Маестро Красимир Кюркчийски

* Землякът ни е един от най-често изпълняваните композитори при български културни събития зад граница

10-те реда на „Традиция” Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк”, Априлци - Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

Красимир Кюркчийски (1936-2011)

„КАЛИМАНКУ ДЕНКУ”, „Пиленце пее”, „Заблеяло агънце“, „Месечинко, льо”. Това са само част от бисерите на българското фолклорно богатство, изградило културния ни облик пред света. Въпросът е какво е общото между тези песни. Отговорът е – троянецът Красимир Кюркчийски. Той прави обработки на споменатите и на много други народни песни, влезли в поредицата на швейцареца Марсел Селие „Мистерията на българските гласове”. Този музикален проект на Селие е удостоен с наградата „Грами” и донася световна слава на България.

МАЕСТРО КЮРКЧИЙСКИ е роден на 22 юни 1936 г. в Троян. Завършва Българската държавна консерватория със специалност „Композиция” при знаменития професор Панчо Владигеров и специализира в Москва при друг голям композитор – Димитрий Шостакович. След това талантливият троянец работи като диригент на оркестъра на ансамбъл „Филип Кутев”, впоследствие е диригент и на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен като „Мистерията на българските гласове”.

КРАСИМИР КЮРКЧИЙСКИ е носител на Голямата награда за композиция „Парижки музикални седмици” (1966 г.). Автор е на симфонични и камерни музикални произведения, както и на филмова музика, обработки на народни песни, хорови песни, оперите „Юла” (1969 г.) и „Наследството” (1987 г.), балетът „Козият рог“ (1978 г.). Землякът ни е един от най-често изпълняваните композитори при български културни събития зад граница. Сред неговите емблематични творби са симфониите „Един шоп в Испания”, „Диафонична студия”, камерните произведения „Соната за цигулка и пиано”, „Струнен квартет”, концертът за пиано и оркестър „В памет на Панчо Владигеров“ и много други. Негова е музиката към филми като „Дърво без корен”, „Последното лято”, „Свобода или смърт”, „Записки по българските въстания“ и др.

ЗА СВОЯТА ДЕЙНОСТ маестро Кюркчийски е получавал различни награди, както и признанието на музикалните ценители и критиката. Умира на 75 – на 15 декември 2011 г., оставяйки своя ярка следа в българската музика.

Боян Дочев,

РК „34-ти пехотен Троянски полк”

Начало

Още в „10-те реда на "Традиция”:

• Приписките на свещеник Стефан поп Димитров 
• Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание
• Спомен за Иван Ковашки - един истински българин 
• Дядо Фильо
• Велчо Комитата
• Ботевите четници от Троянския край
• Партений Белчев - троянският учител на Иван Вазов 
• Първият троянски индустриалец

Tweet