Патриотизъм, а не патриотарство на срещата за „Рана“

* Чрез съдбите на героите си романът осветлява един недоизговорен епизод от българската история – Добруджанския фронт през 1916 година * Захари Карабашлиев вярва в силата на националната памет

Отзвуци

СРЕЩАТА, организиран от Музея на занаятите с автора на романа „Рана“ Захари Карабашлиев и с военния историк Радослав Симеонов, оправда очакванията на многобройната публика, препълнила залата на Туристическия информационен център (27 февруари). Събитието се отличи с нещо трудно постижимо в днешно време – патриотизъм, а не патриотарство; уважение към историческата наука, а не псевдонаучност; диалог, а не лозунги и махленско наддумване. Заслугата беше, на първо място, на гостите, но също – на водещата, музейната директорка Елеонора Авджиева и на всички, дошли в делничната вечер да чуят нещо важно и смислено. Музеят на занаятите посвети тази среща на наближаващия национален празник и така продължи дългогодишната си политика да организира сериозни събития – изложби, концерти, представяния на книги – в навечерието на 3 март.

ЧРЕЗ СЪДБИТЕ на героите си романът „Рана“ осветлява един недоизговорен епизод от българската история – Добруджанския фронт през 1916 година и изключителния героизъм на българите при победата им срещу агресорите румънци и руснаци. На срещата стана дума за качествата на тогавашното българско офицерство, причините за високия български боен дух, силата на личния пример, официалното премълчаване (и до днес – бел ред.) на тези героични страници от българската история, безчовечността на институционализираното убийство във военно време, езика като убежище и познаването на историята ни чрез литературата.

С ПРИСЪСТВИЕТО си историкът Радослав Симеонов, главен експерт в отдел „Военни паметници  и военно-патриотично образование“ на Министерството на отбраната, придаде допълнителна тежест на изнесените факти, при това – с нескрита емоционалност. Г-н Симеонов е приятел на Троян, сътрудничи на Музея на занаятите и тукашния клон на дружество „Традиция“ в редица техни инициативи. В момента с Музея работят по амбициозната задача да издирят имената на всички загинали във войните за национално обединение (1885–1945 г.) от Троянска околия. На срещата се напомни за полковник Васил Таслаков – троянец, герой от Добруджанската епопея, чието име носи село в Силистренско, но за когото в Троян няма никакъв паметен знак (а и памет).  

СРЕД ПОДАРЪЦИТЕ за гостите беше книгата албум „120 години 34-ти пехотен Троянски полк“ на майор Дочо Николов – книга първа от поредицата „С троянци на война“ на сдружение „34-ти пехотен Троянски полк“, и календар с образци на женски народни носии на фондация „Живите български корени”, чийто партньор е Музеят на занаятите. Дълги бяха опашките за купуване на „Рана“ и за автограф от автора, дълги бяха разговорите след формалния край на срещата. Захари Карабашлиев вярва в силата на националната памет, изрази го чрез една метафора – за пресъхналата рекичка от неговото детство в Добруджанския край, която обаче не била изчезнала, а само скрита под повърхността, което разбрал, затъвайки с колата си.

НА СРЕЩАТА не можеше да не стане дума за болезнени въпроси на днешните мрачни времена: чества ли авторът 3 март, има ли ги днес достойните военачалници, които (както през 1916-а) да защитят България, ако се наложи. Захари Карабашлиев изрази надеждата да не се налага да разберем.

 

28 февруари 2025 г.

Нели Генкова-Маринова

Начало

 

Още по темата:

• „Рана” на Захари Карабашлиев в Троян

Tweet