* Велизар Владовски – един софийски троянец разказва * "Дядови деветини" може да бъде намерена на книжарските щандове
в Троян и страната
в Троян и страната
НАСКОРО ОТ ПЕЧАТ ИЗЛЕЗЕ книжката „Дядови деветини” от Велизар Владовски. Авторът е троянец, който отдавна живее в София, но както се усеща и от неговите текстове, никога не е прекъсвал връзката с родния град. Роден е през 1957 г., майка му Райна Владовска е дългогодишен служител в Спестовна каса, баща му Тинко Владовски е елпромец. Велизар е възпитаник на троянската гимназия „Васил Левски”, след което завършва висше инженерно образование - съобщителна техника. Трийсетгодишният му стаж по специалността включва работа в Мобиком, Виваком, Глобул, Ериксон. ТОЙ Е ОТ ОНЕЗИ ТЕХНОКРАТИ, у които инженерното и хуманитарното мислене любопитно се съчетават. Има интерес към езиците, цял живот опознава света и през английския и руския. Потребността му да пише пък като че ли е наследствена. Преди години издава „Спомени за моя род” – увлекателно и мило четиво, предназначено само за роднини и приятели, написано от майка му, родом от Стражица. Синът му е икономист, а дъщерята, у която явно се е обадила артистичната жилка, следва режисура. „Дядови деветини” е първата му книга и е изработена изцяло от него – от текста, през предпечата, до впечатляващо добрите илюстрации.
КНИГАТА СПОДЕЛЯ житейския опит на един наблюдателен и категоричен автор с чувство за хумор, любопитство към другите и нетърпимост към човешката глупост. Някои от текстовете носят художествена недоизказаност, други са публицистични, трети представляват афоризми. Тук са и софийските трамваи, и троянските улици, и острешките дворове. Авторовите размисли следват ежедневието на днешния поуморен от прехода интелигент - от преброените 62 магазинчета само за дрехи върху 800 метра по „Солунска” до големите теми за надеждата, лицемерието, пътя на обърканото човечество. Написаното - със своята откровеност, непретенциозност, леки преходи от битовата подробност към житейския извод - оставя впечатление за сладък следобеден разговор между пишещия и неговия читател.
АКО НА НЯКОГО МУ Е ЗАЛИПСВАЛО едно непосредствено човешко общуване за тъжно-смешните неща около нас, „Дядови деветини” е подходящо четиво. Книгата може да бъде намерена на книжарските щандове в Троян и страната.Нели Генкова
*****
ЧАДЪРЪТ(откъс)Та едно време троянци си ходеха пеш – здравословно, бързо и най-вече сигурно: краката им никога не закъсняваха и знаеха точно за колко минути се стига от точка А до точка Б в летен и зимен сезон. Имаше обаче и един недостатък – дъждът. Половин час ходене в дъжда не е дори душ, а направо вана.
Нашите му бяха намерили цаката. Щом започнеха да падат първите капки, хуквах с два чадъра. Баща ми работеше на 15 минути от къщи, а майка ми – на още 15. Майка ми не държеше особено, но нямаше нищо против. За баща ми това беше нормалното поведение на син към родителите и ако, дебнейки облаците в края на работния ден, се опитвах да си спестя мокренето, се връщаше много ядосан. Не ми казваше нищо, но очите му се скриваха под веждите, а долната му джука увисваше като преяла пиявица. Естествено, при едночасовата разходка в дъжда, дори и с чадър, се връщах напълно мокър поне до коленете, но това беше неизбежната цена на ведрото изражение на бащиното ми лице.
Сега децата ми не биха си и помислили да хукнат да ми носят чадър, но щом завали по-сериозно, щерката ми звъни:
- Татеее, тук много вали, пък аз не си взех чадъра. Можеш ли да ме вземеш?
Ще мога, къде ще ходя. Като ми е писано цял живот все аз да съм този с чадърите.
*****
Нашите му бяха намерили цаката. Щом започнеха да падат първите капки, хуквах с два чадъра. Баща ми работеше на 15 минути от къщи, а майка ми – на още 15. Майка ми не държеше особено, но нямаше нищо против. За баща ми това беше нормалното поведение на син към родителите и ако, дебнейки облаците в края на работния ден, се опитвах да си спестя мокренето, се връщаше много ядосан. Не ми казваше нищо, но очите му се скриваха под веждите, а долната му джука увисваше като преяла пиявица. Естествено, при едночасовата разходка в дъжда, дори и с чадър, се връщах напълно мокър поне до коленете, но това беше неизбежната цена на ведрото изражение на бащиното ми лице.
Сега децата ми не биха си и помислили да хукнат да ми носят чадър, но щом завали по-сериозно, щерката ми звъни:
- Татеее, тук много вали, пък аз не си взех чадъра. Можеш ли да ме вземеш?
Ще мога, къде ще ходя. Като ми е писано цял живот все аз да съм този с чадърите.
*****
ТУРЕН АКЪЛ В ГЛАВА НЕ СТОИ (афоризми)
* Никой не знае всичко за всичко. Ако не питаш, ще те уважават глупаците. Ако питаш, ще те уважават умните.
* Давай втори шанс. Всеки може да сгреши. Не забравяй – казва се „втори шанс”, не „следващ шанс”.
* Безсмислено е да изискваш, ако не можеш да контролираш. Безсмислено е да контролираш, ако не можеш да санкционираш.
* Животът е безсмислен без принципи. Животът е невъзможен без компромиси. Важното е да прецениш с кои принципи можеш да допуснеш компромиси.
По-нова публикация
32 коментара:
Първият въпрос, който ми хрумва, е защо не са си държали по един чадър на работа тия родители!
Нещо не мога да го разбера това с чадърите,иначе афоризмите са добри!
Какво има за разбиране. Подобрил ни се е стандарта на живот. Преди пеша и с чадър, а сега в лека кола. Забравихме да ходим по земята, забравихме и много други по–обикновени и земни неща, отчуждихме се, и какво ли не още. Карай да върви!
Тия дни ми попаднаха три книги от художника и писател Дойчо Бояджиев, роден в с.Гумощник. И трите прочетох на един дъх. Върнах се в годините на детството си.
Няма нищо по–хубаво от природата, с нейната очарователност и многообразие.
Сърдечни поздрави на Дойчо, здраве и кураж.
Сърдечни поздрави и успехи на всички творци!
Еволюция все пак...Опитвали ли сте се някога да си представите живота без технологии и мпс-та?Би било весело и малко страшничко дори :)
Но наистина,трябва в основата на всеки човек да има заложена добра стойностна система.Егоизмът ще ни погуби.Отчуждаването и озлоблението насадено в хората е пагубно. Повече интелигенция ни трябва, но не тази измислената ,на само провъзгласили се парвенюта.И разбира се,трябва да се четат много и всякакви книги!
Еволюция за една шепа хора, а за останалите старите модели, опасни за сигурността на пътя.
За каква еволюция можем да говорим с доходите на мнозинството и всички дефекти на нашата икономика? Сламени колиби, и "боси по асфалта".
Жалко, и ние сме създания от човешкия род!
Поздравления за автора на "Дядови девитини",книгата си заслужава.
Прилича ми на Айса...
Кой е Айса?
Не е Айса, той някъде се покри.
Прав си. Не съм Айса.
Все пак кой е Айса?
Айса бе един страхотен коментатор в сайта на "Троян 21",но изведнъж изчезна,разсърди ли се, уплаши ли се...
Мерси! Може пък да се е преселил нанякъде. То в тая криза...
Мисля за Троян като за един много спокоен и сигурен град. Има ли от какво да се уплаши човек там?
Тоз 12 е голям смешник хахахахаха хохохохохо :)
Що бе 13? Кво му е страшното в Троян? Не съм чувал някого да са пребили, отвлекли, убили (освен при пиянска свада и то рядко).
12
Липса на среда, липса на култура (кино най-вече), никакво развитие в икономически аспект. Нощният живот е сведен до няколко смрадливи дупки, от които чалгата се лее на кило. Няма нито един нормален ресторант. Няма нито едно подходящо място за масов спорт.А и като цяло ,в Троян не се случва нищо значимо, което да диктува положително развитие на града ни (:
Аз съм 13, но 15 отговори изчерпателно и няма какво да добавя.
До 13 и 15.
Това е друго нещо. Аз питах дали в Троян можеш да се страхуваш от изявата на мнението си във вестник примерно.
За другото сигурно сте прави. Лятото след като завърших гимназия се молех по-скоро да ме вземат в казармата, защото умирах от скука. Сега след 5 години във Варна и 30 години в София, оценявам, че Троян си остава РОДНОТО ми място, в което, ако доживея до пенсия непременно ще се върна. Интересното е, че жена ми, четвърто поколение софиянка, мечтае за това завръщане не по-малко от мен.
Според мен в Троян има достатъчно добри ресторанти. Друг е въпросът, че троянци ги влече все към "новото". Щом се отвори ново заведение и целият град се изсипва там, а старите биват изоставени. И така почти всяка година. Може би това идва от недостатъчната динамика на живота, но в една Англия и Ирландия, хората по 50 години не сменят любимото си заведение - там са приятелите им, там са спомените им, там е "домът" им.
Колкото до атмисферата в заведенията - тя се създава от гостите. Ако сте редовни посетители на едно заведение, спокойно може да поискате да слушате свой тип музика и постепенно да смените музикалния фон с такъв, какъвто ви харесва. Може дори да има профилиране на заведенията (пак казвам - според мен като брой са достатъчни) - в едно чалга, в друго рок, в трето лек джаз, и всяко да привлече своята си клиентела. В днешно време поне не е проблем да се намери която и да е песен.
За спорта. Ако чакате някой да ви построи площадки и зали и да ви покани, няма да стане скоро. Предлагането следи търсенето. Едно време баскетболният отбор на Троян беше на едно от първите места в страната, футболният също не беше зле, имахме изявени колоездачи, отборът по ориентиране май и сега печели призови места. Ако има натиск от желаещи, ще се появят и съоръженията. Ако само се оплаквате по форумите... едва ли.
Виж, с безработицата проблемът е сериозен. Троян беше един от малкото, ако не единственият град в България, който успя да съхрани предприятията си, макар и в редуциран мащаб през прехода до сега. Вижте какво стана с Ловеч, Монтана, Враца, Видин... За съжаление сегашната криза срина и троянския бизнес, но троянецът е жилав човек и мисля, че пак ще намери начин да излезе от ситуацията.
В Троян казвате нищо не се случва. Ами те нещата не се случват сами. Случват ги хората. Вие сте едни от тези хора. Животът, както е казал Шекспир е сцена. Не е салон, където си седиш в креслото, люпиш семки и чакаш някой да те забавли. Ако сам не излезеш на сцената, забавлението не се получава. Пък и всяко забавление е като секса - по интересно е да участваш, отколкото да гледаш. Освен ако не си извратен или немощен. :))
Така че момчета и момичета, от вас най-много зависи да направите града си такъв, какъвто го искате. А старците като мен само мечтаят да си поседнат на пейката под сливата и да се наслаждават на спокойстивето.
Велизар Владовски
Е ти какво предлагаш, Велизарка - да хванем и подстрижем бълхите от улиците, да продадем вълната и с парите да си направим спортни площадки ли? Ние си плащаме данъците и таксите (тоест - ние даваме парите за площадки,зали и т.н.),които хич не са малко и при разумно управление - този готина може да се направи спортна плошадка,догодина проект за зала,по-догодина - самата зала и т.н.Лошо,незаконно,небрежно,неморално,търсещо лично облагодетелстване - управление на парите,които ние плащаме ( плащаме с идеята да живеем по-добре,да ни е по-комфортно,по-чисто, а то става обратното )там е проблема, Велизарка,там.Една проста сметка- на 4 мил. заем лихвата за 1 година е около (приблизително)250 хил. лева !!!Това са и площадки,и градинки,и алеи,и зали!
Поздрави : Тодоров
Е, аз ако можех да решавам такива проблеми, нямаше да издавам разказчета. Трудно мога да дам конкретен съвет, защото не съм бизнес ориентиран човек.
Но.
Взимам твоите думи - управлението. Управлението си го избираме ние. Колкото по-малък е града - толкова повече го избираме ние, щото в София нямам идея за кого гласувам като човек и гласувам като всички - цветно. Това първо. Второто - след като този човек седне на кормилото му се оказва натиск. Едно бебе докато не ревне, майка му не му дава да суче. При достатъчно натиск резултат рано или късно се получава. Това по въпроса за спортните площадки.
Естествено, когато парите са малко нещата стават по-бавно и по-трудно, щото дупките са много, но не е невъзможно. Само че ние от много отдавна сме свикнали да ни се дава. Едно време не казвахме "купих си апартамент", а "дадоха ми апартамент". И сега очакваме кметът и помощниците му сами да се сетят. Е, и най работният вол, ако не го ръчкаш с остена, ще легне и ще преживя.
За беднотията изобщо. Тежко е. Сам го усещам. Ще речеш "Да, бе - в София го усещаш". Да. Усещам го. Първо при моята квалификация и опит бях точно една година безработен. Дори като охрана не можах да си намеря работа, макар че съм едричък поне на вид. И за друго ме засяга. От години искам да се прибера в Троян. Жена ми е с инвалидна пенсия 100 лева. Ако можех да си намеря работа за 7-800 лева заплата, още утре тръгвам. Ама знам, че няма и си натискам парцалите в София, белким доживея до пенсия.
Нещата имат субективна и обективна страна. Субективно българинът е много изобретателен, но на дребно - да скалъпи нещо да подпре кочината. За по-едрите неща българинът е песимист и първо се сеща как и защо нещата няма да станат. Малко са тези, които имат смелостта и умението да захванат истински бизнес. Не говоря за търговията. Търговията НЕ Е бизнес, а узаконено мошеничество (да ме прощават търговците - те не са виновни, че играят по тези правила). Писал съм го в книжката - В София на "Солунска" на 700 метра има шейсет и кусур магазинчета само за дрехи. Е как тази нация да саздава продукт като всичко живо се е юрнало да препродава.
Най-лошото обаче е, че има силни обективни обстоятелства, които ни тикат надолу. Отварянето на България към Европа и света, вместо да подпомогне нашата икономика, още повече я смачква. Освен промишлените ни стоки, които по разбираеми причини не се продават навън, че и в страната, се оказа, че България, която е учила Европа, че и света що са това зеленчуци, в момента не предлага дори на селските си пазари собствени зеленчуци и плодове. Израел, произвежда зеленчуци за износ в пустинята си, а ние внасяме! Това ако не е идиотия. За съжаление не виждам как нещата могат да се оправят, при положение, че всяко нещо иска голям пазар, съответно големи инвестиции в технологии, а ние пари нямаме. Лисицата си захапва опашката. Не съм оптимист, но наистина разчитам на жилавостта на българина и умението му да оцелява. Меркел беше казала, че очаква кризата да трае 10 години. Аз бих казал 20 преди да стигнем нивото от 2008. Дано да се окажа песимист.
Велизар
Велизаре, съгласен съм напълно с теб, разбира се темата е много всеобхватна, щехотлива и изключително важна.
Ние българите обаче от край време се питаме " ти колко заплата взимаш", а пък за апартамента казваме "дадоха ми апартамент". Е, и ако това не е изкривяване, здраве му кажи!
Аз също като теб не съм оптимист. Всичко в България тотално се обърка, разбира се ние като народ и държава в новата ни история сме в перманентна нищета, мизерия, беззаконие и страдаме най вече от управници. Всички сме учили за велики наши ханове и царе! Ей богу не вярвам, че е било така! Това е една измишльотина за подхранване на фалшиво самочувствие, което никога не сме имали като целокупно цяло. Когато отидем някъде в чужбина с конкретно установени правила се съобразяваме, волю или неволю, с тях и се справяме добре, но не сме в състояние сами да си създадем такива правила, а камо ли пък да ги спазваме. Това е така защото сме стадо безверници, които гледат само и само да не се минат, а когато се огледат, постоянно и винаги, се оказват прецакани и минати. Това е неписан парадокс.
Пари като цяло наистина няма, но и с тези наличните не се работи добре. Много често сме евтини на брашното, а скъпи на триците. Наблюдавт се тотални управленски безобразия, като тези 4 милиона, които ще трябва всички да платим. Така и не се потърси от никого отговорност за виновното управление на европроектите. Всичко си е по старому, предишният кмет сега е председател на ОБС в Троян и нищо! Мълчание и .....мизерия, дупки, калпава инфраструктура и инфантилно поведение на гражданите с това си мълчание!
Бъдете здрави скъпи съграждани, за да можете да плащате повече дългове!
Уви 20, и аз трябва да се съглася с теб. Мисля, че тук е тесничко за такава тежка тема и ще гледам да не влизам повече в детайли, но за мен един от основните проблеми, които спъват прекрачването ни към по-добро е безнаказаността. Всеки следващ крадец (в най-общия смисъл) тръгва да краде с мисълта, че и на него нищо няма да му направят. Може да съм краен, но си мисля, че с няколко строго наказани преди 20 години, сега картинката щеше да е много различна.
Само един пример. Някъде по черноморието кмет обяснява, че нямяло да съборят незаконния недостроен хотел на някого си, щото било много скъпо. Така всеки следващ ще продължава да строи. Напротив - събори го, разчисти мястото и представи сметаката на собственика плюс глоба за незаконното строителство. Ако няма пари - за всеки 10 хиляди отлежава по една година в затвора. Ако това се случи с двама-трима, ще видим дали ще има други.
Знам, знам, че си мечтая, но уви, колкото и да се пиша прагматик и аз по някога изпадам в умиление. :))
21 съм пак аз - Велизар
До Велизар,аз съм 18-ти, пропуснах да те поздравя за книжката и да Ви (на съпругата ти също)пожелая здраве и спокоен живот,като се върнете след време в Троян.
Съгласен съм с теб с почти всичко в поста ти,но най-вече това за земеделието.И аз мисля,че там е правилната посока на развитие.Иначе в Троян е пълна трагедия.Мисля даже ,че ще става по зле,защото от кризата събраните пари от данъци (и такси )ще намаляват, а лихвите по заеми ще се вдигат ( и така на общината ще се наложи да тегли нови заеми -за да покрива стари и ще стане една ...)
Поздрави : Тодоров
Велизаре, радвам се, че сме на едно мнение, но всичко идва от управниците, от мнимата "нежна революция" от която, като се огледаш виждаш пак същите муцуни или техните деца, бутафорната ни псевдо демокрация от която по закон ни се дават много права, но възможност пък няма, за да ги осъществим тези права.
Кучето е заровено и там, че гражданите в България нямат права за законодателна инициатива. Хората се обезверяват, не виждат смисъл в каквито и да било действия и за това нищо не правят, дори не протестират. Това наше овчедушие е дрижирано и се поддържа от управляващите, които до сега не ме спечелиха с нищо. Просто влязохме в едно блато от което няма излизане.
Законите и те са написани в интерес на нарушителите, те имат права, останалите нямат. Съдът и той не гледа делата по същество, а по процедура и от тук един добър адвокат те имъква, каквото и безобразие да си извършил, защото някой от обвинителинте, ако е сбъркал съвсем незначително процедурата, някой срок или последователност, каквото и да си извършил, съдът прекратява производството като незаконосъобразно. Ето за това куп неуредици, отявлени безумия и чисти престъпления остават безнаказани. Защото у нас законите така са списани, че съдията може да се обоснове съвсем законно и да оправдае който и да е от страните по дадено дело, зависи само от това, кой ще плати повече.
Ей такава е нашата действителност, демокрация, ред, държава, община и каквото си щеш още. Затова не съм оптимист, а чудеса не стават. Както се казва чудото е пресечна точка на най-малко две закономерности, които за оправянето на проблемите за които пишем с теб-няма! Скоро няма и да има!
Хайде сега със здраве и с пожелания да имаш много нови творчески успехи!
Благодаря на 18 и 20 (24).
Аз се имам за реалист (макар, че някои биха ме нарекли песимист).
Смятам, че в следващите 50-100 години на човечеството му предстоят съдбовни промени. Ако надделее разумът и имат късмет, потомците ни ще живеят по-добре от нас. Ако не, опасявам се, че земята ще се отърси от най-големия паразит - човека.
Аз съм на 55. В най-добрия случай може аз и връстниците ми да изкараме относително сносни старини - надявам се поне малко по-достойни от тези на нашите родители. Надеждата ми е за децата и внуците ни.
Не бива да си кривим душата - въпреки яката криза, мисля че сме по-добре от 91-ва и 97-ма (дано не греша). Според мен все пак вървим напред, но много, много бавно.
Вярно е, че много зависи от отделния човек и народопсихологията като цяло, но те се променят с времето и обстоятелствата. Вярно, това е една от най-бавните промени, но се случва. Определено се случва.
В момента сме като бебе, родено в шестия месец - ще живее-няма да живее. Няма как да се сравняваме със здраво родените бебета в деветия месец. Доста време ще трябва да ги догонваме.
Преди години бях в Швейцария. Ходих в една къща-музей на някакъв търговец от 1560 година - на три етажа, с кухни, чешми, тоалетни и канализация. Дрехите, завивките и играчките на децата бяха като тези в България от началото на 20-ти век. Според Димитър Маринов - един от най-видните ни етнографи, в северозападна България основната част от населението е живяла в колиби от слама, забити до покрива в земята (землянки) заедно с добитъка до към 1850-та година. Няма как да наваксаме 400 години за век, още повече когато за половин век на практика сме спрели да се развиваме. И ракията и сланината си искат време за да станат хубави, какво останало за отделния човек, още повече за обществото. Европейците са живели в общество - градове поне 5-600 години. Погледнете още живите троянски къщи пръснати една по една из балкана. Ще ни трябва още доста време да се научим да живеем в съседство и да разберем, че изхвърления в двора на съседа ни боклук се връща в двоен размер в нашия двор.
Според мен шансът ни да станем нормален народ и да живеем сносно е 50 на 50. Следващите 50 години ще покажат коя петдесетица ще ни се падне.
Велизар
Според мен си прав, че сме по-добре от 91-ва и 97-ма. Очакванията ни, че като влезем в ЕС ще сме по-добре и ще се развиваме, останаха напразни. Сега, имам чувството, че ЕС ни пречи повече отколкото ни помага, защото са налице много рестриктивни изисквания, които ако изпълним се потапяме още повече.
За техните стандарти може би изискванията им да правят нещо положително, но за нашата икономика, ако има все още такава, ще са пагубни, а и хората ни, какво не преживяха, от едно робство в друго, от него към второ, а сега и към трето, това на ЕС??? Множко е за многострадалния ни народ!!!
С теб сме почти набори, аз съм на 54. От една школа сме, от едно време и с почти еднакъв светоглед. Това не е лошо, напротив, консенсус е нужен!
ЕС за нас е като пчела - има мед, но и жило.
Доброто е, че от време на време ни свива сърмите и бавно, но сигурно ни тика към по-добре организирано общество.
Второто е, че отпуска някакви средства. То това е малко танто за кукуригу, защото и ние внасяме средства, но дори като заем да се разглеждат, ако се използват правилно, са полезни.
За съжаление май до тук е доброто.
Лошото е, че тотално ни прецакаха дребния бизнес. Що мандри се закриха (за тях знам от първа ръка) - не били хигиенични, не отговаряли на европейските стандарти. Сигурно е вярно, но толкоз стотин години не сме измрели от ядене на сирене и кашкавал. Що не ни ги оставиха ние да си ги ядем, пък те ако щат.
По-голямото зло е, че унищожиха нашите сортове селскостопанска продукция като ни замерят с пластмасови домати и прави краставици. Би трябвало да има механизъм за защита на местния производител в малките държави, ако ще и само на собствения му пазар. Зимата видях в кварталния магазин чесън от АРЖЕНТИНА! Как е възможно търговецът да има интерес да домъкне чесън чак от Аржентина, а аз да търся под дърво и камък български и да няма (има само присаден китайски, който хем на вкус е китайски, хем на вид е български - взел калпавото от двете страни).
Най-лошото обаче е натискът върху нашата култура и образование. Там нещата отиват в посока, за която дори не ми се мисли.
Американците казват: "Ако животът ти подхвърля лимони, прави си лимонада" - демек намирай полза и в най-лошото.
Аз виждам полза в европейската криза - започна да се пропуква гримът на лицемерието и започват да се прокрадват истинските чувства на "европейците" към нашего брата. Като преглътнем обидата (за мен не е обида, щото винаги съм знаел какво мислят за нас - 15 години работа с чужденци) трябва да се радваме, защото отстъплението им от някои техни псевдодемократични и псевдохуманни позиции може да ни развърже ръцете при едно по-умно управление да си прокараме и ние нашите интереси. Дай Боже.
Велизар
Някой ще ми каже ли как мога да си напиша името вместо "Анонимен"?
Велизар
До №28, Велизар:
В "Коментирате като:..." отдолу под прозорчето с текста избирате опцията "Име/URL адрес" и си пишете името.
Благодаря 29. Пробвах всички други, но не и това. :)
Относно доброто на ЕС.
Пояснявам, тези средства в никакъв случай не са повече от колкото внасяме, дори са в плюс около 1 млрд. в полза на внесеното от нас.
Какво прави ЕС. Ами одобрява само това, което им изгодно на тях. Което се вплита в тяхните приоритети.
Единственото положително нещо е, че нашите управници внесли веднъж вноските и отпуснати им от ЕС, малко по трудно ги крадат. Не, че не крадат, но по-малко от обикновенното и са длъжни нещо да покажат(да очетат), и то стойностно, защото контролът е стриктен, дори доста се престарават.
Току-що, случайно видях тази книга. Изненадах се, но не много :) Ще я прочета. Искрени поздравления, Вельо :)
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)