Авторът Тихомир Ковачев е троянец и още повече троянофил, смеем да твърдим и приятел на вестника ни. И въпреки че живее от над три десетилетия в САЩ (Филаделфия), пази здрави връзките си с корените, с троянските си приятели, с нашето. В пространното си интервю, което даде не толкова отдавна за Т21 заедно със съпругата си Людмила, също троянка и троянофил (виж „Людмила и Тихомир: В Америка срещнахме изключително топло отношение“ в бр. 28, бр. 29 и бр. 30 от м. юли-август 2023 г. – бел. ред.), двамата казаха много неща за себе си. Сега г-н Ковачев, веднага след поредното си лятно завръщане в Троян, ни изпрати този свой текст, посветен на неговия (най-)добър и незабравим приятел – известния троянски адвокат Димитър Илковски, и на една любопитна троянско-американска история. Т21
адв. Димитър Илковски (Митича) |
ТОВА, което искам да споделя с моите съграждани, има дълга предистория, датираща отпреди повече от 40 години. С Димитър Илковски, известният троянски адвокат от близкото минало, бяхме почти неразделни семейни приятели. Прекарвахме заедно незабравими дни и вечери, изпълнени с много настроение и сърдечен смях.
МИТИЧА, както всички го наричахме, беше изключителен интелект, блестящ адвокат на национално ниво и неподражаем сладкодумец. Дарбата му да разказва, описва, убеждава (не само съдиите!) го правеха винаги център на внимание в различни компании. Често пъти, когато двете семейства се събирахме по комшийски за вечеря и след дълги часове на масата, жените ни отиваха да спят, ние оставахме само двамата на чаша уиски, а аз се превръщах в негов ревностен слушател и събеседник до малките часове на нощта. Още тогава се убедих в истинността на твърдението, че на този свят има два типа хора: хора, с които времето не го усещаш, и хора, с които само си губиш времето! Митича беше от първия тип.
НАРЕД с многото истории, които съм слушал от него, една беше заседнала дълбоко в моето съзнание и желанието ми е да я споделя с троянци. Преди три години помолих главния редактор на Т21 Генадий Маринов да направи интервю с Митича, отразявайки тази история на страниците на вестника. И двамата бяха съгласни и готови, но по това време започна пандемията, което временно отложи проекта. За голямо съжаление здравословните проблеми на Митича по-късно осуетиха интервюто, а през м. февруари 2022 се случи най-страшното – той ни напусна завинаги. Загубата за мен беше огромна и все още не мога да свикна с нея. Тогава се зароди идеята да се опитам да предам атмосферата, духа и иносказанието на тази весела история, граничеща с анекдот. Далеч съм от мисълта, че мога да я предам с цветущия и колоритен език на моя приятел, за което моля да бъда извинен.
ИСТОРИЯТА е следната. Изтерзан и безкрайно влюбен в една красива троянска девойка, в последствие негова любима съпруга, която по това време следвала италианска филология в Букурещ, Румъния, той не можел да се примири с голямото разстояние помежду им. Митича по това време бил студент във Велико Търново, специалност българска филология. Тогава той решил на всяка цена да се премести и да бъдат заедно. Там, в Букурещ! Защото любовта не познава граници, нали? След много перипетии, ходене по мъките в различни инстанции в София, най-после мечтата му се осъществила. Прехвърлил се в Букурещкия университет и записал да следва правни науки. Негови състуденти били хора от различни страни в Европа, Азия и Америка. Попаднал в един поток с американеца Ричард (второто име не си спомням), син на заможни родители, който отишъл да следва право в Румъния повече за разнообразие, отколкото от необходимост. Двамата се сближили в началото на следването и всеки от тях започнал да разказва за своя роден град. Ричард – за Сан Диего, а Митича за Троян. И тук вече нашият човек бил в своята стихия. Умението му увлекателно да разказва и да омайва хората около себе си достигнало своя апогей. Обхванат от непреодолима носталгия по родния град, той описвал Троян като истински земен рай – зелените гори наоколо, буйната река, развиващата се индустрия, веселите и безгрижни хора (предимно лъговчани, от неговия жк „Лъгът“).
СЛЕД всяка ваканция Митича се връщал в Букурещ и с неизчерпаема енергия и вдъхновение отново говорел за прелестите на Троян. Внушавал на Ричард, че непременно трябва да му гостува и сам да се убеди в уникалността на града. Поканата обаче не се реализирала поради непредвидени обстоятелства. Ричард трябвало да напусне Букурещ и да се върне скоропостижно в САЩ. Но разказите за Троян, за неговата красота, останали трайно запечатани в паметта му. Минали много години оттогава, двамата прекъснали връзката си. Всеки поел по своя път.
Картичката от Ричард от Сан Диего (САЩ) до състудента му Митича от Троян, в която се казва, че „красотата му (на Сан Диего) е единствено след красотата на Троян в света“ |
Указателна табела с надпис Trojan на кръстовище в Сан Диего |
Ричард пред мотела си, кръстен на Троян, Сан Диего |
P.S. Сърдечно благодаря на г-жа Илковска за любезно предоставения снимков материал.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)