За първите, хармонизирали заедно

 * „Но тогава тук бяха познати само две певици – Пепа Дунчева, вокалистаката на  „Копаджиите“, ипримадоната на групата на Марин Даскалов-Спицата – Диляна. Тарторката на пришълките, кръстени на войнственото женско племе („Амазонките“) – Цеца, клавир и вокал, визуално във фейса имаше нещо общо с чертите на Катя Филипова, а силуетно наподобяваше Мама Кас“

 

Стефан Мичев, 2024 г.

Без музика не мога (5)

Този епизод от „Без музика не мога“, както и предишният и както бе анонсирано (в предишния), е посветен на жените в музиката – наши и чужди, бели и шоколадови, европейки, американки и други. Пеещи поп, рок, R&B, фолк, т. е. етно (чалгата, със сигурност неумишлено, е извън обсега, за което благодарим на Стефан Мичев, автора – бел. ред.) и т. н. Всичко, но най-вече – пеещи хубаво. И повечето някогашни, защото, както напълно отговорно и премислено казва и доказва г-н Мичев: „Една не мога да кажа (от днешните), миналото по ме кефи“. Дали не е леко дискриминационно?! Сигурно, но и ние тъй.

Т21

(продължение от миналия брой)

МАСИ с блестящи нови бели покривки, модерни осветителни тела, разходващи цялата си сила да огреят чашите, обърнати в очакване. Тук-таме зелено – олеандри, аспарагуси, индийски меч, хлорофитум и пр., придаващи ненужна официалност и намек за лукс. Всичко е подредено, чисто, меланхолично-весело, готово за поредния бохемски поход на удоволствието (меланхолията обземаше всички след получаване на сметката). В  подножието на стълбището, веднага след вратата вляво е позиционирана ВИГ (вокално-инструментална група). Музика не чак разтърсваща душата, но приятна, подбуждаща помисли за ново запознанство и надежда за сътворяване на пореден спомен. Музика нечувана, странна  и различна.  

В САМОТО начало на 80-е в „Нувото“, както вече беше станал популярен прясно откритият хотел-ресторант „Балкантурист“, засвириха „Амазонките“, първата професионална момичешка банда в нашия пословично консервативен град. Прeлетели някъде откъм морето, подобно гларусите, които чуваме сега по Осъм-а, квартетът започна да оглася новото представително заведение на брега на реката. Един звън на революционна камбана, обявяващ различен стандарт  в кръчмарските градски оркестри, с които бяхме свикнали. Приети в началото недоверчиво, с типичния балкански скепсис, постепенно за тях се заговори като за явление и даже с нещо като уважение. Дали са били причина да са пълни винаги масите? Едва ли.  И преди тях и след на входа винаги ни посрещаха с дежурното „Места няма“.  Дори за по-убедително на вратата имаше табелка с този надпис, катализиращ желанието да скочиш в сивосинкавите облаци сред масите.

Бранко, Цеца, Стрялката, правият е  Чори, снимката е от архива на Бранко

НЕ МОЖЕ да се каже, че в Троян нямаше любители на фем-вибрациите, дори напротив. Но тогава тук бяха познати само две певици – Пепа Дунчева, вокалистаката на  „Копаджиите“, и примадоната на групата на Марин Даскалов-Спицата – Диляна. Тарторката на пришълките, кръстени на войнственото женско племе – Цеца, клавир и вокал, визуално във фейса имаше нещо общо с чертите на Катя Филипова, а силуетно наподобяваше Мама Кас. Приликата се засилваше от облеклото, състоящо се в широки, свободни панталони и още по-широка туника отгоре. Вокалистката на „Мамас енд Папас“ в началото не била желана заради габаритите си, но талантът и невероятният й глас вдигат бариерата. И летвата на квартета. Никой друг не може да изпее като нея песен за омразния понеделник така замайващо красиво, че да го заобичаш и да ти се иска цялата година да е от понеделници. Нейният български аналог, появил се в града ни по някакво случайно  хрумване на Бюро „Естрадa“, нямаше как да извиси подобен глас, но тя компенсираше тази незначителна липса с умението да докосва правилния клавиш в точното време.   Освен това в защита на нашата „амазонка“ относно  разликата във вокалните възможности и диапазон трябва да посочим една много съществена причина. В бара, където Елън Коен пее, се извършвало   преустройство. Монтират се прегради за сепарета, нов плот, нов дансинг, смяна на интериора. Работници изпускат тънка метална водопроводна тръба, която удря по главата дивата, сполучливо наречена Mama Cass. Тя се срива на земята с комоцио. След престой в  болница и двуседмично силно главоболие изведнъж мамата започва да пее с три тона по-високо. Кълне се в Бог, че точно така се е случило. На нея се приписва също следният свежо актуален цитат: „Бих казала, че светът е в ужасна форма, но се страхувам, че светът ще каже „Вижте кой говори“. И за това може да й се вярва при IQ 165.  

EЛЕН се жени за барон, Цеца за наше момче, Веселин. Първият брак изтрайва половин година, вторият докато смъртта ги раздели, с кончината на Веско. Кас Елиът (Елън Коен, Мама Кас) почива в съня си в хотелска стая в Лондон само на 33, новата троянска снаха продължи музикалната си кариера, но вече с троянския оркестър без име – Бранислав Бранков-Бранко, Веско Младенов-Стрялката, Митьо  Карачора и Чавдар Панов-Чори, в „Балкантурист“, Ловеч. Свирят заедно няколко години из областта, там където бюрото ги разпредели. Квартетът огнени дами за съжаление се разтури по причини различни, отчасти с троянска намеса. В цяла България тогава женските състави се броят на пръсти. И почти всичките са вокални формации. За първа такава в естрадата у нас се води квартетът „До-ре-ми-фа“, основан през 1958-а от четири елитни ексхористки на хор „Бодра смяна“. Визата им към сценичните подиуми е подпечатана на Първия фестивал на художестваната самодейност, името си получават след пробив  в БИАД. Дълги години правят самостоятелни записи, участват в Биг бенда на БНР, беквокалистки в продължение на пет години на „Златният Орфей“. Те, както и всички останали по света в онзи период, излизат на сцената без инструменти, с новички обувки, същински модни илюстрации. Абсолютно достатъчно, за да породят илюзорни мечти у мнозина, не само музикално образовани мъже да потърсят паркинг в певческото сърце. Някои успяват, обикновено за кратко.
 

Троянските „бандити“ с Нели Цонева, певицата, изпяла песните на Рени от „Оркестър без име“, хотел „Ловеч“, началото на 80-те

У НАС равноправието между половете е достижение отдавнашно. Още от първите дни на новото петилетно строителство за четири години българките с храброст, граничеща с безразсъдност, яхват трактори и комбайни. Качват се на кранове високо, високо до нелепо чистото небе, откъдето с любов спускат тежки съоръжения и всякакви железарии. Жените труженички бяха навсякъде в колективите, но на легитимирането им в музикални поп групи нещо трябва да е пречело. Може би ресурсите са изчерпани из широко завладяната територия във фолклора, където пък изобилстват. Там първи са сестрите Радка, Анка, Мария и Стефка Кушлеви. Проф. Радка Кушлева е първата професионална родопска певица в България, квартетът, сформиран през 1956 г., е първият, който изпълнява фолклорни обработки, дело на близначките Анка и Стефка. Най-известни остават „Дилмано, Дилберо“ и „Грозде“ с Емил Димитров. Концертират, правят записи, обучават младите, разпалват радост и възторг. От Санданско-Петричката котловина,  20 години по-късно, по света ни прославят сестри Бисерови. Първо е открита Любимка, докато пее като леличка на децата в детската градина. Случайно на посещение там е главният специалист по музика на учителската гилдия Галина Стоянова. Тя ходатайства Люси да бъде изслушана в радиото. Там я харесват веднага, но поставят условие – при записите да се пее акапелно, с пригласяне на други певици. Любимка извиква Неда и Митра и новото трио запява автентичен, необработен фолклор. Така се явяват заместнички на сестри Груеви, които са в края на кариерата си. Семейната тройка Стойна, Надежда и Вангелия от село Обидим, Разложко започват дейността си по времето, когато заместничките им са раждани и също изпълняват в записи и концерти автентични песни в характерния местен двуглас.  

БИСЕРОВИ заминават за 11-ия Световен младежки фестивал в Куба, за който са избрани от Букурещлиев  като най-добрите гласове на България. После в ансамбъла „Филип Кутев“, самостоятелна концертна дейност, работа с „Балкантон“, Радио София. Посетили са десетки държави в четири континента, запечатани  са на диск с гласове от 25 държави барабар с Барбра Стрейзънд и Едит Пиаф. И много най-различни награди. Дори за костюми, в Агриженто, Сицилия. С народни песни от македонската фолклорна област пробиват още като тийнейджърки сестри Аджови. Близначките от Самоков стават дует на годината, едва навършили 16 през 1963-а. И техният талант е открит от учителка, докато пеят  хороводната песен в 2/4 „Прела баба“ в първи клас. От нашето поколения всеки е пял или грачил тази весела детска мелодия в училище. Беше задължително наред с гордото обичливо  „Българче“ да знаем и помним горката баба. Така ни учеха, да уважаваме старите хора. Да им съчувстваме и помагаме. Беше отдавна, когато тетрадките бяха дефицитни, а за учебниците се редяхме на опашка. В къщи вече се слушаха старите градски песни на сестрите, епоха отдавна несъзвучна с днешното време.

УСПЕШНИ фамилни групи се пръкват навсякъде по планетата, началото е в САЩ някъде около пика на анархизма у нас. За основополагащa групa се сочи „Хамилтън систърс“, просъществувала  до началото на 1940 г. В един следващ момент решават да променят името си на „Три Екс сестри“. Американското трио прави успешни турнета в Англия и Европа, записва плочи, звучи по ВВС. Отличава се със своите близки хармонии, както и с бръснарски стил или изцяло нови мелодии. Следват „The Boswell Sisters“, които стават една от най-популярните певчески групи, от 1930-а до 1936 г. имат над двадесет хита. Други сестри,  започнали през 1937 г. като трибют банда на Босуел, са трите сестри Андрюс. Контраалт, сопрано и мецосопрано в ритъма на буги вуги и ранен джъмп блус. Продължават да записват и изпълняват до края на 1960-е, постигайки 80 млн. продажби на записи, а хармониите и песните им се определят за все още влиятелни и днес. Копирани и записвани са от изпълнители като Пати Пейдж, Бет Мидлър, Кристина Агилера. Техният хит „Ром и кока-кола“ Леа Иванова изпълнява като „Остров Тринидад“, където можем да видим палмите там как цъфтят и усетим звученето на стила калипсо.

ЖЕНСКИЯТ поход продължава, в края на 1950-е звучат гласовете на повече от 750 момичешки групи издаващи песни, които достигат музикалните класации на САЩ и Обединеното кралство от 1960 г. до 1966 г. Само „Supremes“ държат 12 номер едно сингъла в Billboard Hot 100 по време на върха на вълната, а през по-голямата част от британската инвазия съперничат на „Beatles“ по популярност. „The Shirelles“ също се нареждат до най-великите групи на всички времена. Красиви хармонии, гарнирани с романтични текстове. Повечето песни днес бледнеят в сравнение с тази епоха.  Достатъчно е само парчето с вечната проблематика в най-големият удар на четирите съученички „Ще ме обичаш ли още утре“. На фокус са тревогите на всички млади момичета, насадени и внушени от препатилите им майки и баби. Тийнейджърките по цялата обетована земя  при всяко излизане от дома са изпращани с прословутата в морално отношение родителска обич и заръката: „За Бога,  не забравяй! Бъди много внимателна с момчетата! Те само гледат как да се възползват от най-малката проява на слабост!“. Физически, предполага се, надали интелектуално. Случва се нерядко поради разсеяност, лекомислие, други извинителни причини ценният съвет да бъде забравен. Или умишлено пренебрегнат. Следва тази прекрасна „песен за отговор“ „Will You Still Love Me Tomorrow“, една от най-добрите мелодии, записвани някога. „Тази вечер светлината на любовта е в очите ти/ Но ще ме обичаш ли утре?/ Дали това е трайно съкровище/ Или просто моментно удоволствие?/ Така че кажи ми сега и няма да питам отново/ Ще ме обичаш ли още утре? Велика песен на Керъл Кинг, един от онези редки случаи, когато вокалите, оркестрацията, песента и атмосферата се сливат заедно във вечен блясък. Толкова прекрасна и невинна, а някои радиостанции отказват да я пускат поради лиричното съдържание, явно заплашващо  според тяхното цинично подсъзнание да повлияе на обществения морал. Най-фалшивото неще, което човечеството е измислило. Съвременнички все още си спомнят, че по онова време това е песен, която звучи  много вярно за много млади жени, които отдали се на тази първа стъпка, не знаят как ще се развие грехът по-нататък. Може да се чуе в соло изпълнение на авторката Керъл, или в дует с Уили Нелсън, от Ейми Уайнхаус, Тейлър Суифт, Роберта Флек, Шер, Лесли Грейс, Лора Браниган, Нийл Даймънд, Лобо, „Смоуки“, и други.

The Shirelles, САЩ, изпълнение на големия хит „Will You Love Me Tomorrow“, 1960 г.

СКЪПОЦЕНЕН камък някога и сега с моминската раздвоеност, присъстваща много по-рано в наша народна песен от Белишката фолклорна област. Тук нещата са доста по-ясни и толерантни, европейски някак си.  Разочарованата мома примирено констатира мъжката нетърпеливост в тъй желаният момент на близост и блян за споделена топлина: „Аз ти постилам шарени черги/ Да лягаш либе, да лягаш/ А ти си стягаш враното конче/ да бягаш, либе, да бягаш“. Разбираемо е огорчението от несбъднатите очаквания, но няма драма. В противен случай кончето щеше да е назовано „крастава плешива кранта“, а либето пустосано с подобни благозвучни епитети. Тукашните жени добре знаят, такива са истинските мъже по долината на петата по големина наша река. Делови, неподатливи на глезотии и изкушения. Тази пословична мъжка оперативност отдавна е изразена само с два глагола, свързани със съюза „и“, а село Белиш се гордее с редица известни стопански ръководители в Троян от миналото. Друг, не много известен фолкорен белишки бисер, е следната песен с любовен привкус, която краеведът Иван Кисьов, автор на пространното изследване на селото, известно с 40-е си махали, от които сега са останали четири, чул от своите три сестри: „Пусни ми, мари лельо, Тодорка/ Двама на лозе, лельо, да идем/ Вишни череши, лельо, да берем/ И скорозрейки, лельо, ябълки“. Невинна молба без никакви задни мисли. Разрешението от лелята изцяло зависи от нейните лични спомени при посещението на лозето с някое другарче навремето. Дали е било по черешово време е без значение, достатъчно е земята да е топла там, където се чувстваш откъснат от света. Това доскоро наистина беше време на невинност, млада любов и светът беше по-хубаво място за живеене. Сега казват, че българите не сме възпитани да го упражняваме това нещо – демокрацията. И други лоши работи говорят. Няма да споря. Наближава пролет и с нея много по-големи опасности. На първо време на слънце лято, на сянка зима. През този сезон Купидон започва да стреля слепешката, всеки пролетен полъх носи любов. Настъпва объркване, започват серии от грешки, някои стрели безпомощно отскачат, други рекошират. Случва се дори застарели съпрузи да потупват дебелокръстите си благоверни по заоблените плешки и угоднически  да им захвалят. Ученички се влюбват в даскали, учителки намират повод  да поработят допълнително с дангалаци. Петли се качват на патки, котки издават звуци на новородено, самци реват като бяла мечка в топло време. Пролетта настъпва, когато пъпките разцъфнат. На всичкото отгоре, започва голямото пролетно почистване, досаден и отегчителен битовизъм за мъжете, сред аромата на теменужките.

В СЕЗОНА на истински футуристичните  надежди и любовни грешки, през 1963-а  „Кристалите“ записват „И тогава той ме целуна“ – дансинг, танци, вибрационен масаж с устни, предполагаем годеж. Фантастичната  момичешка група може да се причисли към флагманите, проповядващи здравословен начин на живот. Вече научно е доказано, една минута целувка изгаря 6,4 калории, минута бавен танц наполовина. Общо 10. Долу-горе колкото минута скачане на въже. И веднага изниква образът на оня мъж, когото изписват след прекарен инфаркт: „Хубаво е за пълно възстановяване сутрин и вечер да правите по едно кросче до Райковското.“, „Докторе, няма ли нещо по-щадящо? Не съм по бягането.“ „В такъв случай тогава може сутрин и вечер секс.“ „А, сега пък секс! Ей го къде е Райковското.“ Всичко е въпрос на избор. Billboard нареди  „Then He Kiss Me” на №8 в техния списък на 100-те най-велики песни на момичешки групи на всички времена.  Да се изброят всички джаз, суинг, R&B и всякакви такива групи е невъзможно, дори най-успелите. Успехът в музикална индустрия се измерва  преди всичко с класацията в различни чартове на база брой продадени плочи и пускания по различни радиостанции. Винаги най-трудно е на първите, които после потъват в забрава. Kой си спомня днес Chordettes, Fontane Sisters, McGuire Sisters и DeCastro Sisters станали  популярни, след като оглавяват поп класациите, а последната достига №2 в края на 1954 г. В началото на 1956 г известност добиват  Bonnie Sisters с „Cry Baby“ и Teen Queens с „Eddie My Love“. Bobbettes продължават почти половин  година с „Mr. Lee“ в класациите през 1957 г., натрупвайки инерция и печелейки по-нататъшно приемане на изцяло женски и изцяло черни вокални групи. Песента на Chantels от 1958 г. „Maybe“ също е причислена към първите проблясъци в признаването. В Полша  неотдавна празнуваха една от първите си женски групи „Алибабки“. Пееха предимно в стил ямайска „ска“, при мен от мой братовчед попадна малката плоча с техен кавър на „Моля, мистър пощальон“. „Бийтълс“ включват оригинала на женския квинтет „Марвелетс“ от 61-ва в своя втори албум.

МОГАТ да се изброят още много  страхотни мелодии от онези блажени години, когато светът не беше загубил напълно своята невинност. Сега чувам за певици, чиито песни се разграбвали като кебапчета на вегетарианско гурме. Една не мога да кажа, миналото по ме кефи. По тази причина следващата публикация няма да съдържа ценни съвети за тайните в ранното разсаждане на зеленчуци и как да се обличате по френски модел това лято. На жените в рока ще е посветена.

м. март 2025 г.

Стефан Мичев

Начало

 

Още по темата:

• Без музика не мога (1) Други пътища, други мечти 
• Без музика не мога (2) Вино и любов или любов с вино
• Без музика не мога (3) Прошка с мирис на изгоряла гума 
• Без музика не мога (4) За тези, които държат половината небе и един месец 
  

Tweet