За тези, които държат половината небе и един месец

* „Тя е шефът в офиса, Тя е шефката в кухнята, Тя е шефът в леглото, Тя е шефът в главата ми!“, признава Мик Джагър в „She's the boss“ от 1985-a * „Могат да се изредят стотици имена на забравени и известни имена на български художнички, над 30 и в момента творят в Троянско“ * „Осми март е добър повод за мъжете да си спомнят времето, когато бяхме свестни момчета, черпехме се умерено, не мечтаехме за яхти и власт, стигаше ни добра стипендия и момичешки дрехи по пода“

 

Стефан Мичев, 2024 г.

Без музика не мога (4)

Помним го като учител и дългогодишен директор на най-старото и най-централно троянско училище – ОУ „Иван Хаджийски“, наследника на изгорялото възрожденско Жълто училище; по чието време уникалната училищна сграда от 1896 г., една от най-красивите в Троян, бе основно ремонтирана/реставрирана (със средства от фонда за хуманитарна помощ на Въоръжените сили на САЩ, виж „Грейналото ОУ „Иван Хаджийски“ – открито“ в бр. 22 на Т21 от 3 юни 2015 г. – бел. ред.). Знаем го и като художник – иконописец, портретист, шаржист, със свое място в днешната троянска арт действителност, забележим, художничка е и съпругата му Ели, пловдивчанка, дошла по любов в Троян, преподавателка в Художественото училище (НУПИ „Проф. Венко Колев“).

Отделно, това вече го знаят/помнят по-малко – е първият професионален диджей в Троян, като и до днес музиката е голямото му изкушение и любов, поп музиката, която за родените през 50-те, 60-те и 70-те бе повече от музика, прозорец и глътка свобода. Не познавах Стефан в този (му) музикален „дискурс“, но преди време, повече от година, попаднах на негов пост във фейсбук, разбира се за поп музиката; бе невероятен – ерудитско-музикантски и едновременно казващ толкова неща за времето ни, за всичко, текст, какъвто не се среща често (нито в мрежата, още по-малко в Троян). Оттогава го „навивам“ за негова рубрика във вестника ни, в началото се колебаеше, но вече му дойде времето. Кръстих рубриката му, без да съгласувам, „Без музика не мога“.

Поредният епизод от „Без музика не мога“ е по-особен, специален, някак по-щадящо-почтителен към обекта си. Защото той е или по-точно тя е, както пее Миг Джагър и авторът цитира съучастнически – „шефът в офиса, шефката в кухнята, шефът в леглото, шефът в главата ми“. Онова специално и незаменимо Божие творение, създадено, пак ще цитирам автора, „от биологичен материал на нашия праотец“. Жената! Поводът е женският месец март и женският ден 8 март.

Генадий Маринов

МЕСЕЦ МАРТ започна повече от нормално, без нищо излишно. Сутринта ясно, после облаци, пак малко слънце, пак  облаци и завърши с дъждец. Точно навреме и достатъчно, за да се образуват тук-таме локвички по улиците, които празнично да отразят светлините на уличните лампи. Нямаше го студеният хаплив вятър, помрачаващ доброто първомартенско настроение на  богонравното троянско общество. Закичваха се мартеници, хората, излъчващи сияние, дружелюбно се поздравяваха, хвърчаха благопожелания по вайбъри и месинджъри. В Рим 1 март се празнувал само от омъжените жени, независимо имат ли деца или още не. На този ден те получавали подаръчета от мъжете за Новата лунна година. Но по-важното, което и сега може да мине за иновативно, съпрузите изричали молитви за запазване на брака. Този необикновен семеен ритуал през вековете до нас е стигнал с поговорката „Лозето не ще молитва, иска мотика“. Тя ни учи да не се осланяме друг да ни свърши работата, най-вече вкъщи.  

Осмомартенски автожарж, авт. Стефан Мичев

В ПЪРВИЯ ДЕН на март римляните изразявали  почит към нощното светило и началото на хубавото време, помирението им със сабиняните, благодарение решаващата намесата на жените. И докато световни сили като Русия и САЩ, европейски държави, претендиращи за цивилизационни центрове и културни извори, определят официално месец март за женски едва през 20. век, в истинската люлка на цивилизацията, „нашата мила родна страна“, това е признато от памтивека. Хрисимият, миролюбив български народ не признава Марс пред Марта. За едни баба кавгаджийка, за други весела млада булка с двама мъже, стар пияница и млад купонджия, винаги  представяна с две лица, носеща радостта в дома. Народният фолклор подробно обяснява, защо тя  е ту люта, ту мила и добра, като всяка жена. Голям Сечко и Малък Сечко изпили общото вино, за нея – грънци. Марта първо страшно се ядосала, после, като напипала шишето с ракия, й минало. Друга широко разпространена версия за тъй променивия характер на Марта, неприлично претендираща за най-правдоподобна, е свързана с обстоятелството, че са я турили между Малък Сечко и Април. Каквато и да е истината за „Огненият образ на всичко женско“, със самото навлизане в тази непредсказуема част от годината цял свят се втурва в надпревара да подчертава приноса на жените към събитията в историята и съвременното общество. Настрани от високопарните, често фалшиви излияния на мастити словослагатели, най-вярно и кратко е заключението в едноименната песен от албума „She's the boss“ от 1985-a на Мик Джагър:

„Тя е шефът в офиса,
Тя е шефката в кухнята,
Тя е шефът в леглото,
Тя е шефът в главата ми!“

„ТЯ Е ШЕФЪТ!“ и толкоз. Какво тук има непрестанно да се спори кой е шия, кой врат, кой върти кормилото на щат. Има десетки теории как се управлява една жена, но нито една работеща. Каквото и да ти се иска, все ще те увърти и ще си наложи своето. По нашите гори и баири,  открай време се разказва историята за мъж, неиздържал на ежедневното командашорене, тръгнал с два коня по света да търси мъжкар, на който му се чува приказката вкъщи. Бял и черен, за да му е по-сладка наградата на този баш юнак. Тропал тук, чукал там, навсякъде срещал познатите до болка терзания мъжки. Ежедневно, ежечасно дялане на трески, досадно мърморене, връзване на кусури, непосилно домашно потисничество. Отчаян, но и поуспокоен, че навред е едно и също, понечил да се връща, когато видял в далечината малка къща. Решил за последно да попита  там, на края на човешката суета, какво е семейното положение. Още нестигнал, вратата се отворила и отворът й се изпълнил от грамадната фигура на як балканджия. „Какъв го дириш тук, бе?“ избоботил мъжагата. „Тъй и тъй“, набързо обяснил нашият проблема и какъв го дири чак там. „Ама ти луд ли се,бе,  как можеш да питаш такива простотии? Аз командвам тук и никой друг“.  Зарадвал се страдалецът  и тутакси му предложил да си избере кон, в знак на благодарност. От името на цялата силна, но угнетена  човеческа половина към единствения, непредал  мъжката чест и достонство. „Чакай само малко, да питам жената белия  или черния“, рекъл онзи и хлътнал обратно вътре.

С ПОДОБНИ случки е пълно в народната ни съкровищница, световната и тя прелива, а месецът пък е изпълнен с празници  и обичаи, обреди за гонене на змии и гущери, дървеници и бълхи, гадаене по птици, чистене на двора, вдигане на шум с метални предмети, палене на огньове, изтръскват се черги и завивки. Наред с архаичните езически ритуали в по-ново време всеки ден се празнуват  заслугите и постиженията на жените в различни области. За политиката няма нужда да се хаби място, непонятни са воплите за липсата на жени по най-високите етажи на властта. На умните матрони това просто не им е нужно, защото те командват мъжете, които уж ни управляват. Не минава ден да не се чуе досадно баналното „зад всеки успял мъж стои жена“, (на „която й шарят очите“, добавя известен с опита си прочут канадско-американски актьор). Зад него са преседяли за кратко певицата Линда Рондщат, актрисите Мелина Уомър, Лорън Холи, Рене Зелеуегър, Дженуари Джоунс, Джинджър Гонзага, Джени Маккарти, гримьорката Катриона Уайт. Може да имаме пълно доверие на Джим Кери, че е съумял да отбере достатъчно материал от онази комична, но мила непоследователност, характерна за женския ум.

Моят първи 8 март, 1960-а, столът на Месокомбината в Троян

8 март в ОY „Иван Хаджийски", Троян, децата са родени през 1958 г.

ПРИНОСЪТ на жените и ролята им в изкуството на първо ниво се свежда до образа на музата, разпалваща с чаршаф оджака на творческата креативност на артиста. За да е коронована като вдъхновителка, често е нужно нещо голямо, невидимо за другите. Можем само да си представим как е разравяла уличната тълпа Викторин Мьорент, за да впечатли дотолкова Едуар Мане, че да му стане модел и го вдъхнови да започне да рисува по напълно нов начин. Без нея със сигурност нямаше да виждаме сега името му сред най-великите майстори на 19. век. Дори само „Олимпия“ да беше оставил, щеше да е достатъчно. Викторин е тъкала втора смяна на стана на  Едгар Дега и вдъхновявала Алфред Стивънс, но гола голеничка като „Тициановата Венера“ е изрисувана само от Мане. Желаещите да видят голямото платно на изложбата били толкова много, че се наложило двама пазачи да озаптяват мераклиите. Според Бодлер неоправдано любопитство, мадамата била доста слаба за епохата, когато това се смятало за  по-неприлично от дебелината. Прастар каноничен стандарт по БДС, документиран чрез старата народна песен, изпълнявана от чирпанлийката Атанаска Тодорова: „Краката съм си изтрила/ със Чирпанска керемида/ хем са бели, хем дебели/ хем са Слънце невидели./ Яла любе довечера/ ще те чакам на пенджера…“.   Огледът и преценката на женската хубост в изостанала, предимно земеделска България започвал от краката. Не са ли яки, смело да стъпват по земята, каквото и да е продължението нагоре, не влиза в калъпа за хубавица. Нозете на тези здрави селски мадони са рисувани от много наши художници, най-познатите, превърнали се в образци: „На нивата“ от Христо Станчев, Стоян Сотиров -  „Почивка“, Ненко Балкански – „На нивата“, „Голо тяло“ на  Никола Ганушев, скулптурата „Марица Алегория‘ на Асен Пейков, Васил Стоилов с „Българската мадона“, всичките от първата половина на 20. век по понятни причини. Същите, които изолират жените в изобразителното изкуство и ги поставят в маргинална позиция в Следосвобожденска България.

ЗА ПЪРВА българска художничка се смята дъщерята на възрожденеца Захарий Круша – Олга.  От нея е достигнала една рисунка, но с подпис. Друга измежду първите, призната за родна художничка, е рускинята Юлия Белковска. В България тя е доведена от художественото училище в Казан от своя състудент Асен Белковски. Бъдещият известен художник е един от синовете на известният с реформите си в образованието по Троянско учител Илия Белковски и първата  троянска учителка Данка Хитрова. След щипката силен местен патриотизъм да видим разликата между „нашата“ Юлия и доста по-различния живот на Елисавета Консулова-Вазова. Първата е вечната сянка на съпруга си в началото на века. Макар благодарение и на нея да се заговорва за стила „Белковски“, тя си  остава почти неизвестна, макар не по-малко способна. Забележителната снаха на Патриарха на българската литература води много по-бляскав живот. Първата студентка в Рисувалото училище (в курса били всичко две), възпротивила се срещу дискриминиращите методи на обучение, с модерни разбирания и свободолюбив дух се радва на изключителен международен успех в периода между  двете световни войни. Издател на сп. „Беседа“, една от основателките на дружеството „Родно изкуство“, развила обществена дейност като редактор и сътрудник на списания. Все още могат да се намерят нейни статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство. Лелята на една от основоположничките на атомната физика в България, съгражданката на Тодор Колев Елена Карамихайлова, е другата художничка, поставяна винаги редом до Вазова. Рисува множество пейзажи под открито небе, изящни портрети, композиции, натюрморти с цветя.  Малцина са творците като нея, творили в периода преди 9 септември и наградени след тази дата. Внучката на един от най-видните възрожденски иконописци и живописци, чието име носи галерията в Пазарджик, наричана още Марика, е от първите жени с академично образование. Учителка по рисуване, владееща няколко езика и езика на четката, Мария Доспевска остава в паметта на пазарджаклии със самарянството си, безплатните уроци, вегетарианството  и увлечението си по учението на Дънов.

РОДЕНИЯТ в Мало Конаре Величко Минеков има щастието да се учи на рисуване в прогимназията при първата художничка, овладяла изкуството на триизмерното пространство.  Анна Машева поощрява бъдещия професор, който от своя страна учи после десетки студенти как да махнат излишното от камъка, за да стигнат до идеята. След сестрата на Георги Машев, който също дава името си на пазарджишка галерия, могат да се изредят стотици имена на забравени и известни имена на български художнички, над 30 и в момента творят в Троянско. Не знам всички те слушали ли са песента на ирландката с голяма циганска обеца на ухото Лиза О‘Нийл: „Всеки цвят се ражда без грях/ Ако бях художник с цветовете нямащи край/ Бих нарисувала всичко просто отново“; по-важното е, че го правят с упоритостта на каменарчета – бавно и постепенно.  Изключено е да не споменем Милена Йоич, единствената българка, която има творба в Музея на жените художнички във Вашингтон. Както и Лика Янко, номинирана през 1999 г. за „Жена на годината“ от Американският биографичен институт. Това не е компенсация за 14-годишната забрана да излага картини и пътува в чужбина след първата й изложба през 1967-а, критериите са съвсем други. През същата тази година, когато Лика е обвинена във „формализъм“  и „авангардизъм“, британската група, която вижда музиката си като цветове –лилава с червени проблясъци, излиза със своя  хит „Painter Man”, циничният поглед върху безкрайния дебат за комерсиализма в изкуството. Прислугването на управляващите и наложената естетика. „Ходи в колеж, учи изкуство/ да бъдeш художник/ учих усилено, получих диплома/ но изглежда никой не ме забеляза/ Кой иска да бъде художник?/ Класическото изкуство изживя своя ден...“. „The Creation“ твърдят, че парите в изкуството са в рекламите и нещица за обща употреба. През 1978-a „Бони М“ го напомнят с по-голям успех в класациите и за автора Еди Филипс.

ИЗВЪН България неравенството  между половете в изобразителното изкуство не е заличено. Процентното участие на художнички в изложби и аукциони по света винаги е по-малко от тези на мъжете. Разликата в цените е фрапираща. Най-скъпата творба, продадена от художничка на търг, е „Бели цветя“ (1932 г.) на Джорджия О’Кийф, продадена през 2014 г. за 44,4 милиона долара. Това е десет пъти по-малко от аукционния рекорд за художник мъж – „Салватор Мунди“ на Леонардо Да Винчи е изтъргувана през 2017 г. за 450,3 милиона долара.

ТВОРЧЕСКИ активните  жени се борят за признаването на „същностното женско майсторство“, за еманципация чрез професионалните атрибути на женското изкуство. Част от дълголетната борба за равноправие, вината, за която се хвърля на мъжете. Висша несправедливост и некоректност. Поради унищожаване на секретни страници от библейските истории през годините много хора не знаят за божествения произход на проблема. Когато сътворявал Адам, Господ от същата кал и прах омачкал и Лилит, първата жена. Дали е гребнал по-далеч, дали пропорциите сбъркал, но тази Лилит се оказала много опърничева. Стигнало се дотам да не иска да легне под Адам. Това преляло чашата на търпението му и той подал жалба до Създателя. Просбата била уважена, непокорницата натирена. Ново нежно създание изваял Бог, този път с биологичен материал от нашия праотец. С една единствена цел – да е послушна, покорна и да си ляга навреме. Заразата на недисциплинираност и неподчинение обаче вече се е разпръснала над  Райската градина и като радиоактивен облак се разпростряла над цялата земя. Бавно и методично разяждала мирното съжителство между половете през вековете и така се стига до „Маршът на жените във Версай“, първото документирано събиране на жени за формиране на движение с обща цел на 5 октомври 1789 г. Историята, продължаваща до днес, е известна, най-изявените активистки също.

Честит празник!

ВСЕКИ ИСТИНСКИ джентълмен  би признал, че винаги е по-добре да живее с Ева извън градината, отколкото вътре без присъствието й. Осми март е добър повод за мъжете да си спомнят времето, когато бяхме свестни момчета, черпехме се умерено, не мечтаехме за яхти и власт, стигаше ни добра стипендия и момичешки дрехи по пода. Скъпи, жени! Не позволявайте необузданата избухливост, себелюбието, липсата на уравновесеност и вечното недоволство от всичко да помрачива вашата женственост! Бъдете здрави, щастливи  и обичани!

(Следва – жените в музиката)

м. март 2025 г.

Стефан Мичев

Начало

 

Още по темата:

• Без музика не мога (1) Други пътища, други мечти 
• Без музика не мога (2) Вино и любов или любов с вино
• Без музика не мога (3) Прошка с мирис на изгоряла гума
  

Tweet