![]() |
| Стефан Генков-Лимона (1949-2024) |
Днес, 9 декември, се навършва точно година, откакто нашият незабравим и неповторим спортен коментатор – Стефан Генков-Лимона, си отиде от този свят. Бори се с жестоката болест до последно, бори се години и не се предаде до края, бе невероятно корав, голям мъжкар. Бе и спортист в най-обхватния смисъл на думата – учил спорт, цял живот практикувал спорт (играч и след това дълги години треньор по баскетбол, омагьосан бе от оранжевата топка, знаеше толкова и толкова обичаше баскетбола, но и изобщо спорта, бягаше, играеше тенис на маса, беше голям фен на волейбола, всичко спортно бе неговото), една от най-големите спортни личности на Троян. И, което за нас бе дар божи – имаше талантливо перо, находчиво, прозорливо, остро, забавно, в съчетание с куража да казва нещата без заобикалки, да бърка в проблемите и търси истинската истина, най-талантливото спортно перо на Троян. Бе атрактивен, забавен, шарен, авантюристичен. Липсва много, вечна му памет – и на нас, и на приятелите си. Преди няколко броя публикувахме думите за Лимона, по повод годишнината, от неговия земляк от с. Дебнево, приятел от детинство и също спортен човек – Иван Бояджиев, дългогодишен треньор по тенис на маса в Габрово. След това думата взеха Радослав Столаров, по-известен като Тафьо, един от големите баскетболисти от най-славните години (70-те и 80-те) на троянския БК „Чавдар“ и друг приятел от детинство и земляк дебневенин, проф. Христо Василев, дългогодишен преподавател в Технически универкитет в София. Сега, като своеобразен финал на тази паметна поредица, своето за Лимона ще каже неговият приятел и спортен съмишленик, наш приятел също Ислям Атакан, доброданският зет, който от години живее в Истанбул (заминава през 1989 г., досещате се защо), но през лятото е в любимия Добродан. Т21
| Ислям Атакан |
МНОГО приятели писаха за него, и аз съм в тази категория и реших да драсна няколко реда за верния си приятел. През 70-те и 80-те години на миналия век бях треньор (по тенис на маса) в Ловеч, а той (по баскетбол) в Троян. Събирахме се, говорихме си много по разни общи заседания и събрания, но… толкова. Моят бранш е тенисът на маса, неговия баскетболът. Той продължи в Троян, аз заминах за Истанбул.
ДОЙДЕ 1993 г. Един ден се движа в навалицата на Истанбулския пазар, блъскат ме, блъскам и аз, пазар. Изненадващо някой отзад ме ощипа по ухото. Обърнах се и изненада – срещу мен Джосито, висок 165 см, многократен шампион по тенис на маса за всички възрасти в България, голям шампион. Сядаме на кафе, тема на разговора – единствено България. Пита ме ходя ли си по Троян, Добродан. След седмица заминавам, казах му. А той споделя, че имал голям приятел от Троян. Каза името му, но аз се направих, че ми е непознато.
Лимона на финала в традиционния крос „По стъпките на Левски“, 18 февруари 2023 г. |
КАТО си дойдох в Троян, намерих Стефан, поздравих го от Джосито (Джеват Хасанов, шампиона по тенис на маса), много се зарадва. След това с негова помощ учредихме Спортния клуб за селски спортисти „Регионал“, обявихме Дебнево за център, защото Лимона осигури офис на клуба в къщата си в селото (без да иска наем). Бог да прости добрия Голям Човек!













По-нова публикация




























0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)