-те години от големия троянски обувен моделиер и предприемач – виенския възпитаник Никола Цонковски, бе издадена от Музея на занаятите, със съгласието на семейството на автора, в края на миналата година

 

Предстоящо 

 

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ, подготвяме се за силен старт на годината. На 21 януари 2026 г., от 17:30 ч. в централната сграда на Музея на занаятите ще бъде представена книгата „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици (1912 – 1972 г.)”.

СПОМЕНИТЕ на обувния моделиер и предприемач, троянеца Никола Цонковски, са принос към незавършения разказ за българския 20. век. Това е книга за градежа, основан на балканджийския дух и европейската цивилизованост, и за унищожението, причинено от откровена завист и следдеветосептемврийски политически своеволия. Тя няма да остави равнодушни онези читатели, които се вълнуват от драматичните криволичения на националната ни съдба, от изпитанията за човешките ценности и от силните характери, отстояващи истината докрай.

ЗА КНИГАТА ще говорят стопанският историк проф. Пенчо Пенчев, научен редактор на книгата и Нели Генкова-Маринова, редактор на текста. Среща, в която всеки ще може да сподели личното си усещане за тази история. Бъдете наши гости в топлите и уютни* зали на Музея на занаятите!

Елеонора Авджиева, 

директор на Музея на занаятите, Троян

* Без ред. Тази част от поканата – „в топлите и уютни зали на Музея на занаятите“ доскоро би звучала шеговито. Но в края на миналата 2025 г. емблематичната троянска културна институция реализира (с общинско финансиране) мащабен и мечтан от десетилетия проект за решаване на проблема с отоплението на старинната каменна музейна сграда, строена през 1881 г.

 

***** 

Из предговора на автора

Преди 2-3 години моята жена ми каза: „Никола, ние сме в напреднала възраст, а животът не е безкраен. Единият от нас ще върви напред, а другият след него. Кой ще бъде първият и кой вторият, никой не може да каже. На децата си никакво наследство не можем да оставим, с което да ги подпомогнем и улесним в подготовката за техния живот, както тук обичайно почти всички родители правят. Апартаменти, подредби, коли – всичко от родителите или в голямата си част с помощ от родителите, а ние почти нищо не можем да им дадем. За да не мислят те, че ние нищо не сме създали и сме си пропилели живота, напиши на един лист поне как ни е отнета къщата.”

И не след дълго аз написах този лист. Но какво можеше да се събере и какво осветление можеше да се даде на един само лист, при толкова много събития и преживелици, свързани едни с други, а заедно с това и със загубата на нашата фабрика, на нашия дом и на всичко, създавано с толкова много труд и с толкова обширна предварителна подготовка.

А децата ни, внуците и цялото общество при една силна заинтересованост биват по съвсем друг начин осведомявани и осветлявани, следователно подвеждани – лъгани! Нашият внук ми казваше, че в училище учат и това, че фабриките са били заплатени на техните бивши собственици. В това време и нашият зет се обади: „Че и ние сме учили в училище, че фабриките са били заплатени”.

Значи така, заплатени са и въпреки това ние нищо не можем да ви дадем или оставим като наследство?! Къде са отишли парите, които са ни били платени, какво е станало с тях – пропилени? Милиони? И ние живеем постоянно в такава оскъдица и ограничени в потребностите на нашия личен живот!

По този повод аз се опитах да опиша протичането на живота ни във връзка с околните обстоятелства от времето на моите младежки, почти детски години до последно време…

Троян, 21 март 1975 г.

Никола Цонковски

 

Начало

Още по темата:

• Тъжната приказка за обущаря (1) 
• Тъжната приказка за обущаря (2)
• Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш... (1) 
• Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш... (2) 
• В едно изречение (103) 

Tweet