Шумът – бич за местните хора

* „Чувстваш се безпомощен, дори нещастен, познавам хора, които продават къщите си, за да избягат“ *„А дали не е дошло време да основем гражданска организация за борба с шума, сигурна съм, че членската й маса ще е доста голяма?“ * „Сбъркан е самият закон за шума, а местната Наредба №1 в голяма степен не се прилага“

Мариела Шошкова

Тема с продължение

Проблемът, поставен от известния троянски хирург и дългогодишен общински съветник д-р Петьо Маринов в писменото му питане до кмета на община Троян (виж „Д-р Петьо Маринов пита за шума и наказанията“ – бел. ред) – за шумовото замърсяване (от къщи за гости и други) и безконтролното (без кметско разрешение, както е според нормативната уредба) разполагане на открито и експлоатация на озвучителна техника, обобщено в термина „чалга туризъм“ – предизвика сериозен отзвук. В социалните мрежи, телефонни обаждания в редакцията, заявки за участие в обществен дебат по темата. Което подсказва категорично – проблемът с шума е много болен, потърпевшите са твърде много и е крайно време нещо да се направи. Ако трябва дори с иницииране на законови промени, както предлага авторката на поредния материал по темата – троянската галеристка Мариела Шошкова, доказала неведнъж острата си гражданска чувствителност, но и лично потърпевша от шумовата агресия. „Чалгата и високият шум са един от най-болезнените троянски проблеми“, категорична е г-жа Шошкова. Т21

В ПОСЛЕДНИТЕ години в Троянско изникнаха къщи за гости като гъби навсякъде. Не е чудно, защото градчето ни, а още повече китните му селца, са идеални за селски туризъм – зеленина, изворна вода, прохлада. Особено през летните дни, още в петък пристигат наши събратя основно от съседни по-горещи градове (визирам плевенчани или по нашенски – полендаци), които, нарамили кауфландски торби, пълни с хранителни и алкохолни продукти, се позиционират в къщите за гости в региона. Човек би си помислил, че идват, за да прекарат спокойни почивни дни, сред красивата природа, в тишина под звездите. Само че съзираме съвсем друго (за мен нелогично) явление – те „яхват“ тонколоните, които са разположили собствениците на къщите, или пък направо донасят свои, и надуват денонощно музика (аз лично не съм ставала свидетел на друг жанр освен чалга). В края на купона, призори, могат и да гръмнат малко фойерверки за финал, та ако случайно си задрямал, да подскочиш. Иначе казано, от първо лице, защото живея в  съседство с къщи за гости, а и контактувам редовно с други потърпевши, твърдя, че те отдавна са се превърнали в бич за местните хора.

А КАК се чувстват всъщност местните хора? Те обитават кротко собствените си домове, наследствени или други. Някои са се преселили от града за по-голямо спокойствие и сутрин пътуват за работа. Други пък са се заселили заради желанието да живеят в екологична среда, да дишат чист въздух и да си гледат градини със свежи зеленчуци. В последните години, обаче, спокойствието им е абсолютен мираж – до тях хубава спретната къща за гости с басейн, а гостите основно откровени пияници и чалгаджии, които често крещят, дори съм чувала и за побои помежду им. Ако си местен и се обадиш в полицията, екипът може и да дойде (екипите на МВР са малко и не могат да огреят навсякъде), но това ще е едва в късните часове след 23:00 ч., а дотогава, искаш не искаш, слушаш чалга до пръсване. Защото яките тонколони покрай басейни и беседки бумтят денонощно. Полицаите обикновено те насочват да подадеш жалба в Общината, но оттам ще ти кажат, че за съжаление нямат шумомер, а и инстанцията, която мери (официално) нивото на шума, е някъде в Ловеч, пък и служителите й работят до 17:00 ч., та няма как да пристигнат с уреда по нощите. Обикновено след като цял ден си принуден да слушаш чалга, накрая си лягаш под звуците й и все едно, че утре си на работа и че имаш основното право на почивка в собствения си дом. Започваш тайничко да се молиш все някога тия гости да си тръгнат и да дойдат малко по-интелигентни и кротки хора. Или се молиш поне да се развали времето, да се застуди, та те да не могат да се „вихрят” на открито. Чувстваш се безпомощен, дори нещастен, познавам хора, които продават къщите си, за да избягат.

ВСИЧКО това местните жители преживяват за сметка на нечий бизнес и за сметка на просташкия начин на някакви хора да се веселят като „за последно”, без да спазват никакви писани и неписани правила и наредби. И тук идва ред да спомена, че всъщност потърпевши от тези вакханалии са не само живущите наоколо, а и самите собственици на къщите са гости. Те отдават обект под наем, но в повечето случаи изобщо не живеят там. Гости правят резервация по телефон или през Букинг, няма как да ги познаваш, камо ли да ги пробираш и да питаш ще надуват ли чалга. По закон обаче си отговорен да ги контролираш и ако има наказателни актове, те идват при теб. Много собственици всъщност са отзивчиви хора. Звъниш им нощем, те започват да предупреждават наемателите си и някак без полицейски мерки нещата стихват. Само че кошмарът е двоен – ти стоиш буден, докато дойде пределният час на шума, държиш буден и собственика, щото ако той не се справи, ще звъннеш в полицията. А в дневните часове пък съвсем нищо не можеш да направиш. Има и други случаи, в които местни жители и собственици на къщи за гости водят помежду си откровена война (почти до смърт). Защото когато не живееш в спокойствие, ти не можеш да мразиш стотиците временно приходящи нарушители, ти започваш да мразиш стопанина, когото познаваш, заради бизнеса му, който той прави на твой гръб и стъжнява живота ти. Чуваме дори и за куриозни ситуации, при които собственици на бутиков хотел раздават по 50 лв. на съседи, когато очакват шумна компания или тържество, та така им затварят устата. В нашия случай собственикът на една от къщите, близо до нас, с когото сме в добри отношения, любезно предложи, за да решим проблема, да откупи къщата ни, защото само ние възразяваме за шума. Мисля, че се майтапеше, ама май не! Много потърпевши селски хорица пък изобщо не смеят да гъкнат за тормоза, защото знаят, че по нашите ширини Бог високо и Цар далеко.

ИСКРЕНО се зарадвах, когато видях, че точно известен троянски лекар е повдигнал темата за шума в нашия регион (виж „Д-р Петьо Маринов пита за шума и наказанията“ – бел. ред.). И тук не става въпрос само за чалгата, дори и децибелите на рока или пък джаз ще ни дразни, ако някой ни го пуска насила и особено нощем. По-горе засегнах темата за шума от къщите за гости, но същата е темата за кръчмите, разположени в жк „Лъгът“, където в периметър от 500 метра се чуват музики от няколко заведения. Има добре известни такива и в други възлови части на града. В „белите” държави има правила за шума, които се спазват до степен, че може би чак е премината границата. От приятели знам, че в тяхното жилище в блок в Чикаго не можеш да имаш пералня, защото с нея ще шумиш на съседа отдолу. Знам за жилища на приятели в Швейцария, където не можеш да имаш климатик поради същата причина. Тук при нас, обаче, може мазна и децибелна чалга да гърми навсякъде – от кръчми, от коли, от хотели, и никой нищо да не може да направи. Тук нормалното не е правило, а изключение. Сбъркан е самият закон за шума, а местната Наредба №1 в голяма степен не се прилага. Според закона трябвало шумомер, уши не са ли достатъчни, питам?! И като закони в държавата няма, не може ли да си приемем подзаконови актове, които да работят в Троян? Тук думата имат кмет и Общински съвет, пък ако те не се справят, има и някакви депутати, които уж ни представляват. Прокрадва се слух, че на местно ниво ще се приеме решение да се отнемат лицензи на обекти с много шумови нарушения, ама също се прокрадва, че решението при гласуване няма да мине, защото сред съветниците има собственици на ресторанти и къщи за гости… А дали не е дошло време да основем гражданска организация за борба с шума, сигурна съм, че членската й маса ще е доста голяма?

НА ФИНАЛА да уточня, че като служител в троянската галерия, която е брънка в туристическата верига, в никакъв случай не съм противник на туристическите обекти, каквито са и къщите за гости, хотели, ресторанти.  Напротив, приветствам всяко ново нещо, било то обект или събитие, което придава стойност към туристическия продукт. Замислям се, обаче, чалгата и пиянският туризъм, много типичен например за град Китен, дали вече не превзе и Троян? И дали когато даваме арена и привличаме точно такъв тип туризъм, не правим така, че да губим другите туристи, които в дългосрочен план ще дадат много повече като развитие на региона, институциите и събитията в него? Мисля, че е време за дискусия, включително извън Общинския съвет и тя да се води цивилизовано между общински власти, МВР, потърпевши жители и собственици на къщи за гости и всички заинтересовани. И тази дискусия трябва да роди дългосрочни решения, включително законодателни промени. Толкова много се пише колко прекрасен е нашият град, сравняван с Виена, със Сан Диего и т. н. Нека обаче признаем и проблемите в него, защото ако не го направим, има вероятност да се удавим в собственото си опиянение. Чалгата и високият шум са един от най-болезнените троянски проблеми.

4 август 2024 г., Троян

Мариела Шошкова

Начало

Още по темата:

• Д-р Петьо Маринов пита за шума и наказанията (2024 г.)

Tweet