Езиково за еврото

* Заради България – на кирилица е „евро“, а не „еуро“ * Бъдещето ще реши: „цент“ или „стотинка“ * Третата страна на монетата * „Боже пази България 

В брой Актуализиран

Навръх Нова година сградата на Европейската централна банка
във Франкфурт грейна с надписите „Добре дошла, България“ на 
фона на синьото знаме на ЕС и „Св. Иван Рилски“ над 
изображението на българската 1-еврова монета с лика 

на светеца покровител на българите, 1 януари 2026 г.

Победата на една буква

ИЗПИСВАНЕТО на „евро“ на кирилица върху общата европейска валута е плод на дълга езикова и дипломатическа битка, която България води от момента на подписването на договора за присъединяване към ЕС. Европейската централна банка настоява за единство на името на валутата и предлага транслитерацията „еуро“. Българската страна – правителството и БНБ – категорично отказват, позовавайки се на правоговорните и правописните правила на българския език, кирилската азбука и факта, че езикът е част от националната идентичност (в българския език няма думи, започващи с „еу-“, освен чуждици, които обикновено се адаптират с „ев-“, напр. евангелие, евкалипт, Евгений). В крайна сметка на срещата на върха в Лисабон през 2007 г. е постигнато политическо споразумение и се приема, че на кирилица официалното изписване е „евро“. През 2013 г. излиза първата банкнота с думата „евро“ върху нея, заедно с латинското „euro“ и гръцкото „eypω“. 

100-тинка

ВЪПРЕКИ ЧЕ в официалните банкови документи се използва терминът „евроцент“, България успя да договори изписването на думата „стотинка“ върху националната страна на монетите си. Това е прецедент, подобен на този в Гърция, където върху техните центове е изписана думата „лепта“. Думата „стотинка“ е създадена, за да означи една стотна от лева, когато е въведена българската национална валута през 1880-те. Тя е национален еквивалент на „цент“ (от лат. centum - сто). Среща се във фразеологизми като: „не давам и пукната стотинка“, „цепя стотинката на две“, „работя за жълти стотинки“, „правя го на две стотинки“. „Стотинка“ е езиковата традиция, „цент“ е по-кратко, а в езика работи принципът на езиковата икономия. Близкото бъдеще ще покаже коя дума ще се наложи в ежедневието. Предположения?

Виж гурта

ТЕЗИ ДНИ повечето от нас научиха думата „гурт“. Тя има немски произход (Gurt – колан, пояс) и в нумизматиката означава третата страна на монетата – нейния страничен ръб или обръч. В миналото гуртът е бил гладък, което позволявало на недобросъвестни хора да „изпилват“ малко количество ценен метал (злато или сребро), и за да се предотврати тази измама, започнали да обработват ръба с различни нарези или надписи. Днес гуртът изпълнява три основни функции: защита от фалшифициране, помощ за хора с увредено зрение, естетика и символика. Според европейските правила само монетата от 2 евро позволява специфичен надпис по ръба. На холандските монети пише „God zij met ons“ (Бог да бъде с нас), на немските са поставени думите от националния химн „Еinigkeit und recht und freiheit“ (Единство, право и свобода), белгийците са поставили своя девиз „Еendracht maakt macht“ (Съединението прави силата), финландците – „Suomi finland“ (името на държавата на финландски и шведски), последвано от три лъвски глави. Върху ръба на българската монета е изписано „Боже пази България“.

„Боже пази България!“ 

На гурта на 2-евровата монета се чете
надписът „Боже пази България“, сн. Pitarfoto

НАДПИСЪТ „Боже пази България“ не е нов за нашите пари – той е зареден с много история и символика, датираща още от Освобождението. Изборът му за ръба на монетата от 2 евро е съзнателно търсена връзка с миналото. Надписът се  появява за първи път върху българските монети в края на 19. век. Той е бил стандартен елемент за златните и сребърните емисии в периода 1882-1943 г. След като е отсъствал от нашите монети в продължение на над 80 години (по време на социализма и след това), неговото завръщане символизира възстановяването на една стара държавна традиция. Много хора забелязват, че в надписа липсва запетая след обръщението „Боже“. Това не е правописна грешка в съвременния смисъл, а историческа възстановка. На старите царски монети надписът е бил изписван точно така – с главни букви и без препинателни знаци. 

 

Информацията събра и отся: Нели Генкова-Маринова 

 

За дизайна, състава и независимостта

 

* „Боравехме с евро, маскирано като лев. Вече е по-лесно, за щастие!“

Бележка на редакцията

БЪЛГАРСКИТЕ евромонети – те са в осем различни копюри, от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки/цента и 1 и 2 евро – приличат в някаква степен на досегашните ни монети (стотинки/левове), но са по-различни и като дизайн, и като материал. Евромонетите за всички страни в еврозоната (с България вече 21 на брой) имат обща страна и национална страна. Дизайнът на общата страна е еднакъв, дело е на белгиеца Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор и съдържа изображения на ЕС/Европа. Дизайнът на българската страна на евромонетите е одобрен от БНБ през 2024 г. и включва: задължителни елементи – кръг от 12 звездички като на европейското знаме, надписът „България“ на кирилица, а за монетата от 2 евро и надпис на гурта, също на български, който, както вече споменахме, е „Боже пази България“; и незадължителни елементи – изписана на кирилица думата „евро“ на монетите от 1 и 2 евро, „стотинка“ на монетите от 1 стотинка/цент и „стотинки“ на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки/цента и годината „2026“ на въвеждането на еврото в България. На националната страна на българските евромонети са изобразени знакови български герои – Мадарския конник (1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки/цента), св. Иван Рилски (1 евро) и отец Паисий Хилендарски (2 евро). 

СЪСТАВЪТ на евромонетите е следният: монетите от 1 и 2 евро са биметални (от две части в различен цвят) – никелов месинг (сплав от никел и мед с преобладаващ никел) и медно-никелова сплав; монетите от 50, 20 и 10 стотинки/цента са от сплав, позната като Nordic gold (Северно злато) – съдържаща мед, цинк, алуминий и калай (без злато); монетите от 5, 2 и 1 стотинки/цента са от стомана с медно покритие, откъдето е и червеникавият им цвят. Евромонетите, както и евробанкнотите, на всяка една страна от еврозоната могат да се използват/валидни са във всяка друга страна от еврозоната. 

 

И ЕДНО важно уточнение за патриотично настроените противници на еврото. От 1997 г. насам българският лев не е независима валута, а техническа валута без самостоятелна парична политика (знаем защо, фалита на държавата ни и лева през 1996/7 г., резултат от провала на комунистическия експеримент и бандитския посткомунистически преход) – вързана първоначално за марката, а после за еврото. Или както образно го формулира варненецът Явор Пенев, собственик на туристическа агенция: „Боравехме (от 1997 г.) с евро, маскирано като лев. Вече е по-лесно, за щастие!“.  

Т21

Начало

Виж още по темата:

• Приемането на еврото е в наша полза, не друго, друго е другото 
• Рада Ганкова за еврото 
• Българин от Виена дари 5000 евро на троянския музеен комплекс „Балканци“ 
• Юлиан Попов: „Ние сме в еврото, процесът е необратим“ 
• Явор Божанков: „Да живее европейска България!“

Tweet