Имам малък бизнес в Англия, имах и същия в България

* „Още ли си мислите, че тази репресия, която ви налагат в България, е нормална!? Всичко се прави някой да се напапа“

Стелиана Малинова

 По света и у нас

Как се отнася държавата към малкия бизнес? Това е възлов въпрос за всички икономики, защото именно малкият бизнес е гръбнакът на всяка икономика, дори най-голямата – и ако мачкаме малкия бизнес, режем клона, на който стоим. За жалост нещо такова се случва у нас, за разлика от Англия, където неслучайно търсят спасение и развитие хиляди наши сънародници, троянците също не са малко. За различното отношение тук (в България) и там (в Англия) разказва нашата млада сънародничка Стелиана Малинова – стряскащо по-лесно, обгрижващо и с внимание на държавата към малкия бизнес е там (отколкото тук). И изводът й съвсем не е оптимистичен.

Т21

ИМАМ МАЛЪК БИЗНЕС в Англия, имах и същия в България. Вие знаете как е в България, аз ще ви кажа как е в Англия. 

     1. Фирма се отваря за 5 минути, през интернет и всички документи идват по пощата.

     2. Дейността на фирмата се стартира пак по същия начин или по телефона.

     3. Отчетната година е от дата до дата и всичко е електронно, без електронен подпис, само със специален фирмен код.

     4. Време за приключване на отчетната година и плащане на данъка – 9 месеца след изтичане на отчетния период, всичко през интернет.

     5. Осигуровки на работниците: до 11 000 британски лири заплата годишно – 14 лири на месец.

     6. Осигуровка на собственика, ако не е назначен на трудов договор, не се дължи.

     7. Контролният орган е един – няма НАП, ХЕИ и други подобни!

     8. Задължителна регистрация по ДДС – при над 80 000 лири годишен оборот.

     9. Касов апарат само по желание, който не е свързан с нито една институция.

     10. Клиентите плащат масово с карти и така сивият сектор е сведен до минимум.

     11. Софтуери и други тъпотии, които свързват банките и контролния орган и така следят укриването на обороти, ги купува държавата; глобите са големи и никой не смее да крие.

     12. Когато контролният орган прави проверка, е длъжен да уведоми предварително за дата и час. Ако проверката е екстремна и дойдат без предупреждение, са длъжни да попитат дали могат да влязат и да ровят из обекта. Ако собственикът откаже – нямат право да пипат нищо!

     13. Данък печалба е 20%.

     14. ДДС върху храните е 0%.

     15. За заведенията има три вида лицензи: обект в който се приготвя храна в рамките на 10 минути; в който се готви и се продава само за вкъщи; и в които се готви и консумира.

     16. Никъде не ви искат 15 мивки и сто хладилника.

     17. Няма изисквания за преустройства на помещенията, когато се сменя дейността.

     18. Месечната такса на фирмената сметка е 6 лири и нито стотинка за направен превод, независимо към коя банка е.

ОЩЕ ЛИ СИ МИСЛИТЕ, че тази репресия, която ви налагат в България, е нормална!? Всичко се прави някой да се напапа. Без изобщо тия горе да осъзнават, че малкият и среден бизнес пълни хазната и ако го съсипят, няма да има ни за пенсии, ни за заплатите им, ни за бонусите им. Ама нищо, те ще теглят кредити държавни, а после ние ще плащаме.

29 януари 2020 г., Лондон

Стелиана Малинова, във фейсбук

Начало

Tweet