Приемането на еврото е в наша полза, не друго, друго е другото

* И воят срещу еврото е жалък, безполезен, смешен… Но не е безобиден. Защото не е вой срещу еврото, а срещу Европа, срещу европейския избор на България, опитващ се да ни натика обратно в рашисткото блато

Предизвикано Позиция

В ЧУГУНЕНИТЕ глави – те поомекнаха след положителните конвергентни доклади и необратимото приемане на България в еврозоната от 1 януари, но продължават да са си чугунени и да дрънкат на кухо – няма аргументи. А голямата истина е, че българският лев е умъртвен отдавна. Още по татово време с фалита на социкономиката и изобщо на соцексперимента, не го казвам аз, сам комунистическият сатрап го заявява най-публично, неведнъж. И е доубит от Виденов, Гечев и компания през 96-а година. А с животоспасяващото влизане на валутния борд на 1 юли 1997-а де факто е заменен от марката/еврото, т. е. ние сме без лева си вече тридесетина години. Това е факт, факти!

И ВОЯТ срещу еврото – на копейката, волгата, цончо (с извинение! – бел. моя)***, нидялко, карбовски, гела, агент димитър, дачката, резидента и тем подобната пасмина и прорашиските им партийки, захранени с кървави кремълски пари, е жалък, безполезен, смешен. Като самите тях. Но не е безобиден. Защото не е вой срещу еврото, а срещу Европа, срещу европейския избор на България, опитващ се да ни натика обратно в рашисткото блато. Защото е предателство, национално.

СЕЩАМ се за една история от онази България, нормалната, която загубихме след преврата през 44-а, дано не безвъзвратно… Проф. Александър Балабанов, прочутият литературовед и университетски преподавател, и неговият още по-прочут приятел Елин Пелин, писателят, пили цяла нощ в едно софийско кафене. На сутринта професорът подхвърлил на Пелинко (така се обръщал към гениалния си приятел) – хайде да изпием по едно кафе в Париж! Нямало колебание и двамата другари махмурлии се качили на влака и… в Париж. Там със сигурност пили не само кафе. Побохемствали няколко дни в световната столица и се прибрали в България. 

ПРИПОМНЯМ горната напълно истинска случка по една основна причина. Тогава, споменахме кога, българският лев е бил истински лев (лъв) – златен, конвертируем, много по-различен от по татово време, което направило възможна и въпросната парижка разходка на двамата именити нашенци. За такъв лев си заслужава да се бориш. И в този план разбирам поляците или датчаните, които са проевропейци до мозъка на костите си, но не искат да заменят злотата/кроната си с еврото. При нас е друго, днешният български лев не е никакъв лев, още по-малко лъв… И приемането на еврото е в наша полза, не друго, друго е другото.

6 юни 2025 г.

Генадий Маринов

Карикатура: Христо Комарницки, в. „Сега“

*** Въпросното партийно и парламентарно недоразумение цончо ганев – което на всичкото отгоре е зам.-председател на Народното събрание и фактор в нелепата си партия (каквито факторите, такава и партията – бел. моя) и което наскоро лично подписа споразумението за сътрудничество на „вгъзраждане“ с партията на военнопрестъпника и масов убиец путин, същият цончо, който тъй вдъхновено, по подобие на кремълския гном медведев, играе ролята на ординареца/пуделчето на вожда за бучка захарче (статута на солташак) или/и от някакви по-сантиментални чувства, че чак да му се догади на човек – преди няколко дни налетя на бой на депутата от опозицията Явор Божанков, преди време пък, помним, същото недоразумение наплю друг опозиционен депутат. В залата на българския парламент! От простотия и от безсилие да бори аргументите с думи, но, със сигурност, и от усещане за безнаказаност. Питам публично двамата троянски мушмороци общински съветници, представители на същата нелепа прорашистка партия, дето дума не обелват на общинските сесии и единствената им съветническа активност е да се наредят да си получат хилядарката в края на месеца, дали подкрепят действията на своите столични началници, тук включвам и вандалската атака срещу сградата на ЕС в София? Призовавам ги да не се спотайват/срамуват, да излязат и да си кажат, мушмороците недни! 

Начало

Tweet